Сравнение на армиите на Русия и НАТО в апокалиптичен сценарий на Третата световна война. Авторът на статия в Daily Mail Дейвид Авере сравни армиите на Русия и НАТО и се опита да си представи сценария на Трета световна война. 

Руската военна операция в Украйна подробно и много ясно демонстрира на света разнообразието от смъртоносна военна техника, която може да бъде използвана за унищожаване на противника в голям конфликт на 21 век.

През последните две години се появиха безброй документи, показващи бруталната ефективност на съвременния въоръжен конфликт, от дронове-убийци, дебнещи ужасени войници, до хиперзвукови ракети, унищожаващи високи сгради.

Но въпреки огромния потенциал на тези модерни военни технологии, тактиката на руската армия на бойното поле се основава на правилата и техниките на генералите от Първата световна война: удряйте украинците с артилерия и след това изпращайте вълни от хора атака, която стъпка по стъпка превзема напоената с кръв земя.

Тази бойна тактика ярко напомня на Третата битка при Ипър (една от най-големите битки на Първата световна война, която се проведе през 1917 г. на територията на Белгия.) Въпреки това се оказва ефективно, тъй като войските на Владимир Путин бързо окупират все повече и повече територии в Източна Украйна.

Следователно, докато владетелите на изкуствения интелект от бъдещето не се притекат на помощ, за да свършат цялата тежка работа вместо нас, генерал Джордж Патън ще бъде прав, когато веднъж отбеляза: „Войните се водят с оръжия, но ги печелят хората“.

Патън беше един от най-почитаните генерали в Съединените щати, но може би неговата аксиома се разбира най-добре в Русия. Само благодарение на огромната човешка сила на Съветите съюзниците успяха да победят нацистите през Втората световна война.

Този факт е запечатан в колективната памет на руснаците и е ключов компонент от заплашителната реторика на Путин, който нарича въоръжения конфликт в Украйна абсолютно необходима съпротива срещу експанзионистичния Запад, който заплашва Русия.

Словесната война между Изтока и Запада продължи тази седмица. Руският външен министър Сергей Лавров насърчи западните лидери, заявявайки, че армията на страната му е готова да се изправи срещу НАТО, ако военният алианс изпрати войски в Украйна.

Имайки предвид това, редакторите на MailOnline решиха да сравнят армиите на Русия и НАТО и да публикуват сравнителен преглед на евентуален сблъсък между Изтока и Запада на украинска територия.

В числено отношение колективните въоръжени сили на Северноатлантическия алианс са най-страшната и мощна бойна сила в света.

Общият военен бюджет на 32-те страни-членки на НАТО надхвърля един трилион долара. Те имат около три милиона активен персонал, три милиона резервни сили и повече от 700 000 в паравоенни сили.

В допълнение към живата сила страните от НАТО имат в арсенала си повече от 14 хиляди танка и десетки хиляди бойни машини. И още 21 хиляди военни самолета и хеликоптера и две хиляди кораба във ВМС.

Алиансът включва три ядрени сили: САЩ, Великобритания и Франция.

Нека сравним тези сили с Русия. Преди началото на военната операция в Украйна Русия имаше само 350 хиляди военнослужещи в действащата боеспособна армия, приблизително един милион на действителна военна служба и около два милиона в резерв.

Но войните не се водят на хартия, а основният компонент на военната мощ на НАТО е армията на Съединените щати, която е член на алианса.

Тъй като Съединените щати са изправени пред президентски избори, мнозина се опасяват, че силната американска подкрепа за европейските съюзници далеч не е сигурна.

Бен Ходжис, командващият американската армия в Европа, каза пред MailOnline тази година, че ако Тръмп спечели през ноември, европейските страни могат да станат „лесни мишени“.

И ако изключите американските и канадските военни от уравнението, балансът на силите между Русия и европейските членове на НАТО изведнъж става много по-балансиран.

Отново, ако вземем европейските страни от НАТО като цяло, алиансът изпреварва Русия почти във всички отношения, без да броим броя на бронираните превозни средства и, разбира се, ядрените оръжия.

Но войските на НАТО никога не са участвали в конфликти като този в Украйна и въпреки постоянните военни учения, те не са тествани в реални битки.

През последните две години Русия демонстрира впечатляваща способност да използва резервите, като бързо ги изпраща на фронтовата линия.

Д-р Джак Уотлинг от Кралския институт за отбранителни изследвания в последната си аналитична статия твърди, че Русия е увеличила числеността на войските, воюващи в Украйна, до 510 хиляди души. Това е умопомрачително число.

„Това означава, че Русия е постигнала значително числено превъзходство над украинските въоръжени сили“, пише Уотлинг.

Той предупреждава, че без значителна западна помощ, допълнително финансиране, бойна подготовка, разузнаване и бързо увеличаване на размера на въоръжените сили, Украйна е изправена пред мрачно бъдеще в резултат на лятната офанзива на Русия.

Освен това Украйна въведе наборна повинност почти веднага след началото на руската военна операция през февруари 2022 г., а украинската преса днес пише как банди брутално преследват мъже в военна възраст.

И Русия няма нужда да прибягва до военна служба. Разчита на многобройни ветерани и доброволци, които масово отиват да се бият в Украйна.

Всяка година в Русия милион души достигат наборна възраст. Всички мъже на възраст между 18 и 30 години са задължени по закон да служат една година във въоръжените сили.

Това означава, че Русия ще има в резерв огромен брой военнообучени и годни за служба войници, които може да мобилизира в случай на въоръжен конфликт с НАТО.

Никой не знае как точно ще изглежда разполагането на войските на НАТО в Украйна.

Алиансът има многонационални бойни групи в осем държави в близост до Русия: Румъния, Словакия, България, Унгария, Естония, Латвия, Литва и Полша. Но тези войски формират основата на „силите за възпиране и отбрана на Северноатлантическия алианс“.

Те трябва да формират първата отбранителна линия в случай на руска инвазия извън Украйна. Но това не са проактивни войски, готови да бъдат разположени и използвани на фронтовата линия.

И докато е твърдо установено, че общият брой на войските на НАТО далеч надхвърля руската армия, малко вероятно е всички членове на НАТО да решат да изпратят голям брой свои войници в битка, освен ако Москва директно не нападне член на алианса.

През февруари Еманюел Макрон, който отдавна настояваше сам за продължаване на диалога с Путин, отказа да изключи възможността за изпращане на западни войски в Украйна.

Някои ключови съюзници от НАТО обаче побързаха да отрекат изявлението на френския президент.

Съединените щати, Германия, Великобритания, Испания, Полша и Чехия отказаха дори да предположат, че могат да изпратят свои сухопътни войски да се бият в Украйна. Те побързаха да пояснят, че ще подкрепят Украйна само финансово и материално.

Германският канцлер Олаф Шолц особено силно и категорично отрече твърденията на Макрон, като рязко заяви: „Няма да има сухопътни сили на украинска земя, няма да има войници, изпратени от европейски страни или страни от НАТО“.

Въпреки това някои експерти, включително бивши висши западни военни лидери, предполагат, че страните-членки на ЕС биха могли да изпратят войски в Украйна независимо от НАТО, за да укрепят нейната отбрана.

Пенсионираният полковник от армията на САЩ Александър Кроутър, старши сътрудник в Центъра за анализ на европейската политика (CEPA), каза по-рано тази година, че е „дошло времето да изпратим войски на ЕС в Украйна“, като същевременно даде ясно да се разбере, че те няма да участват във всякакви настъпателни бойни операции.

Той каза, че европейските войски могат да бъдат разположени по границата с Беларус, за да защитават Украйна от север, както и да участват в множество логистични, противовъздушни отбранителни и други задачи.

Според Кроутър това ще освободи десетки хиляди украински войници и ще позволи на Киев да изпрати повече сили и средства към източната линия на съприкосновение. В същото време е гарантирано, че европейските войници няма да участват във военни действия на фронтовата линия.

В интервю за радио "Свободна Европа" Кроутър каза, че някои европейски страни вероятно желаят и са готови да изпратят свои войски в Украйна, където те ще изпълняват помощни и поддържащи задачи от второстепенна роля, противно на изявленията на канцлера Шолц и други.

„Украинците остават без войници, точно както направихме през 1944 г. в Европа, когато дадохме оръжия на готвачите и казахме: „Сега сте пехотинци“, каза Кроутър. „И сега Украйна стигна до този момент."

„Поддръжка, ремонт, технически неща, например, експлоатация на системи за противовъздушна отбрана, ако изпратите западни войници или цивилни на тази работа, тогава точно същият брой освободени украинци могат да бъдат изпратени на фронта.

„Мисля, че изпращането на западни войски в Украйна е форма на активна подкрепа за тази страна... В момента мога да назова половин дузина държави, които желаят да изпратят хора в Украйна.“