Политиците ни не умеят и не искат да се пазарят, винаги са със свалени гащи

Какви са причините да се стигне до скандала „Апартаментгейт”, защо българските политици често се разминават с политическата отговорност, знаят ли въобще какво означава това. Какво ще означава за нас, ако тук бъде построена военноморска база на НАТО. Как да разбираме протестите на хората, живеещи до границата с Турция, срещу строеж на нов кризисен център за бежанци. По тези въпроси разговаряме с доц. Йордан Величков.

- Доцент Величков, държавата и властта се тресе от скандала „Апартаментгейт“, който сериозно заплашва управлението на страната. Вече бяха поискани и подадени оставки. Защо се стигна дотук?

- Това е поредният гейт, който преля чашата на търпението. Причините са много, но всички те са следствие от изключително ниското политическо ниво на нашата политическа прослойка. България през последните не само 30, а дори стотина години, има най-посредствените, най-неподготвените и най-сервилните и корумпирани политици в Европа. И това е факт. Резултатите от тяхното управление са смазващи. Това им е нивото. Тези хора не са влезли във властта да помагат на народа и държавата, а единствената им амбиция е как да се облагодетелстват от нея.

- Такава констатация е страшна, но думите не бива да хвърлят ей така в пространството, ще трябват и факти, нали?

- Те – фактите, излизат отвсякъде. В последните години видяхме хора без професионални и делови качества, без дипломи, които ги назначават на съответните постове. Но назначаващите ги имат полза от тях. За да могат да поддържат състоянието си във властта, те наложиха изключително остра кампания на противопоставяне, на конфронтация в обществото. Пораженията, които нанесоха на българския народ, са много тежки и непоправими. Унищожена е нагласата за съпротива. Налице е пълна апатия, на българите от години им е все едно. Имаше такива фрапантни случаи във властта, които ако се бяха случили където и да е в Европа, щеше да има мощни демонстрации. Само си спомнете как унищожаваха документи с камиони, уличаващи управляващите в крупни далавери. Следи за стотици милиони бяха унищожени, а съпротива – никаква. Тази апатия е страшна.

- Е, тук-там има протести, в парламента има вотове на недоверие...

- Има, но почти не се забелязват на фона на всеобщата апатия. А протестът, вотът на недоверие, по-честите избори са нагледен пример за това, че демокрацията е жива. Какво й е на една Франция, която за шест години имаше избори 8 пъти? А Италия за 20 години – 40 пъти избори? Това са митове. Особено този, че като паднат сегашните няма кой да дойде. Хубава работа! Ако сме стигнали само до сегашната прослойка - смешно и жалко е, горко ни тогава.

- Българските политици умеят ли да носят политическа отговорност за действията си и в какво се изразява тя?

- Отговорност се изразява най-вече с подаване на оставка. Не може, както имаше един господин - Станишев, който десетина пъти губи избори, и накрая каза, че поемал политическа отговорност. Но когато си стигнал до провал, единственият изход е оставка! Това е и достойно, и задължително. При нас лидерите обикновено не поемат отговорност по този начин, не се оттеглят, и партиите загиват. Колко партии от големите ги няма вече, за по-малките да не говорим. Къде е НДСВ, която спечели с почти 50%, къде е СДС, която пълнеше площадите със стотици хиляди? Пред очите ни е такова падение. Надявал съм се много, че тези хора ще бъдат една от необходимите ни алтернативи, защото не може без ляво и без дясно. Те бяха необходими на България. А сега сините отиват да се съюзят за някакво местенце в Европарламента! Това е смешно, но и позорно.

- Всичко това не е ли резултат от сбъркания ни политически модел, доцент Величков?

- Ето тук е разковничето, той е сбъркан изначало. Модел означава да има разделение на властите, това е железният принцип на демокрацията, който можа да утвърди капитализма като една приемлива на този етап система. Липсата на такова разделение всъщност ликвидира онази соцсистема, в която един човек ръководеше... Ако имаше разделение на властите, никога нямаше да се стигне дотам. Призваните да наблюдават законността в България, трябваше да реагират веднага. Та те имат информация - специални служби, прокуратура, съд. А тук какво стана? Аз ви назначавам за магистрати, а вие след това как ще ме съдите - е, няма начин.

- Ами това са абсурдите на нашия преход и нашата действителност.

- И оттам идва всичко. Независимата власт може да бъде страшна за всички политици, а и не само за тях. Тази симбиоза – власт-съдебна система-законодателна-изпълнителна, е страшна! И другата сбъркана работа са партиите. Докато съществуват тип вождистки партии – един човек с неговите капризи и прищевки да налага волята си и той да определя линията и бъдещето, не може да има демокрация. Моето поколение е свидетел на такива неща. Нещо подобно се случва и сега. Това е много опасно!

- Искам да ви попитам за нещо, за което много се говори – къде явно, къде тайно. Става дума за това тук да има военноморска база на НАТО, разбирай на Щатите. Соломон Паси дори спомена за база с ядрено оръжие, която да ни пазела от руснаците. Какво означава това?

- Налице е мощна прослойка от глобалисти, наричат ги и ястреби, които доминират на Запад и във външната политика на САЩ. И тези хора искат да направят транснационалните компании доминиращи и ръководещи света, искат да обезличат силните национални държави, каквато е Русия, и съответно да ги сложат под техен контрол. Русия е много съблазнителна с богатствата си. Една госпожа преди години – Мадлин Олбрайт, дори си позволи без да се притеснява да каже, че богатствата, които има Русия, са им множко и те трябва бъдат преразпределени. След това през годините го повтаряха и други важни фактори.

- Нещо като необявен, но реален кръстоносен поход срещу Русия, съгласен ли сте с такава теза?

- Точно така е. Доказано е, че война се води за две неща – за територии и за богатства и ресурси (идеологии вече няма). Русия има и от двете неща в повече. За какво да води война и с кого? Та нали тя освободи всичките се съюзници след 1989-а и им каза: Всеки да върви сам по пътя си, който избере. Всички други приказки, че Русия ги заплашва и иска да им вземе отново териториите са прибалтийски и разни други измишльотини. Русия иска само едно – сигурност. И го казвам не като адвокат на Русия, аз съм международник.

- Да се върнем на евентуалните морски бази у нас. Искат ли това от нас или ние се натискаме да дадем територии за тях?

- Соломон Паси вече го заяви и това ме кара пак да кажа: често пъти нашето поведение е по-сервилно от поведението на проститутките от Околовръстния път. Те поне се пазарят, а ние сме със свалени гащи. Има един исторически факт, който показва какви сме били. През 1941 година България подписва участие на страната ни в Тристранния пакт по време на Втората световна война без дори да се пазарим, и когато премиерът Богдан Филов и другите от делегацията се връщат в София, цар Борис III казва ядосан: „Отидохте при съюзниците германци, италианци и японци не само със свалени гащи, но и вазелин им занесохте.“ Така че нашата сервилност не е от вчера.

- Какво ще означава, ако се окаже, че се съгласим на наша територия да има такива военноморски бази?

- Ако се допусне, това ще бъде крупно национално предателство. Атия е една от основните български военноморски бази, а колкото и да е малка и ние имаме някаква гордост. Какво налага да се случи това? Веднага бих опонирал тези, които искат да засилят военното присъствие в нашата страна. Нека да кажат от кого и от какво ще трябва да ни пазят американците? В продължение на 140-150 години има 4 държави, които са в басейна на Черно море – Русия, Турция, Румъния и България. Освен по време на война, никога в Черно море не е имало стълкновения. Има подписана специална конвенция в Монтрьо за това. Сега някои от хиляди километри щели да идват да ни пазят. И от кого? Могат да ни пазят само от комарите от Дунава. Кога Русия или Турция са посегнали по море на нас, по-малките? Трябва да има баланс. Винаги може да се намерят няколко протежета тук, в Украйна, в Молдова или в Грузия, които да започнат да се оплакват и да настояват да дойдат да ни пазят. Ако наистина се съгласим да има американски бази в морето ни, това ще нанесе удар по престижа ни и върху икономическите ни интереси.

- Какво имате предвид?

- Има една база Гуантанамо, която всички я знаят. Ето това ще стане - Атия като Гуантанамо. Кой ще дойде да почива на морето до такава база? Аз съм бил в Куба и зная за какво става дума. Ще се мотаят разни корвети в Черноморието ни, дали тогава някой ще иска да плава с яхти и платноходки? Стига толкова. Ето как Великите сили използват малките изключително в техен интерес. Това е интересът на Америка и на глобалистите, но нашият път не бива да е такъв. Ако Атия стане база на американците в Черно море, това означава, че между Атия и Гуантанамо може да сложим знак на равенство. Дори ще стане още по-страшно, защото Русия е отсреща. В този кръстоносен поход глобалистите са готови на всичко.

- Около нас на Балканите ври и кипи – протестират в Румъния, Сърбия, Македония, Гърция, Черна гора дори. А тук – апатия, както казахте в началото на разговора ни. Вие сте и историк изследовател - само петвековното турско робство ли ще сочим като удобна причина?

- Знаете ли, българинът се смята за обречен. А дотам го доведоха политиците. Дори няма надежда. Та сърбите бяха четири века под турско робство, гърците и румънците също са били. Ами италианците... Но там има общество, което не се страхува, и което отстоява правата си, което вдига глас срещу лъжата и корупцията. Сърбите например винаги са били достоен народ. Вярно е, че много злини са ни причинили, но същото важи и за нас в исторически план. Те обаче винаги са били мъжкари в поведението си. Никога не са се свенили да кажат истината.

- Дайте факти, ако обичате.

- Като млад дипломат в Белград съм виждал с очите си каква перфектна външна политика водеха в интерес на Югославия. Такъв уникален баланс имаха между Съветския съюз и Америка! Идваше делегация от Вашингтон, след 15 дни заминаваше югоделегация за Москва. Вашингтон дава кредит от 1-2 милиарда долара, Съветският съюз изкупува за 3 милиарда стоки от ширпотреба – обувки, конфекция, мебели. Умеят го това сърбите. Ние – не. Ние сме пълни лаици.

- И какво, камъните пак са в нашия двор, така ли да ви разбирам?

- Не хвърлям камъни, това е истината, която трябва да ни събуди. Сърбите наистина винаги са имали политически елит, на който съм се възхищавал. Докато нашите политици винаги са били най-посредствените и оттам идва бедата за България. Има един много показателен факт – пак е от времето на последната война. Когато трябва да подпишат Тристранния пакт с Германия, Хитлер е много по-щедър към Югославия като им обещава Солун – за това те трябва да пуснат германските обози да минат през страната им, за да атакуват Гърция. А да получат Солун, това значи и цялата Егейска Македония. Правителството на кралска Югославия приема и подписва договора, но два дни след това има бурни, страхотни демонстрации в цялото кралство и правителството пада. На митингите един от лозунгите е потресаващ: „Bolje rat nego pakt“, което означава „По-добре война, отколкото Пакт с Хитлер“. Заради този невероятен кураж и мъжество югославските народи платиха с 1,7 милиона жертви.

- Скандалът с апартаментите на властта като че ли засенчи нещо много тревожно: обявената обществена поръчка за около 10 милиона лева за изграждане на временни кризисни центрове от затворен тип за посрещане на бежанци в районите на Малко Търново и Елхово и хората протестират срещу това.

- Хората там са прави да протестират. Бедата е, че имаме ръководство, което няма чувство за отговорност, то не се чувства независимо да взема решения в интерес на народа. Ние нямаме един Орбан, ако имахме нямаше да е така. Хвалим се като най-послушния сателит на Брюксел. Затова всичко се прави тайно. Мой близък преди ден ми се оплака, че не може да стигне до Малко Търново, всичко е блокирано – няма превоз, няма нищо. Ето това е нивото на управляващата ни прослойка – продажно. Те искат чрез външна индулгенция да получат рамо за властта. Ето, вижте - вторият човек в ГЕРБ е всеки месец до Щатите. Бих му казал: „Не американците, а ние пускаме бюлетина за теб. Бъди достоен, бъди мъж“. Но това него не го интересува. Шест години съм бил в САЩ и мога да ви кажа, че американците са един достоен народ. Те са много ясни, стига да си конкретен с тях, не обичат завоалираните неща. И още нещо – те никак не обичат предателите. Във външната политика се уважава не само силния, но и достойния. Нека поне да бъдем достойни.

Нашият гост

Доц. д-р Йордан Величков е завършил право, специализирал е дипломация в Москва и Лондон. Бил е на дипломатическа работа в Югославия, САЩ и Канада. Депутат в 40-ото НС. Почетен председател на Съюза на патриотичните сили „Защита”. От 1995 г. е преподавател по международни отношения в ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград и в СУ „Св. Климент Охридски”. Написал е няколко книги и стотици статии.