С двойни глоби срещу гласовити диджеи и съседи

Всички поправки на вицепремиера Валери Симеонов минаха в зала

Забраната ще стане от 23.00 до 8.00 часа

За по-малко от час и без много дебати народните представители приеха вчера на първо четене промените в Законопроекта за защита от шума в околната среда, предложени от вицепремиера Валери Симеонов. Със 127 гласа „за”, 17 - „против” и 10 „въздържали се” избраниците се съгласиха от 23.00 до 8.00 часа сутринта да се спазва тишина от магазините, които правят зареждане, мероприятията на открито, да има забрана за шум от озвучителни средства, монтирани на транспортни средства, и на плавателни съдове. Промените ще засегнат зоните за туризъм, спорт и развлечения, както и междублоковите пространства.

Глобите за неспазване на ограниченията да скочат двойно, ще могат да се налагат на шумни диджеи и съседи, а контролът да се извършва през нощта от органите на МВР. Поправките срещнаха отпор единствено от ДПС, като избранниците на Движението посочиха еднозначно, че законът „ще убие туризма”, а покрай морските общини ще пострадат и останалите. Бившият кмет на Антоново и сега депутат Танер Али (ДПС) бе категоричен, че с новите текстове се изземат правомощия на местната власт, която сама може да си реши на място какви разрешения за шум да дава. Но колегата му от Обединени патриоти Славчо Атанасов даде пример с градоначалстването си в Пловдив, където гражданите протестирали десетки пъти срещу нощната музика от заведения. За гласуването на новите текстове в парламента дойде и Валери Симеонов, който отбеляза, че поправките ще се отразят положително на туризма. Припомняме, че от лятото на миналата година Симеонов периодично организира акции срещу шума, като първата бе в Слънчев бряг, а тази година вицепремиерът стартира и с проверки на заведенията по „Витошка”.

Малко след като гласуването мина в пленарна зала, от ПП ГЕРБ в Бургас разпространиха и становището на местния депутат Димитър Бойчев. „За да бъде законът наистина работещ, трябва внимателно да дискутираме промените преди окончателното им приемане”, посочи Бойчев. Народният представител, който е и член на парламентарната комисия по икономическа политика и туризъм заяви, че подкрепя завишаването на финансовите санкции, но вижда друг проблем в оформените до момента предложения.

„Да се възложи изцяло контролът за спазване на закона на МВР е крайна мярка. Трябва да се търсят други варианти, които да са по-гъвкави и да има баланс между интересите на бизнеса и тези на гражданите. Предложените санкции при констатирани нарушения залитат към крайност. Така например, ако едно заведение работи след определеното време и наруши закона, ще трябва да затвори за 7 дни, а при следващо нарушение санкцията е 30 дни. Това са големи загуби за бизнеса, летният сезон у нас е сравнително кратък”, категоричен бе Бойчев. Вече има идея при второ четене националните курорти да бъдат извадени от Закона за защита от шума в околната среда и да се регулират в отделна наредба. Така ще може чрез специална наредба правилата за шума ще бъдат определяни от местната власт.

Вторите дебати са след ваканцията

Важно е приемането на законодателни мерки, целящи опазване на здравето на гражданите чрез ограничаване на шума. Това заяви от парламентарната трибуна председателят на Здравна комисия и депутат от ГЕРБ д-р Даниела Дариткова по време на обсъждането на промените в Закона за защита от шума в околната среда. Тя настоя за максимален срок за обсъждане между първо и второ четене, който е 4 седмици. Така „тихите“ текстове ще влязат на второ четене най-рано след депутатската ваканция, която е през целия август. Срокът за законодателни предложения е определен до 10 септември. След като поздрави вносителите на законопроекта, Дариткова отбеляза, че „депутатите ще могат да намерят необходимата законодателна форма, за да се довърши това добро намерение, която да позволи прилагането на мерките, гарантиращи опазването на здравето на хората“.

Барове излизат с декларации

Ограниченията да се прилагат диференцирано

Дърпаме микрофоните?

Нямам проблеми с промените в Закона, заложил съм на концепция заведението ми да бъде тихо и романтично място до плажа и последната буна. Но смятам, че ограниченията трябва да се прилагат диференцирано”, каза Иван Иванов, бивш общински съветник във Варна и собственик на крайбрежното заведение “Хавай”. По думите му крайбрежната зона на Варна, която е отдалечена от жилищните квартали в града, нощем през лятото кипи от живот. “Това е най-естественото място за партита, купони, а и предстоят големите музикални събития на Варна. Как ще дръпнем микрофоните в 23 часа?!”. Много от ресторантьорите и хотелиерите в Бургас и Слънчев бряг също реагираха срещу предстоящите норми и санкции. Повечето обаче не пожелаха да бъдат споменати имената им.

Единствено управителят на “Бедрум” в Слънчев бряг- Веселин Борисов открито заяви, че не са съгласни, но всички свои мотиви, ще изразят по- късно в декларация.

Ерджан Ебатин от ДПС пред „Труд”:

Диктаторска саморазправа с бизнеса

- Господин Ебатин, бяхте един от народните представители в пленарна зала, които се обявихте срещу законопроекта за шума – защо?

- Защото този закон стъпва на грешна основа. Внасянето му започна като саморазправа с бизнеса и то реално работещия бизнес в курортните зони като Слънчев бряг. И не може да изтрие това петно от себе си като начало и като основа на неговото създаване. Оставаме с усещането, че става дума за една саморазправа с бизнеса, защитаване на други бизнес интереси. Друг е въпросът, че има такъ проблем със шума, но не може да се решава по този начин и с този подход на скалпела.

-А как?

-Някои райони от Черноморието ни са се превърнали в особен тип туристически зони, където всеки отива за забавление. А този, който търси спокойна почивка, съответно се насочва към други български курорти. Когато се приема един закон, той трябва да се защитава интересите на хората. В случая интересите на хората от региона по Черноморието се знае от местните власти. Не може да отнемаш правото на местните власти да решават тези проблеми. Мисля, че е много грешен подходът от централно ниво по един административен, диктаторски начин да се решават местни проблеми.

- Ще участва ли ДПС със свои предложения по време на второто четене на законопроекта?

- Да, ние мислим да дадем свои предложения, най-малкото защото този закон в този вид ще създаде проблеми на българския туризъм, сегашните текстове приличат на лобистки закон. Не може така да се унищожава цяла една индустрия.Не може един политик да поставя собственото си его преди всичко и всички.

Павлин Косев, председател на Варненската асоциация на хотелиери и ресторантьори и член на УС на БХРА:

Решение са шумопоглъщащите панели

Със сигурност тези промени ще въведат някакъв ред, дори леко закъснели. Особено когато става въпрос за туристическите комплекси, трябва да се намери и търси баланс между гостите -едни идват за веселба, други за почивка. В 21 век има достатъчно модерни и надеждни шумопоглъщащи панели. Очаквам да има ред при издаването на разрешителните за увеселителни заведения, както и контрол дали спазват закона.

Особен поглед

Шумът в изкуството

Звукът присъства в заглавията на песни, книги и пиеси

„Много шум за нищо”

Често употребяваният израз всъщност е заглавие на комедия от английския драматург Уилям Шекспир, написана през 1598 г. Действието се развива в град Месина на остров Сицилия. Разказва се за перипетиите около предстоящата сватба на двама влюбени - Клавдио и Херо.

Симеон

(Край Босфора шум се вдига)

Текстът на популярната песен е на Иван Вазов, авторът на музиката е неизвестен.

"Край Босфора шум се вдига,

лъскат саби, щитове,

ето Симеон пристига,

воеводите зове..."

„Шуми Марица”

Националният химн на България от 1886 до 1947 г. Първоначалният текст е от Никола Живков, учител възрожденец. След много варианти остава последната редакция на Иван Вазов от 1912 г. Мелодията е на котленския учител Атанас П. Гранитски по мотиви на немския марш „Wenn die Soldaten durch die Stadt marschieren“ („Когато войниците маршируват през града“).

Шуми Марица окървавена,

плаче вдовица, люто ранена.

Марш, марш с генерала наш,

в бой да летим, враг да победим.

„Шумете дебри и балкани”

Партизански химн от Любомир Пипков, написан докато е директор на Софийската опера. Текстът е на Младен Исаев:

"Шумете, дебри и балкани,

шумете, волни лесове!

Ний идем бодри партизани,

народни верни синове!”

„Шумът на върбите”

Книгата е призната за световен шедьовър на детската литература. Неин автор е роденият в Шотландия писател Кенет Греъм.

„Врява и безумство”

The Sound and the Fury е роман на американския класик Уилям Фокнър, смятан за основополагащ в литературното течение, наречено „Поток на съзнанието”.