Дайте ваучерите на хотелиерите, не „на хората“
Проблемът е в критериите
По традиция, когато се заговори за ДДС, веднага се появява рефренът за книгите. Там нещата не са много по-различни от при туризма, от гледна точка на механизма за корекция. И макар книгите да са нещо важно - и там не може да се подходи механично. Чиклитът и „Моята борба“ също са книги.
Това, което се губи, за да е цяла и пълна картината е - какви са критериите, по които ще се стимулира един или друг отрасъл? Създаване на висока добавена стойност, устойчива заетост и т. н., къде са?
Във въздуха витае миризмата на избори и политиците усърдно засяват семената, които очакват да напълнят урните, като му дойде времето. По традиция, датираща от времето на Алеко Константинов, се развързва торбата с обещанията и се развихря популизмът.
Последният пример за това е предложението да се създадат стимули за туристическия бранш. Това предложение повдига два въпроса:
Кого стимулираш? Как го стимулираш?
Идеята на управляващата коалиция да стимулира точно туристическия бранш и по-точно морския туризъм е меко казано лоша.
Фразите, с които най-често се асоциира българският морски туризъм са: високи цени - ниско качество на обслужването; презастрояване; концесионери - рекетьори и т. н. Това ли ще стимулира бюджетът?
Морският ни туризъм е доказано неконкурентоспособен. Начинът, по който се разви той, на практика принуди българите да почиват в съседните страни - Турция и Гърция. И това няма да се промени, чрез субсидии, защото субсидиите в случая ще поощрят едно неадекватно поведение, правейки го още по-неадекватно. Хората, които не успяха да предложат качествена услуга при пазарни условия, едва ли ще го направят, когато парите са им „в кърпа вързани“.
Морският туризъм не е добър избор и от гледна точка на социалния ефект. Той създава сезонна заетост, която пък от своя страна създава абонати на трудовите борси (които пък плащат с нашите пари). В допълнение, огромната част от бранша е в сивия сектор при назначаването на кадри. Тази практика доведе до наистина смешния плач - няма хора. Ами няма. С трици маймуни не се ловят. И „вносът“ на кадри от Беларус и други страни на бившия Съветски съюз няма да промени много този факт. В Турция хотелите също търсят работна ръка.
Интересна и в известен смисъл екзотична е и идеята да се произведат ваучери, с които да се плащат туристическите услуги. Особено, ако се погледне през призмата на въпроса: кой ще ги произведе?
Феноменът „ваучер“ се появи по времето на правителството на Симеон Сакскобургготски, когато финансов министър беше Милен Велчев. Опаковката на идеята беше: европейска практика.
Всъщност, ваучерите дават възможност на тези, които ги създават, да реализират значителни печалби, без да добавят никаква стойност. Освен, ако отпечатването на листче не се приема за такава. Колкото и европрактика да е това, колкото и големи да са операторите, печатащи ваучери - всъщност механизмът сам по себе си е една глупост. Особено, ако се отчете българският привкус - с ваучери да се купуват както хляб и мляко, така и цигари и ракия.
С леко намигане, може да се каже, че в идеята за стимулиране на туризма, чрез ваучери има рационално зрънце. Само дето концепцията трябва да се промени. Вместо „на хората“, ваучерите да се раздадат на хотелиерите. Да отидат целево там, където почиват потенциалните им клиенти - в Турция и Гърция. Казва се обмяна на опит, а по време на нея се усвояват добри практики. Със сигурност от това ще има по-голяма полза, отколкото от сегашната идея.
И извън шегата: ваучерите са си парекселанс пряка държавна помощ, от където и да ги погледнеш.
Не знам дали държавата ще направи нещо, за което хотелиерите да са u благодарни. На COVID-19 обаче те със сигурност трябва да благодарят. Психологическите бариери, които създаде вирусът, ще станат причина много хора да предпочетат да отидат на море у нас. Макар и с отвращение. Просто рискът е по-приемлив. Няма опасност да се окажеш блокиран на летище в чужда държава, например.
Набиращата скорост идея на управляващите да стимулират туризма не спира до ваучерите. Разпростря се и върху данъка върху добавената стойност, като се говори за намалената ставка за туризма (каквото и да значи това).
Ако идеята за ваучерите е лоша, то идеята да се пипне точно този данък е ужасно лоша. Ето няколко аргумента, които обосновават това:
ДДС е важен не само за хазната на България, но и за бюджетите на останалите страни от ЕС. Ето защо данъкът е обект на регулация на европейско ниво. Това ще рече, че художествена самодейност, на ниво отделна държава, не е нещо, което може да остане незабелязано и да мине лесно, особено, ако държавата е България.
Данъкът върху добавената стойност е критичен фактор за държавния бюджет. Заиграването с този данък е заиграване със стабилността на държавата. Такова заиграване се прави или когато не разбираш какво правиш, или когато нямаш планове да останеш на власт.
Фискалната техника или механизмът, по който се определя и събира даден данък, е пряко свързана и със събираемостта на данъка и с административната тежест, свързана с него. Простата и разбираема фискална техника работи добре. Сложната не дава добри резултати. Няма как в един закон да имаш множество данъчни ставки и това да е част от проста и разбираема фискална техника. Това може да е част само от механизъм, който генерира неизрядни платци и висока административна тежест.
Ефектът от намаляването на ставката ще се редуцира значително, чрез механизма за корекция на данъчен кредит. Този въпрос е доста „технически“, затова няма да се спирам на него подробно, ще кажа само че това, което изглежда, като лев, всъщност ще са жълти стотинки. Т. е. в очите на „широките народни маси“ промяната, предлагана от правителството (от 20 на 9%), ще изглежда внушителна, но премерена през цените, няма да е осезаема. И причината не е, че лошият бизнес иска да богатее на гърба на хазната, а механизма за корекция на данъчен кредит.
* Авторът е преподавател във ВУЗФ, член на екипа на VUZF Lab