Бедните държави трябва да са по-умни, за да ползват правилно оскъдния ресурс

България е една от най-бързо топящите се нации в света. В света! До края на века - ще сме наполовина. Така както една личност има нужда от знания и пари, за да живее и просперира, точно така и една нация има нужда от духовно развити и знаещи хора с високи доходи, за да пребъде и напредва. Иначе изчезва, както се е случвало с велики народи.

Бедните държави трябва да са по-умни, за да ползват правилно оскъдния ресурс и да правят с по малко повече. И така да станат богати. И да завъртят колелото. Ако са глупави обаче, стават лесна плячка на зложелатели. Виждали сме го в историята.

Първо, трябва да децентрализираме образованието - да го върнем близо до общините и местните общности, а не да го дирижираме от София.

Второ, трябва да създадем условия за професионално управление на базата и инфраструктурата - иначе ще продължаваме с неусвоените бюджети, пилеенето и източването през елементарни схеми. И хаос, много хаос. Разделението на труда значи, че един е мениджър, друг - педагог. Рядко и двете, без да има щета за децата. Не е въпрос само на пари - на правилно и ефикасно харчене е.

Трето, време е да се завърнат “стимулите” в училище - добри преподаватели да са мотивирани да са добри, а не популистки да вдигаме парите на калпак - резултатите показват, че няма на какво отгоре. Иначе ще си тънем в посредственост - аман от уравновиловки. А през Възраждането местните общности събираха пари, за да наемат най-добрите учители за подрастващите, плащайки сериозни суми за качествената услуга! Даскал бе професия мечта и значеше будител - днес е нещо между другото - като доброволчество.

Четвърто, образованието се случва през целия живот. Непрекъснато. И не е еднородна стока - повече пари, повече образование, по-добре - просто не става така!

Не го ли предадем като послание на децата, не вкараме ли повече гъвкавост в програми и подходи - ще имаме безкритично мислещи изпълнители, които няма да са адекватни на бързо променящата се среда. А без инициатива и проактивност, получаваме безволеви и слаби хора, които чакат друг да решава вместо тях. Или тарикати, надхитрящи безумната система. Може би това е целта?!

Четвърто, в училището и университета се залагат както успешните професионални кадри, така и бъдещите елитни спортисти, продукт на училищния и масовия спорт. Това е важно за общественото здраве и националното ни самочувствие - също предпоставки да надхитрим демографската катастрофа, която ни премазва.

Пето, за образованието, здравето и парите всеки сам трябва да носи отговорност - идеята, че държава и политици ще мислят вместо нас, води до бездънна пропаст. Ние сме корективът на политиците, а те - нашите служители. Абдикацията от мислене и самоанализ винаги струва скъпо.

Шесто, трябва да поощряваме предприемачеството и инициатива, не послушанието и бележкарството. Ако не си в калъпа, те мачкат от сутрин до вечер. Няма да издържат социалните системи на обездвижени хрантутници, които бълваме без угризения на съвестта година след година.

Седмо, обезателно трябва да премахнем идеологията от училища и университети, където да върнем науката. Иначе ще продължим за продуцираме социални активисти, които се борят с климатичните промени, спорят с биологията колко пола има и попържват хорото пред Народния театър, докато не могат един болт да завият, нито издържан логически текст -
с аргументи и примери - да съставят.

Време е да си върнем националния идеал от Възраждането - успешните родолюбци от различни сфери т. нар. естествените водители, - да започнат да помагат на България и децата й. Да се погрижат за народа си - кой с каквото може. Не да демонстрират презрение към нацията си, като че ли светът започва и свършва с тях или са богоизбрани. Не са.

Трябва да се действа бързо, защото дали има заговор срещу нас (отвън или отвътре), или от тъпотия и нихилизъм се заличаваме - резултатът е един: този, който виждаме всеки ден с очите си!