Известният и признат за един от най-големите умове на съвремието ни британски астрофизик проф. Стивън Хокинг почина на 76-годишна възраст.

"Ние сме дълбоко опечалени от смъртта на нашия любим баща. Той беше велик учен и изключителен човек, чиято работа и наследство ще живеят още много години", написаха децата му Люси, Робърт и Тим. "Неговият кураж и постоянство, с неговия блясък и хумор, вдъхновяваха хората по цял свят", се казва още в съобщението на близките му, цитирано от световните медии.

Стивън Хокинг е роден на 8 януари 1942 година (300 години след смъртта на Галилео Галилей) в Оксфорд, Англия. През 1959 г. е приет в Оксфордския университет, където не е възможно да учи математика (както той искал), затова записва физика, въпреки желанието на баща му да учи медицина. През 1963, докато учи магистратура в Кеймбридж, Хокинг бива диагностициран с АЛС. През март 1966 получава своята докторска степен по приложна математика и теоретична физика.

Той е един от най-младите членове на Английското Кралско общество (1971), Командор на ордена на Британската империя (1982) и на други британски кралски отличия и награди за научноизследователска дейност. Въпреки че Хокинг е атеист, той е член на Папската академия на науките, която е под пряката защита на папата.

Хокинг боледуваше от амиотрофична латерална склероза и почти единственото нещо от тялото му, което работеше, бе мозъкът. Заболяването го бе привързало към инвалидна количка повече от 40 години.

Главните интереси на Хокинг са свързани в космологията, квантовата механика и теорията на струните. През 1971 заедно със сър Роджър Пенроуз дават математическо доказателство, подкрепящо теорията на Големия взрив: те показват, че ако теорията на относителността е вярна, то тогава трябва да съществува една сингулярна точка във Вселенското пространство-време.

Хокинг също така предполага, че веднага след Големия взрив са се образували първични черни дупки, които са се изпарили почти моментално. По-късно той показва, че ако пренебрегнем ефектите на квантовата механика, то хоризонтът на събитията на черна дупка може само да се увеличава, но не и да намалява. Изчислява максималното количество енергия, което две черни дупки могат да отделят при сблъсъка си, както и че една черна дупка не може да се раздели на две по-малки.

През 1974, той доказва, че черните дупки всъщност не са абсолютно черни, а излъчват енергия под формата на елементарни частици, докато изчерпят енергията си и избухнат. Това явление е известно като лъчение на Хокинг, и е първото явление, за чието описание се комбинират законите на гравитацията (общата относителност), квантовата механика и термодинамиката.

През 1981 той изказва предположението, че въпреки че Вселената няма граница, тя има краен размер в пространство-времето, математическо доказателство, за което е дадено през 1983. С други думи, според него Вселената е „крайна“, но „неограничена“, така както е крайна и неограничена земната повърхност. За да си представим това във вселенски мащаб, освен познатите ни три пространствени измерения са нужни две допълнителни.