У нас могат да се направят чудеса с малко пари, казва предприемачът Димитър Димитров, създател на мобилното приложение Tickey

Защо не България

През 90-те години на ХХ век те бягаха от България „немили-недраги” и малцина от тях погледнаха назад. 15 години по-късно терминал 2 не е единствено изход. За наследниците на „немили-недраги” пътят обратно е възможен и осъзнат. Въпросът вече не е „Защо България?”, а „Защо не България?”. През очите на модерните номади животът тук е различен - предизвикателен и пълен с възможности, видими отвън, но не и отвътре. Успехът им е възможен, защото мислят глобално, но действат локално - със стартъп компании, работа по арт или иновативни проекти, като учители или доброволци. В тази поредица ви срещаме с българските граждани на света, които преоткриват възможностите, които страната ни има, за да постигнат световен пробив с логото „Made in България”.

Димитър Димитров е завършил изчислителна техника в Техническия университет в София. Работил е като ИТ директор в голяма българска банка, а после 5 години за IBM Русия. През 2010-а се завръща в България и основава своя компания заедно с Константин Николов. Пробивът му като стартъп предприемач идва през 2014 г., когато той и екипът му печелят трето място в предприемаческото състезание StartUP Weekend с прототип на мобилно приложение за закупуване на билети в градския транспорт, наречено Tickey. По-късно Tickey става част от портфолиото на фонда за рискови инвестиции Eleven и получава финансиране от 100 хил. евро. Компанията разработва и Talkie - мобилно приложение, улесняващо обучението на деца по чужди езици.

Димитър Димитров е първият от, нека да ги наречем, по-зрелите стартъп предприемачи, с които се запознах. Да, има и такива, макар че обикновено очакваме да видим младежи по на 20-30 години. Неговата история и опит в бизнеса са вдъхновяващи поради две причини – динамичното време и новите технологии отварят път за предприемачество не само за „младите“, и второ – няма нищо по-подтикващо към новаторство от дребните несгоди при отглеждането на децата.

Димитров е от „старата школа“ на инженерите, които знаят, че светът не започва с появата на интернета, а включва и четене на хартия на техническа литература на руски език. Но пробивът му в стартъп средата идва от участие в предприемаческо събитие, което мери успеха не по годините опит, а по наученото през тях - Tickey му носи признание и възможности за развитие в тежка конкуренция. Все пак е интересно защо човек със солидна кариера ще търси пробив в новосъздаваща се общност на стартиращи бизнесмени. „На моята възраст – на 48 г., със семейство с малки деца, винаги съществува проблемът с постоянните доходи. Бил съм в големи корпорации, като IBM например, но работата там е като нож с две остриета, особено в отделите, свързани с консултантския бизнес - хората се фокусират върху отчета в края на седмицата и това пречи да покажеш креативната си страна“, казва той. Но решението да се върне в България дошло лесно, защото „дори през лятото Москва не е от най-гостоприемните градове“.

В търсете на решения за улесняване отглеждането на децата си Димитър достигнал и до двете успешни мобилни приложения на компанията си. Talkie идва като отговор на необходимостта от по-атрактивно обучение по английски език, което да привлече вниманието на малките повече от уроците в детската градина. Той и колегата му Николай включват интерактивни елементи в заниманията чрез смартфон.

Tickey пък e решение за заети родители с деца, които пътуват в градския транспорт. „Тогава водих децата си на детска градина и въпреки че беше на две спирки, ми беше тягостно да ползвам тролей, защото с две деца е трудно да се качиш и да си купиш билет. Реших да купя карта, но се оказа сложно, а от друга страна хората ползват смартфон за абсолютно всичко. Естествената ми мисъл беше: не може ли да използваме смартфона и да автоматизирам такива елементарни неща като плащането на билет в градския транспорт“. Днес приложението е реалност, но не в България, тук не проявили интерес. Иначе е просто и лесно. Сваляш си приложението на телефона, регистрираш се, въвеждаш банкова карта. Когато се качиш в превозното средство приложението разпознава колата, линията и направлението и ти предлага да си купиш билет. Когато потвърдиш купуването, получаваш билет на екрана на телефона, който показваш на кондуктора.

След няколко успешни сделки през тази и миналата година Димитър може да обясни каква е разликата в правенето на стартъп бизнес сега и преди 3-4 години. Наличието на възможности за финансиране, извън банковия кредит, правят нещата по-лесни, но парите до 200 хиляди евро например не са достатъчни. Търсенето на капитал отвъд тази сума е също толкова предизвикателно, колкото и намирането на точния екип, „защото изпитваме огромна конкуренция с фирмите, които се занимават с ИТ аутсорсинг“. Според него в конкуренцията става ясно кой има потенциал и амбиция да работи върху собствен продукт made in Bulgaria в ИТ средите. Но брандът не е всичко – „няма значение къде си позициониран, по важно е какво правиш“. Предприемачът разказва как техен английски клиент проучил няколко конкурента във Великобритания, но се спрял на българския продукт заради качествените характеристики. Той допълва, че ако в началото родните разработчици по-скоро се опитвали да копират, напоследък излизат с оригинални идеи, което е „голяма еволюция“.

Технически Димитър е поставил основите за своята еволюция благодарение на Стив Джобс, защото „единствените компютри тогава бяха клонинги на Епъл-2. „Задочните репортажи“ на Георги Марков формират погледа му към действителността в България. 27 години след началото на прехода той мечтае България да загърби окончателно наследството от предишната система и да достигне нивото на развитие на Естония (или Е-стония). Той разчита, че комбинацията от постепенно обновяване на поколенията и известен външен натиск ще промени към добро живота ни.

Неизбежно стигаме и до темата за поколенческите разлики сред стартъп предприемачите. Събеседникът ми признава, че опитът му помага по-лесно да взима решения, но също така и хората на неговата възраст по-трудно излизат от остарели стереотипи и захващат нови инициативи. Но промяната е налице, дори и в корпоративния свят. „През последните няколко години , дори и хората, които се занимават с голям бизнес, излизат от формалния образ, с който сме свикнали - скъпи коли, костюми, и започват да се обличат по-свободно, да не се държат като големите шефове, а да делегират повече права на работниците си. На младите, до около 35 години, мисленето им е изградено в по-нерегулирана среда и имат по-добра нагласа за правене на бизнес. Това е нормално израстване“, казва Димитър.

А как се успява в България? Той помни смутните времена от началото на 90-те и може да направи разликата. „Има един израз: Ако успееш в България, ще успееш навсякъде. При моите опити с две фирми не съм имал проблеми при регистрацията или в комуникацията с държавна администрация. Има малки дреболии, които изнервят понякога, но проблемът по-скоро са големите монополисти. Но в България могат да се направят чудеса с малко пари. Това стимулира и креативността“, пояснява той.

Като родител Димитър се стреми да възпитава децата си като граждани на света - толерантни, отворени към непознатото, а не да се гордеят единствено с исторически факти. И е по-важно е човек да се гордее с това, което е постигнал, отколкото с нещо, което друг е направил. Поради тази причина той не се чувства „закотвен“ за България, пътува много и би напуснал държавата, ако изникнат по-добри условия за развитие на бизнеса му или за образование на децата му.

Към края на разговора ни го питам какво е заложил, за да успее. Категоричен е – „всичко, няма да се откажа и да търся по-лесна реализация“. Неговото „всичко“ не се изразява в пари, защото успехът идва, когато всяка сутрин започваш деня с удоволствие. „Хората могат и да са много успешни и на по- невидими длъжности. Ако им носи удовлетворение...“, завършва той и се оглежда за следващата малка неуредица, която да разреши с новаторска идея.