Образованието трябва да се изведе като платформа за обединение на България, не само на политическите партии, защото в работата си с депутати от различните парламентарни групи виждаме единство в тяхното мнение за образованието, но и в платформа за обединение на България от гледна точка на нейното бъдеще - както на работодателите, така и на социалните партньори, на родителите и на цялото ни общество. Това каза служебният министър на образованието и науката проф. Галин Цоков на кръглата маса на тема "Връзката между образованието и пазара на труда: Изграждане на привлекателни професии и адресиране на текущите предизвикателства - необходими промени и реформи".

Да направим или поне да се опитаме да направим нещо, което правят вече десетки страни в света - едни цялостни програми, концепции за развитие на образованието, каза министър Цоков. Той говори за няколко неща, които екипът на Министерството на образованието и науката се е опитал да направи през тази една година и половина, и които са особено важни за днешния разговор и дискусия.

На първо място съвременните образователни системи търсят много различни решения да свържат образованието с пазара на труда, защото съвременният пазар на труда е изключително динамичен, каза министър Галин Цоков. Той отбеляза, че може да се приемат, например повече студенти или специалисти на средно ниво в областта на информационните технологии, но когато завършат след пет години, дали ще има толкова работни места за информатици. Развитието на изкуствения интелект няма ли да доведе до това, че там ще останат много по-малко хора, отколкото психолози, например са нужни на нашето общество, каза министърът.

По думите му динамичният пазар на труда е много голям в момента и много сериозно се променя динамиката на труда, и съвременните образователни системи правят нещо различно, което и ние, като общество, трябва да приемем, че това е концепцията за развитие на нашето образование. То да бъде компетентностно ориентирано, да бъде ориентирано към формиране на умения за живота, на компетентности, на ключови умения, както вече 10-15 години го има този процес в други образователни системи. Това до голяма степен ще даде възможност за много по-голяма гъвкавост и динамичност в подготовката на различни кадри за пазара на труда, защото сериозно учените говорят, че поколението алфа, което в момента е в училище, то ще упражнява минимум две-три професии в своя път. Няма да има вече учене за цял живот - независимо дали ще е в професионалната гимназия или в университета. За да може да има учене, което е динамично и адаптивно, тези деца трябва да имат изградени ключови умения, да могат да се справят и бързо да овладеят определени професионални знания във всяка област, каза министър Галин Цоков. И добави, че към това се насочват съвременните образователни системи.

Като общество, трябва да приемем, че наистина образованието е нещо, което може да развие България и да даде едно по-добре бъдеще на нашите деца тук - в страната. Този разговор трябва да бъде на високо обществено и национално ниво - как да променим нашата образователна система, да я направим по-компетентностно ориентирана, как да ориентираме учебното ни съдържание, за да не губят децата мотивация, интерес към математиката, към природните науки, заяви министър Галин Цоков и цитира данни от вчерашното международно изследване TIMSS от 2023 г., в което нашите четвъртокласници се представят много добре.

Според министъра трябва да има обща национална програма за развитие на образованието, съобразена с пазара на труда.

България за трети път участва в международното изследване TIMSS и резултатите са най-добрите резултати по математика в сравнение с 2015 и 2019 г., и средният резултат на българските ученици в четвърти клас е 530 точки. По природни науки, които обхващат знания и умения, свързани с физика, химия, география, биология, средният резултат на българските ученици в четвърти клас също е 530 точки. Той е с 9 точки по-висок от предното изследване през 2019 г., каза вчера служебният министър на образованието и науката проф. Галин Цоков, представяйки резултатите на четвъртокласниците ни според международното изследване TIMSS от 2023 г.

Проучването е с фокус математика и природни науки, и е проведено в 59 държави. То се прави на всеки четири години от 1995 г. насам, а през 2023 г. България участва за трети пореден път. Проучването в нашата страна обхваща 4103 ученици от 153 училища в страната, както и техните 232 учители и родителите на 4073 от тях.