При деполитизирана армия, как политическо лице ще бъде назначено за началник на военното разузнаване, при това на бойно поделение, макар и в мирно време

Турция не се поколеба да купи от Русия зенитни системи С-400. В резултат САЩ ги отрязаха от модерните изтребители F-35. Как се развиват нещата при нашите югоизточни съседи. И какви послания се изпращат към съюзниците в НАТО, включително и към България. По тези и други въпроси на международната сигурност разговаряме със Симеон Николов.

- Докато България на всяка цена, даже прекалено висока цена, е готова да придобие американски изтребители, Турция упорито отстоява сделката с Русия за ПВО-системата С-400, с риск да влоши отношенията си със САЩ и да загуби участието си в проекта за F-35. Какво е вашето обяснение, господин Николов?

- Причините Турция да защити покупката на С-400 се коренят най-вече в стремежа u да се превърне в независим и незаобиколим фактор и нещо много повече от регионален лидер с многовекторна геополитика и нарастващо влияние. Както при преговорите първо със САЩ за системата „Пейтриът“, така и след това с Русия за С-400, турската страна искаше да придобие правото върху технологиите и започне собствено производство. Целта на Турция е да сведе зависимостта си от чуждо въоръжение, която сега е 35%, до нула през 2023-а. През 2021 г. ще започне производството на ракети с далечен обсег на действие, което даде повод на наблюдатели във Великобритания и Германия да изразят очаквания за една бъдеща „агресивна Турция». А само преди три седмици на авиошоуто в Bourget представи перспективния лек изтребител Turkish Fighter. Не са тайна и желанията на Анкара да придобие ядрено оръжие.

- Защо не се случи сделката за „Пейтриът“?

- Докато САЩ отказаха достъп до технологии и дори вдигнаха цената на „Пейтриът», Русия даде шанс засега поне за съвместно производство на С-400. Немаловажен е и фактът, че все пак системата С-400 е най-добратао в света и е необходима за да „покрие» някои периметри в Източна Турция и Източното Средиземноморие. Предположението, че Ердоган го прави от страх, защото през 2016 г. превратаджиите вдигнаха във въздуха F-16 от военно-въздушната база в Мюртед срещу него и му трябва система за ПВО, не е сериозно, но може да има някакво третостепенно значение.

- Единствено фактът, че С-400 са руско производство ли дразни Вашингтон?

- Реакцията на САЩ не е само заради риска радарите да разкрият уязвими точки в електрониката на самолетите F-35. Редица страни в региона на Близкия Изток и Азия също заявяват интерес към тази руска система, а това ще промени коренно баланса на силите и оперирането на американската и израелска авиация и евентуални ракетни удари от американски самолетоносачи. Ако се случи обявеното от САЩ изваждане на Турция от проекта за самолета F-35, от което Анкара ще загуби не само предплатените 1,4 милиарда долара, но и прекратяване производството на 935 части за самолета от 27 турски фирми, Русия u предлага вече своя самолет Су-35.

- Какво цели Ердоган с този ход?

- Турция ще продължи да се позиционира между НАТО и Русия, защото вижда изгода в участието си в Алианса, което се изразява в заемането на командни и управленски длъжности, в достъпа до съвременни технологии и военно обучение. Тази взаимна изгода между НАТО и Турция позволява размяна на условия и търсене на компромиси. Със сигурност Турция ще продължи да повишава цената си за участието си във военния съюз.

- Като стана дума за НАТО, какво се случва в една българска натовска служба, каквато е Служба „Военна информация“?

- Да.

- Какви са причините за последните събития в нея и евентуалните последствия върху нейната дееспособност и авторитет сред партньорите ни от НАТО?

- Поводът за обвиненията към двамата последни директори на Стратегическото военно разузнаване - кой подписва допуска до секретна информация при наличие на собствена служба за сигурност и регламентирани в Закона за военното разузнаване задължения, бе твърде неубедителен, дори да има известна непълнота в Закона. Този факт и последвалите намеци за възможни други „престъпления“, както последвалото разгръщане на кампанията със стари и несъстоятелни идеи за обединение с външнополитическото разузнаване и внесеното в парламента предложение за промяна на Закона, за да може да се назначи цивилно лице, пораждат основателни подозрения, че отново за пореден път се прави опит за дискредитиране на Службата с цели, нямащи нищо общо с предмета на обвинението. Изглежда, че има и политически натиск върху министъра на отбраната, който ще „запази“ генерал Ангелов, назначавайки го в кабинета си. Логично се появиха разсъждения върху очакването на стола да седне назначеният през миналата година четвърти зам.-директор на службата, но идващ от ДАНС, за който се твърди, че е лансиран от една политическа сила. Преди 1989 г. Държавна сигурност не успя да превземе Стратегическото военно разузнаване, защото дългогодишният му началник генерал Васил Зикулов го опази от подобни посегателства, но сега, след 30 години „фасадна демокрация“ изглежда е застрашено от по-зловредно обсебване и дори ликвидиране, което би било и антинатовска стъпка, защото Военното ни разузнаване се ползва с авторитет в НАТО и ЕС и се е доказало, особено когато става дума за Близкия Изток и Балканите и участията му в мисии. Оценките за работата му са много високи. За двамата последни директори - също. Разузнаването обича тишината. Всяка публичност се отразява пагубно върху работата му. Още повече пък с обвинения, подронващи авторитета и доверието. Не само всеки бъдещ кандидат за привличане в разузнавателна дейност би се поколебал да сътрудничи. Такива сътресения не може да не се отразят и на сътрудничеството ни в НАТО. Германското разузнаване например, преди 2 години прекрати предоставяне на информацията по Сирия за Турция.

- Защо е този непрекъснат стремеж да се обединят двете разузнавания под една шапка?

- Относно старата и провалена вече веднъж идея за сливане на разузнаванията: Военното ни разузнаване е част от въоръжените сили и осигурява войските и контингентите ни в мисии в чужбина. Евентуалното разкъсване на тази връзка, прехвърляйки го към цивилна служба, е един абсурд. Директор от външно-политическото разузнаване ли ще определя задачите на военните и нуждите на Армията? Относно взетото на първо четене решение на НС за назначаване на цивилно лице: Такъв абсурд е и идеята цивилно лице да заеме поста директор, което вече веднъж се случи за няколко месеца. При деполитизирана армия, как политическо лице ще бъде назначено за началник, при това на бойно поделение, макар и в мирно време. Как един костюмар ще се появи на срещата на началниците на военните разузнавания - генерали в Брюксел и каква компетентност ще има по обсъжданите военни въпроси, операции и т.н.? Нали Йордан Бакалов, назначен всъщност, за да извади на светло досиетата на чужденците - агенти в нарушение на Закона, с което станахме уникални в света, след първата такава среща с генералите в Брюксел си подаде оставката? Кога и как този нов началник, цивилно лице, ще овладее професията на разузнавач и професията на военен, на генерал с две военни академии?! Защото от него ще се иска да взема решения, от които зависи живота на хора! Ако гласуваната на първо четене промяна в Закона се аргументира с това да може да бъде назначен пенсиониран военен, това не е ли също уреждане на нечие протеже? Някои български политици се главозамаяха в обсебването и противоборствата, но това е ужасяваща безотговорност към националната сигурност и абсолютна некомпетентност! А грозният начин по който става това, хвърля петно върху цялата управленска и правна система в България. Вместо за тези махленски политичеки подходи би трябвало да говорим за бъдещето на военното разузнаване, за изкуствения интелект в негова полза, за нови способи за прогнозиране на бъдещи събития, за усъвършенстване механизмите за вземане на решения и т.н.

- И да спорим, и да не спорим, решението на Народното събрание по проекта за нов тип боен самолет е факт. Какви са поуките за модернизацията на армията и държавната политика в сферата на сигурността?

- Когато превъоръжаването няма алтернатива, а техническите параметри и оперативни възможности на многоцелевите бойни самолети днес са сравнително близки, най-важно е изборът да отговаря на националните интереси, съюзнически ангажименти и финансови възможности на държавата. Като ръководител на първия проект „многоцелеви изтребител“ в периода 2006-2008 г., когато стигнахме до предпоследната му фаза и имахме избора между 7 самолета, правя извода, че от особено значение е приемствеността на правителствата, защото през 2019 г. със смяната на управлението бяха спрени всички проекти, а капиталовите разходи - сведени до няколко процента. Вторият извод е, че модернизацията трябва да протича едновременно в трите вида въоръжени сили, а не както сега, на парче и за сметка на проектите за нова бронирана машина на пехотата и нов многоцелеви кораб, които се отлагат за следващата година заради огромния разход за F-16. Третият извод е, че e необходим дългосрочен финансов план съгласно графика на модернизационните проекти, чието изплащане да се извършва в рамките на 7-10 години, каквато е международната практика и независимо от това, какво правителство е на власт. Това ще се постигне вероятно след предстоящия Стратегически преглед на отбраната и приемане на План за развитие на въоръжените сили до 2026 г.

- И все пак... поуките?

- Поуките от сегашния, трети поред опит за реализация на проекта и от една неизгодна сделка се свеждат първо до неспособността да се проведе съдържателен дебат, без политизиране на въпросите за сигурността и отбраната и като се зачита за водеща военната експертиза. Предопределеният избор бе резултат от две събития, след които опозицията в парламента нямаше полезен ход: създадената през 2017 г. Временна парламентарна комисия за проверка процедурата за избор на нов тип боен самолет, всъщност с цел атакуване на президента и заради опасенията на лобито на F-16, че според протокола този самолет изпада от класацията, а в края на 2018 г. - грубото нарушаване на процедурата и пренебрегване на 4 от общо 7 критерия, за да бъде наложен определен тип боен самолет, гласувано от НС на 16 януари 2019 г., което носеше щети на имиджа на България и не изключва и предстоящи съдебни дела. След тези две събития бе ясно, че самолетът ще бъде F-16. САЩ не настояват просто за едни машини, те винаги търсят стратегическо влияние. Така в Турция офицерите от ВВС за разлика от тези от СВ бяха силно проамерикански ориентирани, до опита за преврат през 2016 г. Колкото до отношението на политическите сили към проекта, според школата Дзен, който се притеснява, значи живее в бъдещето, който е спокоен, значи живее в настоящето. Отговорността е и на двете страни. Лобистите жонглираха с неистини и сменяха аргументите си, а опозицията бе пасивна и не противопостави навреме задълбочена експертиза. Оттук нататък аргументи за отлагане на проекта и популистки изявления за недофинансирани други сектори имаха отрицателен ефект, защото не е отговорно да отложиш с още 2 години решението, но да си си сложил метална врата на апартамента и да си мълчиш за онези над 10 млрд., които не влизат в бюджета, но не укриването на тези финансови потоци, а самолетите да са ти виновни. А липсваше въобще аргумент за предстояща световна рецесия и дори криза, която силно ще свие финансовите ни възможности през следващите години.

- Защо в нито един дебат не се цитира каква е военната експертиза?

- Грозният и циничен опит след решението на парламента да се прехвърли отговорността върху военните, въпреки че се знае за подписите на някои от тях „с особено мнение», подсказва, че самите управляващи съзнават стореното под натиск и се опитват да се застраховат. На второ място бих поставил неспособността да се преценят последствията и зависимостите. Военните са наясно, че при такава висока чувствителност на F-16 към пистите, единственото летище за дислоцирането им е „Граф Игнатиево“. Изискването при непосредствена военна обстановка авиацията да бъде разсредоточена на други летища, не може да бъде изпълнено. А други типове самолети могат да кацат и излитат дори от пътни магистрали. Предвид на това, че цената на един самолет е едва 30-40% от общата сума за покупка и подръжката му, трябваше да се прецени, можем ли да си позволим експлоатацията на F-16, която е много по-скъпа от тази на други самолети. Освен това, не бе взет под внимание опита на други европейски страни, които предупреждават, че всяко надграждане се определя по обем и време основно от американците, а не от европейците; че получават достъп само до половината от резултатите от тестването на ракетите и техниката в САЩ; че в някои случаи комплексът компютърна техника за авиониката и системата за управление на огъня е отчасти запечатана и недостъпна за европейските специалисти по софт- и хардуер. Тя се обслужва от специалисти от Калифорния; че всяко прехвърляне на оборудване за ремонт и контрол струва над 30 млн. Най-същественото обаче е, че САЩ не предлагат значим офсет (компенсация), който при други страни достига 100% от цената на сделката. Некоректно е българският министър на икономиката да говори за бъдещо традиционно индустриално сътрудничество, което няма нищо общо с безвъзмездното построяване на цял завод например от Швеция в Унгария, закупила „Грипен». Тъй като преди години върху мен се изсипа гнева на представители на западноевроепйски страни, когато им съобщих, че подкрепяме американския проект за транспортна авиация, мога да си представя реакциите и сега, когато очакваме финансиране на проекти по линия на Общия фонд на европейската военна индустрия: „Ние ви приемаме в ЕС и предоставяме средства, а вие подхранвате американската икономика!".

Нашият гост

Симеон Николов е директор на Център за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения. Бивш зам.-министър на отбраната, главен експерт в Администрацията на президента, дългогодишен дипломат, член на УС на БДД, основател и главен редактор на издание за анализи в сигурността и международните отношения.