Романът “Слънчогледи за Мария” на бургаската писателка Керана Ангелова спечели Вота на читателите и е избран в Топ 10 на най-големия литературен конкурс "Горещия списък" за 2024 г. в Германия, Австрия и Швейцария. 204 издателства в немскоезичния литературен свят са били участниците в конкурса, а книгите - конкуренти на българската, са от цял свят.  Първоначално журито избра 30 от тях, след което съкрати списъка на 10. Сега всички любители на литературата у нас са в очакване кой ще е победителят, избран от журито, но каквото и да се случи, това, че българска книга е сред 10-те най в немскоезичния свят, е огромен успех. Крайният резултат ще бъде обявен през октомври на Франкфуртския панаир на книгата. За очакванията си, за емоциите и за книгата Керана Ангелова разказа пред "Труд news":

– Романът Ви "Слънчогледи за Мария" в превод на немски език се бори за най-голямата литературна награда в Германия, Австрия и Швейцария. Безспорно достойнствата на книгата и преводът й са това, което е впечатлило журито. Разкажете ни малко за сюжета.

– Романът е двусюжетен, действието се развива в деветнайсети и двайсет и първи век, героите се срещат през времената. Тоест, двата сюжета се срещат и раздалечават, оплитат се един в друг, отново и отново и така стават единно поле за фабулиране.

– Защо слънчогледи и коя е Мария? 

– Слънчогледите – заради Винсент ван Гог, който е героят на романа в единия сюжет. Разбира се, той оживя не в биографичното, а в литературното пространство, така намери свобода на израза си моето лично вълнение от докосването до света на любимия художник. Както съм казала в послеслова, по този начин стана възможно да бъде регистриран с по-фини сетива "ефектът на пеперудата" върху собствената ми чувствителност на автор, тук и сега: щом някъде в своя деветнайсети век Винсент ван Гог е преживявал болка или възторг, или покруса, в своето време преживявах същото и аз.
Героинята ми Мария живее в нашия век, днес и сега, но понеже в този ми роман – както впрочем е във всичките ми романи – времената са нещо условно, двамата общуват, всеки от своето време. 

— Разажете ни накратко за работата си над този роман, за собствените си преживявания.

– Една такава необикновена среща през времената може да се осъществи само по този начин, чрез фините трептения на творческата емпатия. Не беше леко преживяване, признавам. Моята героиня, която следва изкуствознание и тема на дипломната ѝ работа е творчеството на великия холандец, получава предупреждение от приятелка - художничка още в началото на повествованието: "Той няма да ти остави възможност за избор, освен да го преживееш целия. А даваш ли си сметка как се преживява един Винсент ван Гог?!"
Когато получих мощния порив да започна работа по този роман, и аз като Мария не си давах сметка как се преживява един Ван Гог. Сега признавам с усмивка, че понякога пишех с валидол под езика, самата истина.

– Изкуството ли е "слънцето", към което бихме могли да се обръщаме във времена на кризи и конфликти в себе си и в света?

– За Винсент ван Гог със сигурност е било. И за мен също със сигурност е. 

— Кое е по-важно, да обичаш или да те обичат?

— Разбира се, че да обичаш. Любовта е чувството, което ни кара да се чувстваме живи. Споделена или не, възможна или невъзможна, щастлива или наранена, тя е другото слънце на нашия живот. Неслучайно мото на моя роман са думите на Винсент ван Гог: "Живот без любов аз считам за греховно и безнравствено състояние".

— Какъв е пътят българска книга да направи пробив в чужбина? 

— Пътят на една книга? Той е като пътя на един човек. Отделила се от своя автор, тя заживява самостоятелно, така да се каже. Неведоми са пътищата на съдбата й. Ако има щастието да попадне в ръцете на ценител, при това професионалист, може да й се случат важни, съдбовни за нея неща. Така стана и с двата мои романа, преведени на немски в Швейцария: "Елада Пиньо и времето" и "Слънчогледи за Мария". Преводачката Виктория Димитрова Попова, която е българка, родена е в България, при едно от своите пътувания до София попаднала на моите книги и ме откри като автор. Благодарна съм на издателката госпожа Сузане Шенцле, че й се довери и реши да издаде на немски и двете ми книги, тя и преводачката със сигурност притежават еднакъв литературен вкус.  

— Винаги посочвате силата на родното място, магията на Странджа, българският корен като причина за духовното си/ ни развитие. Може ли културата и в частност - литературата да ни позиционират като европейци и граждани на света? Вашата поезия е представяна в Европа, Америка, Русия...

— Разбира се, че изкуството и литературата го правят по най-добрия начин. Ние и бездруго сме европейци и граждани на света, културните различия всъщност допринасят да се засили интересът към другия, непознатият, да се отвори прозорец към неговия свят, към душевността му, към уникалното му присъствие на тази земя.

— Може ли книгата и съвременната българска литература да са "въздух, лекарство, щастие", каквито в книгата Ви са картините? И ако още не са за нас, българите, как да стане това?

— Основните теми за писане всеки писател търси и намира според потребностите си за себеизразяване, за саморазкриване и споделяне с други хора. Ако впоследствие и читателят припознае собственото си светоусещане в това на автора, ако то е въздействало силно върху собствения му мироглед, значи литературата си е свършила работата. И писателят в такъв случай би бил удовлетворен, най-вече защото в неговото писане някой е намерил смисъл, а това значи, че не напразно е употребил думите. Впрочем думата "употребява" не звучи добре, когато говорим за писане. 

— Защо? Как според Вас е правилно да се каже?

— Защото писането граничи с транса – поне моето със сигурност е такова нещо. Когато пиша, наистина имам усещането, че сноп мощна вселенска енергия ме изтегля нагоре и същевременно разширява хоризонтите ми и пространството. Думите прииждат тъкмо от това високоенергийно място, така навярно ги чувстват и разбират много пишещи. Със сигурност впоследствие по този начин ги усещат и нашите читатели, защото четенето на една книга е процес на енергообмен. Затова си мисля, че пишещите не просто употребяваме думите, а ги полагаме като градивен енергиен материал. Макар че последното словосъчетание прилича на оксиморон, за по-точно определение не се сещам.

— Вашият роман печели Вота на читателите. От това няма по-голямо признание. С какви чувства очаквате евентуалното класиране за Голямата награда?

— С чувство на благодарност най-вече, към преводачката Виктория Димитрова Попова и издателката Сузане Шенцле – първо, защото намериха, преведоха и издадоха моите романи и второ, защото се довериха на "Слънчогледи за Мария" и го предложиха за участие в този високоавторитетен европейски конкурс. В него със своя книга на немски език участваха 204 издателства от Германия, Австрия и Швейцария, конкуренцията очевидно е била огромна и някак съм удовлетворена, че романът ми до този момент е оправдал техните очаквания. Желая им успех на финалната права.