Украйна предприе едно от най-мащабните нападения с дронове срещу Москва. През последните месеци Украйна често изстрелваше по един или два дрона, насочени срещу Москва, без да причинява съществени щети. Нападението срещу Москва този път обаче изглежда е част от по-широкообхватна атака на Украйна с дронове срещу Русия, като системата за противовъздушна отбрана е унищожила и 18 дрона над граничната Брянска област. През последните месеци Украйна засили въздушните си нападения над руска територия, чиято цел е да унищожи инфраструктура, която е ключова за военните усилия на Москва.

Атаките са отговор на продължаващите руски удари по украинска територия, включително по цивилни цели. За всичко това разговаряме с дипломата и международен анализатор Димитър Гърдев. Разбира се, ще стане дума и за президентските избори в САЩ и за това дали се размина засега войната в Близкия изток.

- Украйна нападна с дронове Москва, това вече е нещо съвсем ново във войната. Вашият коментар, господин Гърдев?
- По-голям ефект ще има медийното отразяване на това нападение. Така че то може да се разглежда в този контекст. Тези нови военни системи с дронове получиха главоломно развитие и все повече ще се усъвършенстват. Това го виждаме при нападението в Курската област, където вече се използват съвсем нов тип дронове, които неутрализират радиоелекронното заглушаване, което руската страна използваше много активно. Това, което прави впечатление, е голямата дълбочина, до която те са достигнали. Така че тези дронове ще бъдат използвани и за нападение над обекти, които нямат военно значение, но предизвикват много силен медиен отзвук. Огромното използване на дроновете показа, че Украйна има превес в използването им.

- Русия разполага ли с такива дронове? 
- Разбира се. В тази война и двете страни са на една стъпка една до друга, постоянно се усъвършенстват. Украинската офанзива не е с такава мащабност, че да се говори за капитулация на една от двете страни. Тази офанзива е показателна - това е пряко настъпление в международно признатите граници на Русия. От военна гледна точка това означава, че се разтегли линията на бойното съприкосновение, която беше от порядъка на 800-880 км и е вече на почти около 1000-1200 километра. Руското военно ръководство трябвало да отдели сили и средства за прикриване на тези направления, които досега не бяха атакувани. Но украинската армия показа, че е в състояние да направи пълномащабна офанзива. Разбира се, не става дума за връщане към границите, а за спиране на руското настъпление.

- Украйна пренесе войната на руска територия. Може ли да се каже, че това ще принуди Русия да седне на масата на преговорите?
- Самото настъпление в Курск естествено няма да реши хода на войната, но ще даде на Украйна едни по-тежки и стабилни позиции в бъдещи преговори. Защото дори самият Зеленски призова за провеждане на втора международна конференция, както беше първата в Швейцария, на която този път да бъде поканена и руската страна.

- Да припомня, че след тази конференция в Давос в интервю за „Труд news“ вие коментирахте, че без Русия форумът е бил политически маркетинг на Украйна, че конференцията имаше наполовина успех. Защото заключителното комюнике не беше подписано от много държави - от Саудитска Арабия, от Бразилия, от Индия. А Китай не присъстваше. Това означава, че няма достатъчно подкрепа за плана на украинския президент Зеленски, по чиято инициатива се проведе форумът...
- Да, така беше. Сега на тази втора конференция победите на Украйна и нанасянето на удари в дълбочина ще представляват вече елементи от преговорния процес. Това, което е най-важното за Курск, е, че по този начин си проличаха различните подходи към войната. От руска страна затварянето на военните действия в контекста на правовата рамка на специалната военна операция задължава руското военно-политническо ръководство да използва само наемници и мобилизирани, което в един момент ограничава постоянното постъпление на нови сили към воюващите съединения. Докато Украйна, която извърши вече шеста вълна на мобилизация, има възможност да разполага с много голям човешки потенциал. От друга страна, евентуалното спиране на настъплението и изтласкването на украинските сили от руската територия при Курск, поставя следните два въпроса пред руското ръководство.

- Кажете ги?
- Първият е изтегляне на бойни съединения от Донбас, като по този начин се намали натискът там и в Запорожието и няма да има възможност да се разгърне планираното есенно настъпление. От друга страна, няма как да се използват силите от редовната руска армия, която е милион и двеста хиляди, без юридически да се допълни правната рамка на войната. Защото Путин издаде указ, с който забранява наборната армия да участва в бойните действия. От трета страна се видя, че със силите на Росгвардията и полицейските сили няма възможност да се спре това настъпление, което се извършва от четири до пет бойни бригади, един армейски корпус, от порядъка на десет-единадесет хиляди човека. Другата възможност е обявяването на втора мобилизация в Русия, което естествено не се приема и ще има изключително негативен отглас в руското общество, което масово си задава въпросът - защо бойните действия не се водят в Киев, а се водят на руска територия.

- Тези настроения влияят ли върху вътрешнополитическата обстановка в Русия?
- Да. Реалната опозиция срещу Путин не е либералната опозиция. На изборите видяхме, че тя е едва 3 процента. Тези хора са подложени на натиск, бяха приети закони за чуждестранните агенти, срещу всякакъв вид информация, която не е удобна за Кремъл. Истинската опозиция на Путин са т. нар. националисти, хората, които са участвали в бойните действия и имат много сериозни искания и претенции към това какво представлява руската армия, защо е тази огромна корупция, защо бойните действия се водят така некадърно. Такъв беше Пригожин, такива са генерал Суровики, който бе свален, генерал Попов, който е под съд, самият организатор на съпротивата в Източна Украйна Гиркин, който само заради няколко поста с изразено мнение в Интернет беше осъден на три години. Това е истинската опозиция на Путин, тези хора имат основание да недоволстват, защото те са участници в бойните действия. Втора седмица украинското настъпление не може да бъде овладяно.

- Какъв би бил отговорът на Путин заради това нападение на Москва?
- Може да се очакват удари по големите градове, като Одеса например. Войната ескалира с пренасянето u в международно признатите граници на Русия.

- Значи никакъв мир на хоризонта не се задава?
- Преди да има преговори за мир, трябва да бъдат подготвени условията за тях. Наближават президентските избори в САЩ. Каквото и да си говорим, от другата страна са САЩ. И според мен някакво реално раздвижване може да се очаква, след като стане ясно кой ще бъде новият президент там. Действащият президент Байдън вече не е кандидат, така че не се знае как ще реагира наследникът му, независимо дали ще бъде Камала Харис или Доналд Тръмп. Руското ръководство и лично Путин внимателно следят изявите на двамата кандидати.

- Кой ще бъде победител на тези избори, според Вас?
- Не може да се каже. Всичко изречено сега по този въпрос, е абсолютна спекулация. Завишеният интерес към Камала Харис е напълно оправдан. Това е нов кандидат, има много очаквания към нея и затова води с малко в момента, но в кампанията това лесно може да бъде променено. Американското общество е разделени на две, категорично и безвъзвратно. Там няма голяма група колебаещи се, така че в процеса на кампанията да решават за кого ще гласуват. Въпросът е коя партия и по какъв начин ще успее да мобилизира собствените си избиратели. Демократите имат повече избиратели, но въпросът е дали ще успеят да ги мобилизират. Опитът за покушение срещу Тръмп оказа някакво въздействие на републиканците. Но никой не е казал, че няма да има втори опит, в американската история има много примери за това. Но искам да обърна внимание, че с издигането на Джей Ди Ванс за кандидат за вицепрезидент, Доналд Тръмп по някакъв начин се застрахова, ако се случи нещо с него. Защото със своите изяви Ванс не се различава от Тръмп.

- Какво става в Близкия изток? Като че ли Иран се отказа да отмъщава на Израел за убийството на лидера на Хамас? 
- Войната между Иран и Израел се отлага. Видяхме много силна дипломатическа активност на САЩ, Италия, Франция, Германия. За да няма ескалация, принос има и новият ирански президент Масуд Пезешкиан. Иранското ръководство се стреми да избягва ескалацията, защото при война има опасност да бъдат унищожени всички ядрени обекти в страната. Това е отдавнашно желание на израелския премиер Нетаняху. Когато президентът Тръмп бе в Израел, Нетаняху го запозна с тези си намерения, показа му карти. Ядрената програма на Иран не са само военни обекти. Има и граждански обекти, там са вложени милиарди, може би трилиони. А Израел може да го направи. Много голяма опасност е евентуална война с Хисбула в Ливан, затова са и совалките на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен в района. Тук Иран вече няма как да не отговори. Все пак Хамас е сунитска организация, даже във войната в Сирия бе на страната на Ислямска държава. А Хисбула е изцяло шиитска организация и Иран ще бъде задължен да се намеси, ако започне война в Ливан.

Нашият гост
Димитър Гърдев е дипломат и политик. Народен представител от ИТН в 45-ото и 46-ото Народно събрание. Председател на Комисията по външна политика в 46-ото НС. Има магистратури по Международни икономически отношения, Национална сигурност и Информационна сигурност. Международен анализатор с над 100 статии в “Труд”, “Стандарт”, “24 часа”. Владее английски, немски, руски и гръцки.