Васил Панайтов: Твърде дълго чаках обаждане от „Левски“

Васил Панайотов се превърна в любимец на феновете на „Левски“ след само един сезон на стадион „Георги Аспарухов“. Халфът влезе под кожата на иначе взискателните привърженици със сърцатата си игра и непримиримия характер. Въпреки че бе сред най-верните бойци на тогавашния треньор Делио Роси, юношата на клуба така и не получи предложение за нов договор. А за това настояваха до последно феновете. Тяхното мнение обаче не бе взето под въпрос и сега Панайотов е част от тима на „Черно море“. През годините той игра още за „Берое“, „Банско“, „Пирин“ (Гоце Делчев) и “Волов“. Има и три отбора зад граница – кипърският „Агия Напа“ и полските „Завиша“ и „Стал“.

- Васко, направи своя дебют за „Черно море“. Как се почувства в тези първи минути на „Тича“?

- Да, радвам се, че вече дебютирах за „Черно море“, а и отново съм на терена. Имах нужда от игрова практика, тъй като измина време от последния ми официален мач. Все още не съм в оптимална форма, но от ден на ден подобрявам този аспект от играта и се надявам скоро да съм напълно готов.

- След този мача с „Берое“ (1:1) треньорът на тима Илиан Илиев също призна, че все още не си в нужната форма. Паузата за националите идва в идеален момент за теб или това може да стане и по-рано?

- Мисля, че и преди това ще съм готов. Има време да наваксам. Старая се максимално бързо да навляза във форма и да давам всичко от себе си в „Черно море“. С всяка една тренировка подобрявам физическото си състояние.

- Как се стигна до преминаването ти при „моряците“? Може би футболната общественост очакваше да продължиш кариерата си в чужбина след силните мачове през изминалия сезон в „Левски?

- Да, моето желание също бе да продължа кариерата си в чужбина. Имах няколко предложения, но не бяха изгодни за мен от чисто финансово отношение. Доста време изчаках както предложение от чужд клуб, така и от бившия ми отбор „Левски“. Дори малко съжалявам, защото изгубих много време, но важното е, че сега вече съм футболист на „Черно море“.

- Ти вече си играл зад граница. Вярно ли е, че по време на престоя ти в Полша съотборниците са те наричали Гатузо?

- Да, така е. По време на престоя ми в Полша съотборниците ми започнаха да ме наричат така и да ме оприличават с Дженаро Гатузо. Но мисля, че съм далеч от него. Иначе този прякор се пренесе и после в България. На „Герена“ също продължиха да ме наричат по този начин както съотборниците, така и феновете.

- А от кой голям играч си се учил?

- Много играчи следя, които играят на моята позиция. През годините съм наблюдавал редица футболисти, но Лука Модрич е този, който най-много харесвам.

- Много родни играчи мечтаят да натрупат бързо мачове у нас и после да заиграят в чужбина. Като човек, който е видял и двете страни на монетата, можеш ли да разкажеш малко повече за футбола зад граница. Може би не е чак толкова лесно, както повечето смятат...

- Така е, всеки български футболист мечтае да отиде в чужбина, но там не е никак лесно. По-различно е. Гледат на теб по друг начин, защото за тях си чужденец. Задължен си да играеш на най-високо ниво и да даваш всичко от себе си. Място за оправдания нама. И нивото е по-високо, но пък е предизвикателство да отидеш зад граница и да се опиташ да направиш кариера.

- Имал ли си трудни моменти, когато да ти е минавала идеята да спреш с футбола?

- Имал съм трудни моменти, но за спиране с футбола не съм мислил никога. Просто при мен нещата винаги се случват по трудния начин. Може би най-тежко ми бе, когато се върнах след първия ми престой в Полша и подписах с „Берое“. Тогава не играех изобщо и единствено тренирах. За нито един играч не е приятно да стои отстрани и да не получава шанс. Но в крайна сметка и това премина, а в последствие се завърнах отново в Полша преди да получа предложението от „Левски“, което бях чакал цял живот.

- Предполагам, като много други родни играчи мечтаеш и ти да играеш за националния отбор на България. Имал ли си разговори по темата с Петър Хубчев?

- Разбира се, всеки футболист иска да играе за родината си, а аз не правя изключение. За момента не съм имал разговори със селекционера Петър Хубчев. Всичко обаче зависи от мен. Ако играя силно, може и да се случат нещата.

- Кой е треньорът, допринесъл най-много за твоето развитие?

- Много са. Всеки, с който съм работил, ме е научил на нещо – от детско-юношеския футбол до мъжете. Не искам да ги изброявам, защото може да пропусна някой. Не мога да не спомена обаче Викторио Павлов. Той ми беше наставник при юношите и ми даде път във футбола.

- Въпреки че още ти е рано, мислил ли си за треньорска кариера и водил ли си си записки, както правят някои играчи?

- Да, често си записвам тренировки и различни методи, които прилагат треньорите, при които съм работил. Но наистина ми е рано и на този етап не съм мислил по-задълбочено по темата. Сега съм се концентрирал върху представянето ми с екипа на „Черно море“.

- Суеверен ли си и имаш ли някакъв по-странен ритуал, който изпълняваш преди всеки мач?

- Преди всеки двубой винаги си обувам първо дясната обувка. Това е нещо, което правя още от юношеските години. Вярвам, че ми носи късмет щом стигнах дотук. Професионален футболист съм, сбъднах мечтата си да играя за любимия ми отбор „Левски“, а сега съм в „Черно море“.