- Доц. Станчев, днес представяте книгата „Анатомия на кризата (2009 – 2015 г.)”. Какъв е замисълът и защо правите отправка към предишното издание от 2004 г. „Анатомия на прехода”?

- Отдавна мислехме за книга в стил „аз нали ви казах”. Но след това замисълът се върна към идеята на предишната „Анатомия на прехода” - развенчаване на фолклора за българската икономика. Фолклорните вярвания за икономиката са доста важни. Ако вярвате, че кучетата се ядат, ще се появи бизнес, който развъжда кучета и продава месото им. Ако вярвате, че с бюджета хората забогатяват, тогава почти сигурно някое правителство ще провали икономиката и рано или късно ще разпали война: правителствата нищо не произвеждат, те вземат нещо от някого.

- Кои са тежките митове, които съществуват в обществото за икономиката и които ни носят беди?

- За периода 1989-2004 г., който се обхваща от предишната книга, ние трябваше да развенчаваме и оптимистични, и песимистични митове. Разликата тази година беше, че ние трябваше да оборваме по-скоро песимистични митове. Един от митовете е, че България е деиндустриализирана страна, че нищо не произвежда. Може да го чуете и в кръчма, и от Станишев например. Анализът ни показва, че водещи в кризата са отрасли и търговия с висока добавена стойност и дял в износа. Най-висок ръст на заетостта имат IT секторът и комуникациите. Най-висок ръст на стойността има автомобилостроенето – 250 на сто по време на криза. Няма кола в света, с изключение на ладите до миналата година и „Автогаз”, в която няма електроника, произведена в България.

- Какви други митове развенчавате?

- Един от най-важните е, че „България е най-бедната страна в ЕС”. Всички твърдят това – икономисти, журналисти, профсъюзи, политици. Станишев и Борисов непрекъснато говорят за това. А не е трудно да се отвори страницата на Евростат и да се види, че по показателя „риск от бедност” има 4 държави, които са по-бедни от България (Румъния, Гърция, Испания и Латвия), а други 5 са почти на нашето равнище. Имайте предвид, че показателят включва сравнително високо ниво на доходи, доколкото в групата с „риск от бедност” попадат домакинствата с до около 60 на сто от средния доход за дадена страна. За сравнение бедните в България биха били 2,8 на сто от населението по старата методика на Световната банка, по която през 1997 г. такива бяха почти 40 на сто - хора с доход под 2 долара на ден. По тази методика у нас през 1994 г. бедни бяха 9 на сто от хората.

- Това успокояващо ли е според вас?

- Не знам дали е успокояващо. Хората се тревожат от различни неща, но такива са фактите.

- Излиза обаче, че по-бедни от нас са държави, които претърпяха сериозни кризи?

- Друго нещо, което се вижда от данните на Евростат, е, че от 2004 до 2014 г. страната с най-висок ръст на реалните доходи (изчистени от инфлация) в ЕС е България. И този ръст е сериозен - 42-43%. Най-голям е и ръстът на разполагаемите доходи (т.е. без данъци).

И още нещо. Цялата книга, която днес представяме, ще има известна роля в развенчаването на илюзията, че преходът в България е лошо замислен и нечестно проведен. Според мен не може президентът да се изправи пред уважавани икономисти и да каже, че приватизацията в България е лоша. Тя е такава, каквато е. Крайният резултат от нея е много добър.

- Корупцията по време на приватизацията фолклор ли е?

- Къде е тази корупция?

- Понеже тя не беше доказана в много от случаите, това означава ли, че не я е имало?

- Напротив, имало я е. В „Анатомия на прехода” аз съм описал много случаи на кражби от държавния сектор. Но в онези времена трябваше да се избира между приватизация и ликвидация. Приватизацията се оказа политически приемлив начин на ликвидация на фалирали предприятия, а това бяха почти всички държавни предприятия. Дори най-осъдителните методи на приватизация от рода на РМД-та и така нататък бяха в рамките на закона.

- Вие отричате ли проблема с корупцията при приватизацията?

- Този проблем има методически измерения. Става дума за техническите начини на продажба - през борсата, чрез търг, чрез преговори с потенциален инвеститор. Масова практика тогава бяха преговорите, вместо да се използват търговете или най-прозрачният начин – през борсата. Обществото е право да има морален коментар върху тези проблеми, но тогава, когато това се случваше, почти никой освен Красен Станчев не показваше какви са проблемите в Закона за приватизация. Тогава всички харесваха Румен Гечев, който измисли РМД-тата и други подобни схеми, и още го харесват.

- Какво излиза от думите ви – че не сме толкова бедни, колкото си мислим, и че не сме ограбени, така ли?

- 80 на сто от страните по света са по-бедни от България. И не само че българите не сме толкова бедни, но и кризата у нас е по-лека от тази в много други страни. По такива показатели като рецесия, дължина на рецесията, безработица и т.н. България е в златната среда. Българските политици много по-добре се справиха с предизвикателствата на периода от 2008 година до 2011 година в сравнение с колегите им в много други страни. Това се отнася и за централната банка. За всички тези години БНБ се държи относително добре.

- Да, но хората са недоволни.

- Именно затова в новата ни книга оборваме предимно песимистичните фолклорни вярвания за икономиката. А този песимизъм се внася във фолклора от политиците.

- С каква цел?

- Ако се признае, че хората забогатяват, политиците ще трябва да правят онова, от което хората забогатяват. Тоест политиците ще останат без работа, защото нещата се развиват от самосебе си. Проблемът е, че този песимизъм вече влияе негативно върху благосъстоянието – с разширяването на бюджетните разходи; с глупави политики в областта на енергетиката. Основният фактор, който пречи на нагаждането на таксите за електроенергията към разходите в системата, е това, че хората били бедни.

- Когато говорим за прехода, актуална е и дискусията за така наречените експерти на прехода по книгата на Достена Лаверн от 2010 г. Тя твърди, че България няма автентични експерти на прехода, че има външни влияния. Че вие като либерални икономисти предлагате рецепти, които не са винаги приложими за България. Как гледате на тази дискусия?

- Мисля, че се видя какви рецепти предлага самата Достена Лаверн. Не смятам, че ми е на равнището да коментирам нейното поведение, както и поведението на майка й по време на изборите през 2013 и 2014 г.

- Ако излезем от нейното име...

- Не можем да излезем, защото в крайна сметка всяко твърдение си има автор. Тя написа тази книга с мое съдействие, а след това цялата книга е пълна с лъжи.

- И все пак дебатите са налице. Наричат ви „соросоиди” с цел да омаловажат вашата дейност, как гледате на тези дебати?

- Някакви хора се опитват да неутрализират влиянието на други хора и го правят по не особено приличен начин. Аз съм работил със Сорос, карал съм се със Сорос и съм напуснал „Отворено общество”. Работил съм там 11-12 месеца, но за времето, в което бях там, съм абсолютно горд с това, което свърших - оздравяването на библиотеките в ситуация, в която нямаше абсолютно никакъв бюджет; образование на български деца в чужбина; помощи за български деца; читалища и т.н.

- Извън тези, които са злонамерени, някои ви наричат „пазарни фундаменталисти”. Подхождате ли предубедено, когато говорите за икономиката?

- Да, наричат ни още пазарни талибани, муджахидини. Аз не смятам, че България е свободна пазарна икономика или повлияна съществено от този начин на правене на политика. Работил съм във всички страни, в които са правени пазарни реформи в последните 25-30 години. И може би има една, в която има известно влияние на този тип идеи – Грузия. Там няма проблеми нито с пенсионната система, нито със здравеопазването, с данъците, с полицията или с инвестициите. Грузия взе награда на ООН за най-ефективна държавна администрация в света през 2012 г.

- Ако икономическата криза е свършила, както твърдите, кризата по отношение на сигурността (свързана с бежанците, с конфликта в Сирия) не е свършила. В тази връзка какво трябва да се промени във финансирането на сектор „Отбрана”?

- Трябва да има по-бързо увеличаване на бюджета за отбрана по няколко причини. Първо, заради така нареченото международно положение. По принцип всички военни производства са със сключени договори за 4 години напред, което в момента силно оскъпява доставките за армията. Второ, при увеличени доходи на населението в последните години има намаляващи разходи за отбрана.

От 2004 до 2010 г. разходите за отбрана бяха три пъти по-високи, отколкото в момента, а тогава ситуацията беше далеч по-спокойна. Трето, реформи в армията донякъде се състояха. Персоналът от 100 000 души беше съкратен на 30 000, бяха приватизирани определени дейности и активи. А и като член на НАТО България има определени ангажименти за финансиране на отбраната.