Навън не е толкова розово и благодатно, колкото наблюдаващите оттук го възприемат, казва предприемачът Христо Янев

Защо не България?

През 90-те години на ХХ век те бягаха от България „немили-недраги” и малцина от тях погледнаха назад. 15 години по-късно терминал 2 не е единствено изход. За наследниците на „немили-недраги” пътят обратно е възможен и осъзнат. Въпросът вече не е: „Защо България?”, а: „Защо не България?” През очите на модерните номади животът тук е различен - предизвикателен и пълен с възможности, видими отвън, но не и отвътре. Успехът им е възможен, защото мислят глобално, но действат локално - със стартъп компании, работа по арт или иновативни проекти, като учители или доброволци. В тази поредица ви срещаме с българските граждани на света, които преоткриват възможностите, които страната ни има, за да постигнат световен пробив с логото „Made in България”.

Христо Янев е основател на онлайн туроператорски сайтове, чиято основна цел е промотирането на Сливен и България като дестинации за алтернативен туризъм. Предприемачът е завършил магистратура в Юнивърсити колидж в Бирмингам. Той е гост-лектор по теми, свързани с туристическото позициониране и маркетинг в същия университет, както и във Варненския университет по мениджмънт в Добрич.

С Христо се запознахме случайно чрез линкдин. Направиха ми впечатление професионалните му туристически отзиви, които контрастираха с мешавицата от образи и послания, свързани с имиджа на страната ни. Той има магистърска степен и преподавателски опит във Великобритания. Те му дават възможности за развитие, каквото за някои вероятно е мечта. Неговият избор е друг - Сливен. Наивник, може би, но не съвсем. След завръщането си в България през 2010 г. е убеден, че „страната ни се развива, макар и бавно, благодарение на малкия и средния бизнес, на предприемачи и хора, които инвестират усилия, време и средства“. Разочарован е от бездействието и безхаберието на голямата част от българските младежи и от прекалено сивите сектори на икономиката.

Въпреки това решава да остане. „Върнах се, за да се развивам тук и сега, защото възможностите бяха налице особено по време на финансовата криза през 2010 г. И най-отговорно мога да кажа предвид опита си, че навън не е толкова розово и благодатно, колкото наблюдаващите оттук го възприемат“, обяснява той.

Христо не е типичен стартъп предприемач с високотехнологична иновация, която „се харчи“ лесно. Целта му е да създаде „нещо, с което ще се гордея и аз, и потомците ми“. Той инвестира в туризъм, защото познава пътя от мияч на чинии в ресторант в Мюнхен до помощник-управител на голям туроператор в България. През 2010 г. създава онлайн туристически оператор за алтернативни форми на туризъм в Сливенска област - VisitSliven.com. Следват VisitBulgariaOn.com със същата цел за България и BestBulgariaDeals.com, който е предназначен само за българи. Инерцията да работи усилено не му оставя време да мисли много върху плюсовете и минусите от решението си и това се оказва разковничето към успеха му.

Като всеки новозавърнал се емигрант с намерение за бизнес у нас той среща повече неразбиране, отколкото подкрепа. Първата година е най-трудна. „В България всеки дава мнение и е специалист. Почти всички мнения освен тези на най-близките ми се различаваха коренно от посоката, която следвах. За голяма част от по-широкото ми обкръжение бях направил огромна грешка с връщането си в България. Отначало беше много трудно, тъй като всичко си правих сам и работих от дома си“, спомня си Христо.

Сивата икономика в туризма, както и клишета, свързани с „размития“ национален имидж на страната ни, не улесняват работата му на туроператор. Той изброява някои от тях - митът за зле разбраното гостоприемство и очакването за „евтина дестинация“ пречат при промотирането на страната ни като място за приключения и по-алтернативни туристически преживявания. Както сам пояснява, „в полезрението на чужденеца България е страна, в която можеш да се пазариш и да сваляш цените като на пазар“.

Христо си е поставил цел: заедно със своите съмишленици да променят имиджа на България в посока „страна с уникална природа, възможности за активен живот и допир до автентичното“: „Българинът ходи на село само за да се подпийне и прехрани, докато чужденецът оползотворява възможностите на дадена дестинация за различен вид преживявания, които са един от най-важните елементи в нашия бранш“.

Разликите между българите и чужденците при правенето на бизнес също са големи. Докато за външните клиенти онлайн комуникацията е достатъчна, то ние предпочитаме личния контакт. Така, докато работи от вкъщи, Христо посреща клиенти буквално у дома си. „Първият клиент българин, който пожела да плати в брой, го поканих... у нас в офиса. Имам куче в двора и бях забравил да го завържа, когато клиентът звънна. Влиза тя и кучето я посреща подобаващо. Накрая станаха големи приятели. След това клиентката трябваше да се събуе, за да влезе. Малко хора биха могли да се похвалят, че са посрещали клиентите си у тях!“, смее се той.

Като всеки търговец и Христо променя възприятията си, например идеята за България като „страна на неограничените възможности, където всичко е позволено и почти безнаказано“. За да привлича туристи, той залага на нестандартни предложения - гурме и вино турове, фестивали и приключения, които да извадят България от клишето. Според него на чужденците им харесват дори неуредиците и хаоса на моменти. Рецептата е ясна: „Колкото по-нестандартна е дестинацията и те са в по-близък контакт с местното население, толкова повече им харесва.“

Според Христо подобна е и формулата за връщане на повече наши сънародници. Те са разочаровани от несбъдването на „излъганите им очаквания за розов живот навън“. „Всеки експерт и професионалист, който познавам и се е върнал в България, се чувства много по-добре в емоционално отношение, отколкото в чужбина. Тук могат да се изкарват добри доходи с упоритост, опит и ноу-хау, като плюсът е, че си у дома. Няма по-хубаво от това!“, усмихва се той.

Вероятно затова и Христо се определя като гражданин на България. За него светът е леснодостъпна дестинация. Той уважава традициите и празниците, но пояснява, че се е научил да се справя с възможностите/предизвикателствата, които тук наричаме трудности, докато е живял навън.

Като повечето предприемачи, и Христо е убеден, че е важно не мястото, откъдето правиш бизнес, а начинът, по който си вършиш работата. Затова и Сливен е неговият избор - по-малкият (8-и по големина в България) град дава по-добри цени на всички услуги и по-голяма персонализация. „Научих се, че не най-ниската цена, а качеството и личното отношение е най-важното. Богат е този, който води здравословен начин на живот и умее да преценява и да инвестира, а не този, който работи постоянно, с наднормено тегло е и с високи доходи, които изразходва безразборно“, уточнява предприемачът.

От офиса с куче в двора до днес с офис на центъра в Сливен Христо е постигнал удовлетворение - той възприема работата си като хоби и се чувства добре тук, сред „уникалността на България като държава и в добрия, и в негативния смисъл“. Мечтата му изглежда постижима - повече млади хора да се трудят стойностно тук, а не на някое поле или да гледат стари хора в чужбина като абсолютно неквалифицирана работна ръка. Но за това са нужни хъс и мотивация. „Няма лесна работа, но в сравнение с това да бъдеш работник предприемчеството е по-висш пилотаж и една стъпка по-нагоре“, завършва той.