Малък предмет, изработен от нефрит, изуми археолозите, проучващи тези дни праисторическото селище Слатина в едноименния столичен квартал. Става дума за свастика с размери около 3 х 3,5 см във форма на стилизирана жабка. Възрастта й е около 8000 години.

“Това е много рядка находка, подобен предмет в древността е бил белег за престиж - разказа пред “Труд” ръководителят на експедицията проф. Васил Николов. - Абсолютно същата свастика намерихме това лято и в последния ден от разкопките на праисторическото селище край Мурсалево. В науката са познати още няколко от Кърджали и Тесалия.”

Нефритът е зеленикав, изключително твърд камък, но свастиката е много изкусно изработена. Ученият обяснява, че стилизираната жабка не е случайно избрана форма. За древните хора земноводните животни са били знак за плодородие, тъй като символизират цикличността на живота - излизат от обиталищата си през пролетта, есента се скриват, за да се появят отново през следващата година.
Любопитното е, че свастиката е намерена между две праисторически къщи в селището. “Вероятно е била положена в обредна яма, в основите на нова къща - допълва проф. Николов. - Може да се приеме като изключителен жест, тоест отказваш се от белега на престиж и го полагаш в нещо ново.”

Тазгодишните проучвания на праисторическото селище Слатина дават на учените и още любопитна информация, свързана с развитието на културния пласт. От досегашните проучвания се знае, че ранният неолит (6000-5500 г.пр.Хр.) тук има два етапа, Слатина и Кремиковци. Керамиката от първия е с изящна бяла орнаментика, а при втория боите са в тъмни цветове - червено, винено, кафяво. В една от изследваните сега праисторически къщи се откриват следи и от двата етапа.

Става дума за полаганите през годините шест подови замазки на стаите. Хората са посипвали натрошени керамични съдове и отгоре са ги покривали с дебел слой глина. Именно по намерените фрагменти учените разкриват наличието и на двата етапа от ранния неолит в една и съща къща. Предполагат, че това не е резултат от радикално, насилствено събитие в селището, а по-скоро става дума за привнасяне на различна култура от малка група хора, дошли от запад.

Според проф. Николов в една от къщите вероятно е имало работилница за костени сечива, тъй като археолозите са намерили около 70-80 заготовки. Разкрити са и фрагменти от непознат досега предмет с бяла украса.

Мечта за археологически парк

Преди 30 г. - през май 1985 г., започват първите разкопки на проф. Васил Николов в праисторическото селище Слатина. Голяма част от него е унищожена от строежа на трамвайната линия, но останалото може да се превърне в арехеологически парк. Това е голямата мечта на учения, който има идея за възстановяване 1:1 на неолитни жилища. Тази година има две интересни къщи - едната е много голяма (повече от 100 кв. м), а другата дори няма 10 кв. м. Ясно личат дупките от дървените колове, около които от плет и глина са правени стените.

Археолозите се натъкват и на праисторически пещи. Куполът им е от глина, а вътре иззидани с речни камъни. До тях има следи от хромели, намерени са керамични съдове, костени и кремъчни оръдия на труда.