Белодробно заболяване е причина за един на всеки осем смъртни случая в Европейския съюз. А прогнозите са още по-тревожни - в бъдеще на него ще се дължи всяка пета човешка смърт.

Това стана ясно на провелия се във вторник форум „Колко опасен е въздухът, който дишаме“, организиран от в. „Труд“ и комисията по здравеопазването в парламента. Повече от половината от черната статистика се обяснява с белодробния карцином и ХОББ (хроничната обструктивна белодробна болест).

ХОББ е прогресивно заболяване, застигнало близо 300 милиона души в света, а всяка година то убива над 3 милиона. Очакванията са до 2030 г. страданието да бъде третата водеща причина за смърт. В България с тази диагноза живеят около 350 000 души.

Рисковите фактори за развитие на ХОББ са пушенето и замърсяването на въздуха. Симптомите, които я издават, са недостиг на въздух, хронична кашлица и отделяне на храчки. А диагнозата се поставя след спирометрично изследване. За съжаление все още няма терапия, която да овладее смъртността и прогресията на заболяването. Но лекарите разполагат с медикаменти, които облекчават симптомите и редуцират обострянията им. „Поставената навреме диагноза и съвременното лечение могат да осигурят на пациентите пълноценен и активен начин на живот“, уверяват лекарите.

Много важно е обаче на ХОББ да се гледа не само като на отделна болест, но и да се обръща внимание на многото съпътстващи го заболявания като сърдечносъдовите или диабет.

А какъв е механизмът, по който замърсеният въздух атакува белите ни дробове? Чрез вредните частици, разпрашени в него, или чрез газове в атмосферата, които могат да се вдишат. Става дума за фините прахови частици, озона, азотните

оксиди, летливите органични газове и въглеродния оксид.

А замърсеният въздух в затворените помещения е осмият по ред рисков фактор за възникване на болест и се явява причина за 2,7% от всички заболявания в света. Именно той е виновен за 20% от случаите на ХОББ. Доказано е още, че 50% от дългогодишните пушачи развиват болестта срещу едва 10% при непушачите.

Какво не знаем за белия дроб

Пасивното пушене води и до инсулт

- Наднорменото, но и поднорменото тегло оказват вредни последици за белия дроб. Функцията му може да се подобри, ако се заложи на повишена консумация на плодове и зеленчуци, антиоксиданти и флавоноиди, риба и омега-3 мастни киселини. Флавоноиди например се съдържат в ябълките, червеното вино, зеления и черния чай.

- Идеалното тегло е, ако индексът на телесната маса на индивида е между 21 и 30.

- Обилният прием на преработена храна може да ускори понижението на дихателната функция.

- Радонът е вторият най-значим рисков фактор за развитие на рак на белия дроб.

- Пасивното пушене при децата (т.е. вдишаният токсичен дим от изпушената от друг цигара) може да предизвика кашлица, свирене в гърдите и дори проблеми със средното ухо. А при възрастните, освен белодробен карцином, може да отключи исхемична болест на сърцето и инсулт.

- Над 250 химични съединения, съдържащи се в тютюневия дим, са считани за токсични или канцерогенни.

- Рискът за белодробно заболяване се повишава със 70% при децата под 2 годинки, ако майката е пушачка.

- Една четвърт от всички посещения на децата при личните лекари са заради белодробно заболяване.

- Астмата при възрастните се среща по-често при жените.

- 65% от всички астматични пристъпи при учениците се дължат на риновирусна инфекция.

- Белодробният карцином е най-смъртоносният рак в Европа, на който се дължат близо 20% от всички случаи на смърт от рак.

- Тютюневият дим е причина за над 80% от случаите на рак на белия дроб. А 7 от 8 пациенти загиват до 5 години след като им бъде поставена диагнозата белодробен карцином.