Този “пронатовски” сценарий за правителство е невъзможен, дори абсурден
Очертаващият се патов резултат на предстоящите избори в надпреварата между ГЕРБ и ПП-ДБ подсилва очакванията за помирение между тях. И която от двете партии ги спечели, да предложи правителство, а другата да я подкрепи. Възобновява се тезата за съставяне на пронатовско правителство, при това без да има нужда от подкрепа от другите, влезли в парламента формации.
Освен че Бойко Борисов отдавна е изразил готовност това да се случи, ответен отговор няма. Напротив от предизборните изяви се вижда, че враждебността остава. Но когато изборите приключат, би могло да “плеснат с ръце и да се прегърнат”. Затова анализаторите обсъждат тази възможност. А тя съществува, защото действащ парламент и редовно правителство са жизнено важни не само за лелеяните пари от Плана за възстановяване и развитие, но и заради опасността служебният кабинет да не може да реши вътрешни проблеми.
Те започват да стават ежедневие – уж зърнопроизводителите обещаха да не блокират пътища, а да търсят решение, но спряха движението по тях. На други места екологични проблеми карат ощетените да заплашват с бунтове. Регулацията в цените на храните и стоките от първа необходимост може да успокои за известно време хората, но няма да е задълго, защото завещаната ни от радетелите за псевдопромяна инфлация расте главоломно и удря по джоба. Така че има основания да се очаква помирение между първите две партии и съставяне на кабинет, който да прокара спешните мерки и в парламента.
Възможно ли е, обаче това да се случи!? Не, не е възможно! Въпреки бабуването и външният натиск. Причината е не само в егото на политическата им върхушка. А в сметките, които се правят за овладяване на местната власт. Правилно се отбелязва, че ПП-ДБ са още рехави в изграждането на структурите по места и което е по-важно – прибързаното съставяне на правителство с ГЕРБ, със сигурност ще се отрази негативно за тях на местния вот. Докато за дългогодишно управлявалата партия съвместното управление няма да предизвика разтърсващо недоволство сред привържениците им. И ГЕРБ ще запази позициите си в местната власт.
Тази лоша перспектива за ПП-ДБ се вижда с просто око и едва ли те ще влязат в този капан. Освен това двете обединили се партии, не само докато бяха заедно в краткото си управление, но и извън него, направиха всичко възможно, за да отблъснат за евентуални коалиционни партньори в управлението другите партии, които се очертава да влязат в парламента – ДПС, „Възраждане“ и “Български Възход”. Дори да предположим, че вместо партията на Стефан Янев или заедно с него, влязат “Левицата”, БСП или ИТН, с тях също не може да има разбирателство. Излиза, че този “пронатовски” сценарий за правителство е невъзможен, дори абсурден. И най-вероятно ПП-ДБ ще влязат в ролята си отново на рушители, каквито бяха в предишния парламент, ще бавят топката, за да се иде наесен на избори две в едно. И след тях, като получат своето, ще станат по-сговорчиви да направят кабинет с ГЕРБ.
Само че обществените нагласи са да има правителство още след 2 април. На избирателите им е писнало да ходят до урните. А и политическата аматьорщина трябва да приключи. Затова по-вероятният сценарий е да се стигне до кабинет подобен на този на проф. Габровски, който да е договорен с хоризонт на действие, с конкретни задачи за изпълнение. И да се тръгне към нормализиране на държавността.
ДПС отдавна се казали, че трябва да има правителство, избрано от парламента. Не случайно подкрепиха предложения от ГЕРБ кабинет. БСП вече не говорят за червени линии, а за допитване до техните избиратели. Решаваща ще е подкрепата на другите партии, които евентуално минат бариерата. И с тях отсега се вижда, че може да се договори подкрепа. Като се има предвид разочарованието в БСП от непрекъснатите дрязги, Левицата почти е сигурно, че ще влезе в пленарната зала.
Подкрепено от тези партии правителство може да не се хареса на провалилите се заради шарлатанството си бивши управляващи, но ще допадне на хората, които нямат нужда от псевдопромени, а от стабилно управление. Това се очаква и от европейските ни партньори и НАТО, които все по-често почнаха да ни загърбват и да ни смятат за ненадежден партньор. И това трябва са се промени. За добруването на всички!