Това е най-големият експеримент в историята на света
Наскоро излезе книгата на Елисавета Логинова „Царичина - съдбовен контакт“. Тя е екстрасенсът, който направлява работата на екипа от висши военни за най-грандиозния експеримент в историята ни – единствения на планетата контакт между космически разум и земен екип. Експеримент, който можеше да се превърне в световна сензация и да изстреля България на върха на световния новинарски обмен.
- Госпожо Логинова, защо чак сега излиза тази книга?
- Трябваха ми 28 години, за да набера смелост да я издам поради големия негативизъм, който през цялото време се изсипваше върху мен и екипа и върху идеята Царичина. Питах се дали ще успея да променя мисленето на хората, дали ще имам сили да ги накарам да ми повярват. Длъжна бях да разкажа истината за това, което се случи през 1990 – 1992-ра, а и малко преди това. Нека да остане в историята и нека да запомнят с хубаво онова, което ние, екипът от висши военни и аз, осъществихме. Истината трябва да се знае, дори и в името на това, че много хора, които стояха зад нас и ни поддържаха през цялото време, изведнъж след затварянето, което стана за 24 часа, се обърнаха срещу нас или мълчаха, или ако говореха, изричаха негативизми.
- Стана ли ясно защо толкова неочаквано беше затворен обектът?
- Не мога точно да кажа. Беше шок за всички на обекта. Малко преди това военният министър Сталийски в продължение на час и половина ни защитаваше в парламента. Отговаряше на депутатски питания за всичко около тази строго секретна операция „Слънчев лъч“. Дори бяха подготвени награди за хората от екипа, за тежкия ни физически труд. Обвинявали са ни, че вземаме много пари, че сме живели луксозно. Моето „луксозно“ легло беше в камиона, който наричахме „военна канцелария“. Това ни бяха „хотелите“. Ядяхме войнишка храна. Ако на това му казват лукс...
По времето, когато министър Сталийски е отговарял на депутатски питания, съветникът му Валентин Костов беше на обекта и каза пред екипа, че повече от 20 години е работил към НАСА по нестандартни проекти. Идеята на НАСА е била по паранормален път да се извърши именно такава дейност, която ние осъществяваме. Костов каза още: „България трябва да се гордее! Дори и да не стигнете до това, което търсите, този обект, категоричен съм, трябва да бъде запазен, защото това е уникално и единствено в света!“. Малко по-късно обектът беше затворен, беше повдигнато обвинение срещу всички. Аз бях заплашена със затвор, трябваше да кажа кой ме е водил, защо ме е водил, какво сме искали да направим и мога ли да разчета това, което е изписано на тези хиляда страници.
- Имате предвид 4-те ви тетрадки, които изчезват мистериозно от секретната секция на Генщаба, след като ги конфискуват при затварянето на обекта?
- Да, това са четирите изчезнали тетрадки, изписани със странно древно шифрово писмо, компилация от различни древни писмена. Заради тях по време на експедицията стигнахме и до Израел, по покана на Израелското правителство. Срещнахме се с много видни техни учени, които се занимават с древни езици и култури. Посетихме най-голямата световна компютърна библиотека за древни езици. Срещнахме се с един от равините, пазители на древната кабала библиотека. Това е тайна библиотека и в нея няма достъп никой, пази се от 7 равини. Те пазят информацията за създаването на света. И ако на това кажат, че е безсмислена драсканица, с която просто съм си играла, докато съм си реела мозъка, чакайки екипа да излезе от обекта, и съм си създала мое писмо...
- Трябваше да доказвате, че не сте луда, както твърдяха някои хора?
- Да, и становището на психолозите и психиатрите беше, че действително съм феномен, но иначе съм абсолютно нормален човек.
- Вярно ли е, че Хитлер е проявил интерес към Царичина?
-Да. Много по-късно в срещи с различни историци, които се ровят в древни писания и търсят истината за създаването на света, три пъти хора независимо един от друг казаха едно и също: че текстовете, над които съм работила и са изчезнали, са същите, които е търсил и Хитлер по информация, подадена в Тайния кръг Туле. Информацията е била, че тези текстове се намират в околностите на София, в местността Царичина, и ако той ги намери, ще стане владетел на света.
Същото ми каза бивша преводачка на правителството по времето на Тодор Живков. Дошли са руски разузнавачи от много висш ранг, разказали са тази история и са искали да посетят Царичина и да разберат защо толкова много е държал Хитлер да отиде там. Хората му не намират търсените писмености. За Хитлер този Свещен Граал не е бил някакъв материален носител, а информация, чрез която, ако я владееш, ще бъдеш Повелителят на земята. След като не успява да я намери, става обрат във войната при Сталинград. Между другото, старото име на Сталинград е Царицин.
- Каква връзка има всичко това с първоначално съобщеното, че ще търсите съкровището на цар Самуил?
- Информацията от моите Учители гласеше: „Вие тръгвате да дирите съкровището на цар Самуил. То се намира близо до София. Ценността му е голяма и може да помогне за благополучието и доброто име на България. Но много по-важно е да се открият останките на първия човек, живял на Земята. Той е бил андроген, двуполов човек и това откритие ще преобърне историята на света и теорията на Дарвин, ще разтърси обществото ваше и църквата“. Затова, когато експедицията започна на 6 декември 1990 г., тръгнахме да търсим не съкровището на цар Самуил, а първия човек, който се намира като скелетна останка в околностите на Костинброд. Така стигнахме до точното място - Царичина. В началото не знаехме, че това е Царичина. По паранормален път ми беше обозначено точното място, където да започнат изкопните работи.
- Вие ли посочихте това място?
- Първите дни в екипа бяхме четирима екстрасенси: Дора Петрова, Димитър Сираков, Марина Наплатанова и аз. Но тъй като тогава бях с малки деца – синът ми Иван беше на 2 години, по-големият Явор - на 8, първите дни общувах с екипа по телефона. Те ми казваха къде се движат, аз им казвах къде да спрат. Царичина посочи Марина Наплатанова, но самото място, където трябва да се копае, е по моя скица, която начертах под диктовка от моите Учители. На скицата са маркирани 3 дъба, образуващи триъгълник, и между тях е мястото, където да се копае. Дъбът е космично дърво. Короната и кореновата му основа са еднакви и символизират Земята и Космоса, а самият ствол е каналът, през който протича енергията. По-късно разбрах, че старото име на дъба е „цер“, а церква значи „молитва под дъба“. Затова всички църкви се изграждат близо до дъб - енергията около него е най-силна и най-мощна. И затова, когато човек влезе в църква, се прочиства и се чувства добре.
- На премиерата се случва нещо уникално – за пръв път участник в експедицията сред публиката става и заявява, че всичко, за което разказвате, е истина.
- Да, това е събитие, но странно, никой от медиите не обърна внимание. За пръв път някой от екипа висши военни стана и потвърди всичко, което съм разказала. Това е подполковник Николай Юруков – тогава, сега пенсиониран полковник. Той дори ми прати страхотен sms. Ето, вижте какво ми е написал (Логинова показва sms-а в телефона си):
„Здрасти, Ели, прочетох книгата с голям интерес. Много ми хареса! Публикуваната информация е обективна, точна и достоверна. Приятно ми стана да установя, че се отнасяш с уважение и почит към участниците в експеримента и в частност към военния екип. От книгата научих нови неща, които не съм знаел или съм предполагал. За мен „феноменът Царичина“ си ти, с уникалните си способности, а „загадката Царичина“ са контактите с неизвестното, изписаните хиляди страници с информация и други неизвестни за нас феноменалности, които настоящата наука в България не може да докаже. Аз се присъединявам към твоето предположение, че „някой някъде работи върху съдържанието на текстовете“, които успя с много труд и лишения да приемеш и запишеш. Мисля, че те ще бъдат оценени от поколенията! Възхищавам се на упоритостта, твърдостта и желанието за работа. Пази се! Бъди жива и здрава! Нека Бог да те закриля! С уважение и обич, Николай.“ (Съобщението е публикувано в „Труд“ с изричното съгласие на полк. Юруков – б. а.)
- Има ли отговор на въпроса защо България е избрана да се потърси истината за началото на човечеството?
- Защото България е на енергийно място и енергетиката на Земята е нужна, за да може да бъде укрепена планетата и да не се разпадне. Затова Те са тук, затова работим здраво, за да бъде укрепен енергийният център. На Царичина енергията е невероятна, там може хора да се лекуват. Скоро обаче видях, че точно на мястото, където беше лагерът ни, в близост до единия дъб, е направено сметище! Сърцето ме заболя!
- Боли ли ви още сърцето и за 4-те изчезнали от секретната секция на Генщаба тетрадки с безценни текстове на непознати писмености, схеми, рисунки, диктувани ви от вашите Учители?
- Не, по-късно разбрах от Тях, че информацията е отишла там, където може да се работи с нея и, че се работи усилено. Нужна е, за да може да съществува нашата Земя.
- Какво помните от тях?
- Схеми на скафандри, с които космонавтите да бъдат защитени, и да могат по-близко да стигнат до силно загряти планети като Слънцето. Показваха ми как специалните скафандри отблъскват лъчите, от какви пластове да се направи материалът, как да бъдат конструирани новите космически кораби. Отстрани имаше схеми, формули, имаше лекарства. Имаше също оръжия, много оръжия... Войник с облекло, при което куршумът се връща обратно и той става недосегаем. Не трябва да прекалявам, за да не кажа някоя неистина...
- Днес продължава ли връзката ви с Тях?
- Продължава. И тя ще бъде, докато съм тук, на Земята. Това ми казват.
- Кръгът Дуло, сформиран около вас, също е обвит в мистерия. Кое ви мотивира да го създадете?
- Той беше сформиран малко след затварянето на Царичина. В началото на 1993 г. ме намери известният скулптор Мария Ножарова. Покрай всичките писания и репортажи, които изпълваха вестници, списания, радио, телевизия, от негативни по-негативни, тя сама намира моя телефон. На срещата ми каза: „Знаеш ли, аз ти вярвам. Нищо, че съм скулптор, имам много познания в областта на древните езици, занимавам се с това и искам да работим заедно. Можем да създадем схема, по която да разчетем това, което си написала под диктовка“. В началото бяхме една шепа хора – нейната дъщеря Мария Иванова, съпругът ми Илия Логинов, Стойко Стоев и още двама приятели. На сбирките първите стъпки бяха да се опитаме да разчетем 2-3 страници, които ми бяха останали след конфискуването на 4-те тетрадки.
Постепенно към нашия екип беше присъединена и Петя Динева, компютърен специалист от Министерство на отбраната. От министерството ни позволиха да организираме звено към Военна академия, където ни предоставиха помещения. По това време за началник на Военната академия беше назначен генерал-лейтенант Стоян Андреев. Цяла година работихме над текстовете. Беше изключително трудно – изписва се всеки знак, проверява се през много, много писмености, Мария ги беше синтезирала. Нужно беше да се създаде компютърна програма, но от военното министерство не можеха да отделят средства за нея. Реших да напусна министерството, където работех след Царичина. Заедно с Мама Мария и Марина Иванова, Стойко Стоев и моя съпруг, както и с бившия началник на Генералния щаб генерал-лейтенант Радню Минчев, при когото започнах работа на Царичина, сформирахме кръга Дуло. Постепенно започнаха да се появяват нови членове, известно време в кръга бяха и писателят Владимир Зарев, директорът на Националния литературен музей Любка Крумова... Десетки хора, които през годините идваха и си отиваха. Някои започнаха да поставят условия за приемане и участие, на което се възпротивих. Казах, че участието трябва да е на свободна воля и някои напуснаха, защото искаха да направят структура, подобна на масонската.
- Идеята ви не беше ли да се изследва само българската история?
- Не само това, но през 1997 г. успяхме да осъществим една наша идея – изследването „Пътят на българите и на българския език“. На международна конференция в Столичната библиотека информацията, която там се получи, беше невероятна. Екип от международни изследователи, работили 10 години, са установили, че основата на българския език присъства в основата на всички говорими езици, че кореновата основа на всеки език е старобългарският. Обявили са го на един конгрес в Америка и ни го съобщиха по време на конференцията в София.
- Ще има ли продължение книгата за Царичина?
- Да, аз съм започнала втората книга и вярвам, че с редактора на „Кибеа“ Дарина Цветкова, известна като блогърът Дара, ще я реализираме. Чакам Дара просто да каже „Да“.
Нашият гост
Елисавета Логинова е родена в София, завършва Националното училище за приложни изкуства с керамика. Около нея е сформиран кръгът „Дуло“, в който специалисти получават отговори от представители на Космическия колакториум, чийто земен посредник е тя. Завършва и Лондонския колеж по хомеопатия. Работи съвместно с тибетски доктори в нейния Център за алтернативна медицина. Преди „Царичина - Съдбовен контакт“ е издала 6 книги с основна насоченост и мисия да помага и информира хората.