В няколко броя на в. „Труд" ще публикуваме избрани части от излязлата от печат преди два месеца книга на политолога Антон Тодоров „Иван Костов, том I (1949-1991)", издадена от изд. „ИЗТОК-ЗАПАД". Изследването е книга трета от поредицата „Задкулисието на прехода", която авторът и издателството правят съвместно от 2013 г. насам. Както пише самият автор: „Тази книга не е официална биография на Иван Костов. Целта, която си поставих при написването на този и следващите томове, които предстои да излязат догодина, бе да се опитам да направя достояние максимален брой факти, събития и решения от неговия живот и дейност като преподавател по идеологическа дисциплина и номенклатура на БКП преди 10 ноември 1989 г. и като политик и участник в управлението след това. Всички документи, приложени като факсимилета в книгата, открих при няколкогодишните си изследвания в различни архиви. Публикувам фактите и документите, свързани с различни периоди от живота и кариерата на Иван Костов, такива, каквито ги открих, видях, прочетох и анализирах. Нека изрично подчертая: над 90% от тези архивни документи са напълно неизвестни за изследователите и широката общественост. Те никога досега не са въвеждани в научен и публичен оборот и се публикуват за пръв път. Това прави от тях солиден, автентичен и много съдържателен източник за реконструкция на неговата работа като преподавател, номенклатура и политик."

Част 1

Спомнете си онзи въпрос на сваления вече диктатор Тодор Живков към Кеворк Кеворкян през 1990 г.: „През ноември 1990 година Живков ме попита - Костов ли ще правят премиер, а аз не го запитах защо."*

През 80-те години Иван Костов е привлечен като научен консултант и участва в разработването на прогнози за развитието на Националния стопански комплекс за нуждите на Държавната планова комисия и Министерския съвет. Привлича го проф. Иван Илиев на работа в тогавашната лаборатория, а впоследствие Научно-изследователския институт по прогнозиране на социално-икономическото развитие на страната.
Този професор е ключова фигура в кариерата на Иван Костов в съветническите кръгове около висшите партийни и държавни комунистически фигури през 80-те. Кой е проф. Иван Илиев? Вижте важните факти от биографията му, вижте какви висши номенклатурни партийни постове е заемал и после помислете дали това е във връзка с кариерата на Иван Костов в същите среди:
„Член-кореспондент проф. Иван Илиев е роден в с. Орешец, Видинска област, на 24.01.1925 г. Висше образование е завършил във Финансово-икономическия институт в Ленинград, Русия, през 1952 г., специалност „Икономика на промишлеността".
...май 1962 г. - съветник на председателя на МС (Антон Югов, бел. моя) ; октомври 1962 г. - зам.-председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес; юли 1966 г. зам.-председател на Държавния комитет за планиране; март 1968 г. - зам.-минисър на труда и социалните грижи; май 1970 г. - зам.-председател на ДКП (Държавен комитет за планиране, бел. моя); октомври 1971 г. - зав. отдел „Икономически" на ЦК на БКП; януари 1973 г. - зам.-председател на МС и председател на ДКП; май 1975 г. - ректор на ВИИ „К. Маркс"; януари 1978 г. - зам.-министър на народната просвета; май 1980 г. - съветник на зам.-председател на МС; септември 1982 г. - съветник на председателя на МС(!); октомври 1983 г. - помощник на генералния секретар на ЦК на БКП (!!!)."
Тази напълно неизвестна информация за това кой е човекът, който привлича Иван Костов за работа в специализирания институт, обслужващ лично генералния секретар на ЦК на БКП и министър-председателя на НРБ, няма да прочетете в нито една публикувана до момента биография на Иван Костов.
Нека повторя отново - проф., после и член-кореспондент Иван Илиев, който в началото на 80-те години привлича тогавашния главен асистент по политикономия в Центъра за идеологически дисциплини (ЦИД) към ВМИ „Ленин" за работа в Научно-изследователския институт по прогнозиране на социално-икономическото развитие на страната, е бил съветник на председателя на Министерския съвет на комунистическа България Гриша Филипов, а година по-късно, през 1983 г. става помощник на генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков! Никакви коментари не са нужни повече, това обяснява всичко важно в биографията на Иван Костов през 80-те години на миналия век. Да добавя само, че във въпросния център ЦИД Костов преподава от 1979 до 1990 г.
След тези факти и документи въпросът на сваления вече диктатор Тодор Живков към Кеворк Кеворкян през ноември 1990 г.: „Костов ли ще правят премиер" има своето много логично обяснение. Все пак Живков е чел доклади, изготвени от другаря Костов, няколко години преди това...
Нужно е да добавя още един много важен щрих към портрета на проф. и член-кореспондент Иван Илиев. Този човек е бил сред най-посветените в плановете на диктатора Тодор Живков за превръщането на България в 16-а съветска република през 70-те години на миналия век. В позорната история на комунистическата диктатура в България има два такива опита - през 1963 г. и през 1973 г. При първия опит Тодор Живков не успява да направи от България част от Съветите. Това обаче не означава, че се е отказал. Десет години по-късно той подновява идеята си за това върховно национално предателство. Самият Тодор Живков безсрамно лъже в мемоарите си, докато настоява:
„Споделям с болка и с недоумение, че дълго време след 10 ноември се налагаше да слушам и чета разни инсинуации на шарлатани в политиката и журналистиката за някакво мое „намерение" да присъединим България към СССР. Мълчах съзнателно. Струваше ми се несериозно да отговарям на лъжи, които биха били пошли, ако не бяха толкова абсурдни...Искам и тук, в мемоарите си, да заявя ясно и категорично. През 33-те години на моето управление дори за момент не е съществувала подобна заплаха..."
Истината няма нищо общо с опитите на комунистическия диктатор да прикрие националпредателската си дейност начело на окупираното от небългарската комунистическа партия наше отечество. Документите доказват точно обратното - през август 1973 г. в Крим Тодор Живков казва на Брежнев: „За мен е ясно едно и друго няма: в бъдеще ние ще влезем (в СССР) като една от вашите република."
Наставникът на Иван Костов член-кореспондент Иван Илиев е сред тримата „най-заслужили" комунистически национални предатели, защото по това време той е заместник-председател на Министерския съвет и председател на Държавния комитет по планиране.
Цялата оперативна дейност по подготовката на присъединяването на България към Съветите като 16-а република е под неговото пряко ръководство. Това се вижда от документи, които открих в поверителното деловодство на Държавния комитет по планиране - стотици страници, разписващи до най-малкия детайл сливането на икономиките на НРБ и СССР.
Всички най-важни разговори и договорки се водят и подписват от Иван Илиев - човека, който осем години по-късно ще привлече Иван Костов да разработва за Тодор Живков и Гриша Филипов алтернативни варианти за развитието на комунистическа България...

* Интервю на Сашо Диков с Кеворк Кеворкян, NOVA, Дикoff, Епизод 1 Сезон 3, 7 септември 2014 г. Говори Кеворкян: „Ето днес е 7 септември, какво е това... и сега Живков. Аз имам две срещи с него. И аз, дето казвам, че най-важ-ният въпрос е защо, и аз не съм му задал въпроса „Защо", когато той през ноември 1990 г. ме попита „Костов ли ще го правят премиер"? Ама от къде на къде!... И аз не го запитах защо..."