Бърз дерматологичен гид при избор на слънцезащитен продукт

Лятото упорито чука на вратата, дните стават все по-дълги и по-слънчеви, а ние все по-често започваме да чуваме колко опасно може да бъде слънцето за кожата ни. Фотостареене, бръчки, петна и рак на кожата са само част от последствията, ако не използваме редовно слънцезащита. И въпреки, че щандовете на аптеките и козметичните магазини вече са препълнени със слънцезащитни продукти, все още има хора, които пропускат тази стъпка в рутината си, защото се затрудняват в избора на правилен продукт. По последни данни над 60% от хората използват всеки ден поне един продукт, който забавя стареенето, за сметка на скромните едва 11%, които нанасят крем против слънце.  

Предизвикателството ли е наистина да намерим идеалната защита? И какво всъщност означава съкращението SPF? В следващите няколко реда може да откриете няколко прости трика при избора на правилния продукт.

Често задавам на пациентите си въпроса – използвате ли слънцезащита всеки ден? Оказва се, че малцина от тях знаят какво всъщност означава „SPF“. Погрешно е схващането, че цифрата обозначава силата на защита на продуктите. Най-просто казано, тя дава представа за това колко дълго време кожата ни е защитена от слънчевите лъчи след нанасянето му, в сравнение с времето без употреба на слънцезащита. Така например SPF 15 блокира 93% от УВ-Б лъчите, достигащи до кожата, SPF 30 блокира цели 97% , а SPF 50 цели 98%. Специалистите от Американската дерматологична асоциация препоръчват редовна употребата на слънцезащитни продукти с висок фактор, които се нанасят поне 30 минути преди излагане на слънце и се обновяват през 2 часа в дългите плажни дни и през 4 часа в градски условия. Дори при хора, които прекарват голяма част от деня си в офиса, слънцезащитата е препоръчителна. Но как изглежда идеалният продукт? Ако съществува такъв – то той би бил водоустойчив и широкоспектърен, т.е. да предпазва едновременно от УВ-А лъчите, които са главните виновници за т.нар фотостареене, и УВ-Б лъчите, които причиняват изгаряне на кожата и повишават риска от появата на кожен рак. Как обаче да открием правилния продукт за нашия тип кожа и защо повечето хора свързват слънцезащитните кремове с неприятно усещане на лъщене, засилено омазняване и появата на бял филм на лицето.

Слънцезащитните продукти се разделят най-просто на минерални, химични и комбинация от двете взависимост от начина, по който блокират лъчите на слънцето. Минералните филтри играят ролята на физичен щит върху кожата, който я пази дори от лъчите, преминаващи през стъклата на прозореца. Те буквално отблъскват слънцето и са особено подходящи за хора с мазна, склонна към акне кожа, защото съдържат цинков оксид , както и за деца и бебета над 6 месеца. И макар на теория да са перфектна бариера срещу слънцето, която започва да действа моментално след нанасянето си, някои пациентите споделят, че ги намират трудни за нанасяне върху кожата, а текстурата им – прекалено тежка.

Точно обратното важи за т.нар. химични слънцезащитни продукти, които съдържат активни съставки, които поглъщат УВ лъчите и ги трансформират в енергия, която отделят. Те не оставят видим филм, което ги прави желани от дамите, които употребяват декоративна козметика в ежедневието си. Важно обаче е, че те започват да действат около 20 минути след нанасянето им. Някои от съставките в съдържанието на химичните защити могат да имат дразнещо, агресивно действие върху кожата, което ги прави неподходящи за нанасяне след лазерни процедури, особено при пациенти с чувствителна кожа, както и при пациенти с кожа склонна към алергии.

Специалистите съветват да се използват кремове, съобразени с индивидуалните нужди на пациента, предписани след преглед при дерматолог. Така например при пациенти със суха кожа се препоръчват продукти, богати на хиалуронова киселина, докато при страдащите от прекомерно омазняване добър избор са кремове, които имат в състава си ниацинамид, салицилова киселина, защото те имат матиращо и некомедогенно действие.

В крайна сметка идеалният слънцезащитен продукт е този, който се научим да използваме всеки ден. Погрешна е обаче представата, че той е напълно достатъчна мярка срещу вредните въздействия на агресивните топли месеци. Кожата е отражение на лайфстайла ни и вредните навици са в основата на нейния здрав вид. Не съществува магическа формула, с която да постигнем млада и бляскава кожа, без да положим нужните усилия. През последните години се наблюдава една нарастваща тенденция към това хората да търсят все по-нови и актуални методи за предпазване от стресовите фактори, които оказват неблагоприятно влияние върху кожата. Така например все повече хора използват на плажа дрехи с УВ-защита. Все по-често в кабинетите идват пациенти за т.нар. годишен скинчек или казано просто за диагностика на кожата.  

Все повече страстни пушачи се отказват от цигарите или търсят алтернативни заместители като т.нар. бездимни продукти, сред които тези за нагряване или вейп изделията. При тях няма процес на горене и съответно наблюденията показват, че отделяните токсини са значително намалени спрямо тези при традиционните цигари. Но естествено като лекар, винаги препоръчвам пълното въздържание, което е за предпочитане.

Също така, все по-често в градския транспорт виждаме хора, носещи със себе си големи стъклени бутилки за вода, което е много полезно за организма. Изобщо култът към здравословния начин на живот става все по-актуален сред хората от всички възрастови групи, а слънцезащитният продукт е перфектното допълнение към грижата на здравето ни. Ние, дерматолозите сме насреща за малко помощ в избора му.  

Нашият автор:

Илиана Георгиева е лекар по дераматология с богат опит в областта на клиничната и естетичната дерматология. Професионалните ѝ интереси засягат инжекционните процедури и лазерното подмладяване на кожата. В момента работи в естетична клиника Dr. Denkova Dermatology. Занимава се с диагностика и лечение на различни заболявания на кожата. Притежава официална диплома по дерматоскопия от Италия, както и сертификати за работа с енергийно-базирани устройства, също от Италия, поставяне на дермални филъри и ботокс. Илиана Георгиева е член на Български лекарски съюз и член на Европейска Асоциация по дерматология и венерология – EADV. Има участия в многобройни национални и световни конгреси и семинари в областта на кожните болести. Висшето си образование завършва в Медицински университет – София. Специализира една година в кожна клиника на УМБАЛ „Александровска“, след което продължава своето професионално израстване в Клиника по дерматология и венерология към Военномедицинска академия – София. Притежава магистърска степен по здравен мениджмънт от Факултета по обществено здраве към МУ – София.