Пеньо Иванов е роден през 1977 г. Завършил е специалност "Рекламна графика" в НХГ "Димитър Добрович", Сливен през 1996 г., а след това - през 2001 година - и специалност "Живопис" на ВТУ "Св.Св.Кирил и Методий". Първата му самостоятелна изложба е в Сливен през 1996 година. Представя картините си в Европа и САЩ, както и у нас - в галерии във Велико Търново, Варна, Пловдив, София и Бургас. Той прави впечатление с неподправения си стил, както и с ярките, изпълнени с емоции образи. Пред "Труд news" той сподели от какво се вдъхновява, както и защо детското щастие присъства като тема в картините му: 

- Здравейте, любовта към изкуството расте с Вас от дете. Кога започнахте да рисувате и какво Ви вдъхновява?

- Здравейте! Да, любовта към рисуването е още от моето детство, въпреки че никой в моето семейство и обкръжение не се е занимавал с изкуство. Рисувам, откакто се помня, и не съм спирал вече повече от 40 години. Вдъхновява ме самият живот - радостта, тъгата, светлината, тъмнината и т.н.Това е моето хоби, моята професия, това е моят живот.

- Завършил сте художествено училище по приложни изкуства в Сливен. Какъв е пътят да възпитаме естетическо чувство у децата днес и свързано ли е това с училището, или по-скоро - с дигиталната среда? 

- Да, завършил съм едно прекрасно училище, с много талантливи съученици, невероятна среда и вдъхновяващи преподаватели, на които дължа голяма част от това, което съм сега. А относно естетическото чувство, възпитанието в него трябва да започне още в семейството от най-ранна детска възраст, минавайки през детските градини, и да продължи да се възпитава и развива до старини. Но, тъй като поколенията и времената сега са доста по - различни със своите положителни и отрицателни страни, със сигурност дигиталната среда има огромно влияние върху подрастващите и не само. Но това пък от друга страна дава нови и неограничени възможности, които трябва да се използват и да се канализират в усъвършенстване на уменията и познанията.

- Имате неподправен стил с наситени цветове, ярки образи, вдъхната емоционалност. Как се става майстор на изобразителното изкуство?

- Аз обичам цвета, контраста, сблъсъка на цветовете. Това ме изразява и аз не бягам от това. Нямам все още самочувствието да се нарека "майстор", пък и какво означава това. Дори не съм се и замислял. Имам много още да се уча и със сигурност ще си остана ненаучен достатъчно. А, ако питате по принцип, как се става майстор, мисля, че във всяка област това включва талант и огромно количество работа.

- Ваши картини се предлагат у нас, в Европа и в САЩ. Знаете ли в чий частни колекции попадат? Има ли интересна случка около притежанието на някоя от тях?

- Така е, мои картини има в много точки по света и на различни континенти. Нарисувал съм и съм продал стотици картини. За някои знам къде са, но за по - голямата част нямам информация, но винаги ми е приятно, когато има обратна връзка. Опитвам се да не се привързвам към това, което създавам, въпреки че е трудно, защото това е частица от моята душа.

- Първата Ви изложба е през 1996 г. в родния Сливен. Каква е връзката Ви с родното?

- Немога да кажа, че имам някаква кой знае колко дълбока връзка с родното, в частност - със Сливен.Това е мястото, на което живея в момента, но не съм крайно сантиментален и най-ревнивият патриот и националист.

- За мен лично страшно интересно беше откритието, че основна тема в картините Ви е Испания с красотата на нейната културна традиция. Защо?

- Не съм съгласен, че Испания е основната ми тема, но е вярно, че присъства често в моите картини. Харесвам темперамента, цветността, топлината на това, което е Испания с нейните традиции, архитектура и история.

- Друга интересна тема в творбите Ви е детското щастие, живо и истинско. Щастливи ли са българските деца и можем ли да ги върнем към първите емоции чрез изкуството? Какво изпитвате, когато ги рисувате?

- Децата, дацата, даааа! Това е нашето бъдеще, нашият смисъл да продължаваме да се борим, да работим, да творим, да създаваме. Аз обичам да изобразявам чистата детска радост, физическите игри и малките неща, които могат да ги усмихнат истински. А дали са щастливи, иска ми се да е така, но не съм съвсем убеден в това. Но зная, че всеки трябва да търси, да вярва и да се стреми да намери това, което го прави истински щастлив и завършен като личност. А вярвам, че именно изкуството е една от важните, смислени стъпки към постигането на това. Наистина е голямо удоволствие за мен да ги рисувам и много често се улавям да се усмихвам, докато го правя.

- Казвате, че с абстрактните картини се забавлявате. Не са ли сериозно изкуство?

- Относно абстрактните картини, разбира се, че са много сериозно и дълбоко изкуство. Това, че съм казал, че се забавлявам, не означава, че не се отнасям сериозно към това. Аз мисля, че основното, което човек трябва да прави, във всичко, което прави, е да изпитва удоволствие и да се забавлява по определен начин, само тогава нещата ще бъдат истински и стойностни.

- Трябва ли един творец да гледа тревожно, сериозно на живота в днешно време?

- Какъв е смисълът да се гледа тревожно, с какво ще ни помогне това? Според мен човек не трябва да се взема много на сериозно.Трябва да се усмихва повече и да се научи да се радва на малките и истински неща.

- А как трябва да гледаме на изкуството? Не е ли вече споделена самота?

- Изкуствто малко се разми като понятие, според мен. Всеки приема всичко и всяко нещо, което го заобикаля и е по - различно от неговите представи и извън неговите първични възприятия, като изкуство. Изкуството е нещо по-дълбоко, нещото, което не можеш да достигнеш и разбереш от пръв и повърхностен поглед. За него трябват други възприятия, по - смислени, които трябва да се отглеждат и възпитават.