“Произведено къде” не тежи колкото “произведено как”

България е специална и различна с креативния си потенциал, като във филм на Кустурица, но по-добър, казва експертът по иновации Леона Асланова

През 90-те години на ХХ век те бягаха от България „немили-недраги“ и малцина от тях погледнаха назад. 15 години по-късно терминал 2 не е единствено изход. За наследниците на „немили-недраги“ пътят обратно е възможен и осъзнат. Въпросът вече не е: „Защо България?“, а: „Защо не България?“ През очите на модерните номади животът тук е различен - предизвикателен и пълен с възможности, видими отвън, но не и отвътре. Успехът им е възможен, защото мислят глобално, но действат локално - със стартъп компании, работа по арт или иновативни проекти, като учители или доброволци. В тази поредица ще ви срещнем с българските граждани на света, които преоткриват възможностите, които страната ни има, за да постигнат световен пробив с логото Мade in България.

Леона Асланова е основател на „Иновейшън стартър“ - първата специализирана агенция за иновации в България, както и на форума за иновации “Innovation Explorer” и на “Академия за иновации”, чието тазгодишно издание се организира в партньорство със Столична община - Sofia Municipality Innovation Hackathon. Асланова е магистър филолог от Софийски университет, има и магистърска степен по бизнес иновации във Виена към TAG Business School и mini MBA програма в PWC's Academy. Лектор в много програми по предприемачество и иновации.

- Защо България се превръща в притегателен център за иновации и предприемачество, г-жо Асланова? Как се променя отношението към новаторите и предприемачите? Какъв е Вашият опит?

- Преди всички мислеха за България по един начин, сега е хубаво, че за всеки България е нещо различно. За някои - лоша, задръстена, мизерна и песимистична, за други, като мен - мирна, с широко пространство между хората, страхотна храна, интересни хора и креативен потенциал, крепящ се на парадокси.

В момента получаваме финансиране и то изостря апетитите да се пробваме в стартиращия бизнес повече от обичайното, но това е малко като билетите за лотарията - надежда за милиони без усилия. Това не възпитава характер и общност на предприемачи, а трупа инертно количество хора с интерес към по-лесното финансиране на идеи. Качеството ще дойде с развитието на самата екосистема постепенно и с избора на добрите идеи пред лесните.

- Защо един предприемач и новатор да избере и да отбягва България?

- Аз влагам много лични усилия да привличам в България международни лектори и експерти по иновации, защото това мотивира средата. Те я избират, защото е специална и различна с креативния си потенциал, като във филм на Кустурица, но по-добър. Или поне ние ги убеждаваме, че си заслужава да дойдат дотук и да преценят сами.

- Какво е общото между всички новатори и какво отличава българските?

- Мога да перифразирам с цитат на Айзенхауер , позовавайки се неговата привидно нескопосана словесност: “Ако един проблем не може да бъде решен, увеличете го.” Приликата е, че има и български иноватори, за разлики ще говорим, когато има повече такива.

- Коя е най-интересната българска иновация, която сте срещали?

- Тоалетна чиния-барбекю. Шегувам се, но и това го има. “Най-добра” не е понятие от света на иновациите. Най-радикалната иновация за момента у нас е Бойко Борисов или поне това е добър кратък виц.

- Какво е най-важно за успеха на новаторството? Произходът, екипът, качеството…

- Култура, мотивация, знания.

- „Произведено в България“ – как се променя отношението към бранда ни в областта Ви?

- Светът е вече глобален и “произведено къде” не тежи толкова в новата икономическа действителност, “произведено как” или с какви ползи и стойност за човека е по-важно. В този смисъл имиджът, че нещо е от България може да събужда крехка национална гордост, но е по-добре да се реализира тук - да отваря работни места за добре образовани хора, да се инвестира в качеството на средата и да се търсят подобрения у нас, дори да е дошло от другаде.

- Какво най-много благоприятства и пречи на иновациите и предприемачеството у нас?

- Помага държавата, но не в смисъла, в който очаквате да чуете. Иновациите винаги са срещу държавата и статуквото, т. е., те са изконно либерални политически актове на несъгласие с нещо установено в стар ред. Иновациите дискредитират уменията на управляващите, като по-умни и можещи от бизнеса, извикват сравнението между административната немощ и мудност, и скоростта на промяна в технологичния свят. Държавата помага, като й се налага да догонва тенденциите и за “да е в час” се сближават публично-частни иновативни инициативи. Пречи същото, което помага. Въпросът отдавна е дали държавата ръководи и какво?

- Интересувате ли се от политика? Какво Ви пали за социални каузи?

- Подкрепям каузи и проекти, свързани с по-добро образование, иновации и социално предприемачество. Интересувам се от всичко, включително от държавно управление.

- Кога казвате „Аз съм от България“? Какво Ви определя като българка?

- Това е чувство и текст в паспорта, включително географски познания за това, къде са село Дерманци и Поповци, например.

- Какво е отношението Ви към патриотизма? Какъв е Вашият отговор на въпроса "Защо България?"

- Патриотизмът е за патриоти. България е за българите. Двете не са еднакви, но не си и пречат. Аз предпочитам трето - избирам България сега, не заради миналото, а заради бъдещето й. Това е по-скоро вяра, но не в библейски, а във всекидневен смисъл.

- Чувствате ли се гражданин на света?

- Ще цитирам любима книга: “Тази планета има - или по-точно имаше - един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни.” Аз не се чувствам нещастна, така че се чувствам отвсякъде.

- С какво Ви предизвиква светът извън България? На какво Ви учи?

- За да мислиш за нови неща и да правиш нови неща, трябва да виждаш и да опитваш нови неща. Аз се уча от всичко и обичам да пътувам, дори без повод.

- Какво е за Вас успехът? Имате и ако, да, какъв е планът Ви “Б”?

- Хората трябва да се боят повече от успеха в бизнеса, отколкото от провала. Успехът може и да е случаен, но провалът е винаги нарочен. Провалите са есенцията на иновациите, а успехът е пречка, защото трябва да преодолееш самодоволството си от него, за да търсиш новите си провали. Без риск и смелост няма иновации. Затова за мен план “Б” винаги ще бъде да рискувам отначало.

- Каква е Вашата реалистична и оптимистична визия за България? Какво е необходимо да се случи, за да постигнем оптимистичната визия?

- Имам само оптимистична - да оставим по-добро бъдеще за децата си. Виждам България като страна лидер в областта на иновациите. С по-щастливи хора.

Вярвам, че за проблемите няма крайна дата, затова е добре да живеем с представата, че всеки от нас участва, променя и прави България такава, каквато иска да бъде, докато правителствата се сменят.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Мая Цанева

Този уебсайт използва "бисквитки"