"Пребиха ни в ресторант, докато чакаме вечерята. Помогна ни готвачка, която излетя от кухнята като каубойка с еленски скок", разказа потърпевшият 

Коафьорът и фризьор Борислав Сапунджиев е нападнат и пребит пред очите на десетки клиенти в ресторант. Случката се разиграва на 10 декември, вторник, в един от престижните столични квартали "Лозенец". Той не дочаква поръчаната си вечеря, към него и приятеля му летят столове, маси и юмруци.

"Буквално ми не си дочакахме храна, която бяхме поръчали. Ситуацията се разви скоротечно, не успяхме да разберем какво се случва и да реагираме. Цял живот съм тренирал кик-бокс и смесени бойни изкуства, но срещу такава агресия, повярвайте ми, не успяхме да се защитим. Чупиха столове и маси в гърбовете ни. Беше истински кошмар. Хора, вземете мерки, това общество е болно. Не е нормално в уж хубав район като "Лозенец" всеки ден да има по няколко преписки за нападнати и пребити невинни", разказа специално за "Труд news" Сапунджиев. 

През 90-те години мъжът е едно от емблематичните лица на клуба за хора с различна ориентация "Спартакус". Тогава Боби носи рокли и токчета и става по-известен с псевдонима Урсула. 

"Дори в най-мутренските години съм живял спокойно, в мир със себе си и околните. Никога не съм плют, бит, ритан. Някога с нетърпение чаках демокрацията, за да мога да поема въздух. Идвам от по-малък град, където ме сочеха с пръст. От малък съм различен и никога не съм го крил. В Кюстендил не ме приемаха особено. Мечтаех за свободни времена, в които ще съжителстваме всички кротко под едно небе. А какво стана - пребиват невинни деца, възрастни, различни. Остават ненаказани. Това беше най-травматичното събитие в живота ми", разказа пред "Труд news" Сапунджиев. 

- Г-н Сапунджиев, какво точно се случи, с какво ги провокирахте?

- С абсолютно нищо. Ходим с моя приятел често в това заведение, малък семеен френски ресторант. Персоналът е изцяло женски. Поръчахме и зачакахме. Облякохме си дебелите якета, за да идем в зимната градина да пушим по цигара. Тогава единият от двамата мъже с назидателен тон запита: Ти ли си Урсула? Казах да. Последва бой със столове и маси. Беше кошмарно!

- Каква е степента на телесната ви повреда?

- За щастие имам само хематом по едната вежда. Дебелите якета ни спасиха. Чупиха столове по нас. 

- Подадохте ли жалба?

- Да, има преписка. Тук искам да изкажа своите безкрайни благодарности към служителите на 4 районно в София. Адекватни хора, които си разбират от работата. Подходиха уважително и професионално. Знаете ли, в това районно управление всеки ден има преписки за нападнати и пребити хора. Нашето общество се разболя. Бият наред деца, пенсионери, хора с различна сексуална ориентация. Имам даже чувството, че откакто се заговори за джендъра още повече се озлобиха и още повече агресират по нас. Ние не сме сторили зло на никого, работим като всички останали. Наистина не разбирам с какво заслужихме този побой.

- Какъв е профилът на нападателите?

- Двама мъже. На този етап не мога да кажа повече. Има следствена тайна и докато тече проверката ще замълча.

- Мъжете казаха ли ви нещо, персоналът помогна ли ви?

- Нападателите изказаха дузина епитети, които ще спестя. Казаха, че ще ми танцуват на гроба и други подобни. Имаше смъртни заплахи. А кой ми помогна - не е за вярване, но готвачката излетя от кухнята като каубойка и с еленски скок. В тая държава вече жените са по-безстрашни от мъжете. Искам да благодаря и на останалите клиенти, които бяха изцяло женски компании. Те останаха с нас до малките часове на нощта, изчакаха полицията и дадоха показания. Напълно непознати жени. Всички бяха потресени от видяното. Едната дори каза: Оставам плътно с вас, докато дойде полицията. Това утре може да се случи на моето дете!