Имам приятели, които се дразнят и изнервят при всеки случай на джендър-либерастки извращения, които са всъщност всекидневие. Поради което всекидневието им е изнервено. 

Откъде идва тяхната daily based:) фрустрация? 
Фрустрацията на тези убедени либерали идва от отказа им да приемат факта, че либерализмът днес е вече безнадеждно и необратимо джендър-детерминирана идеология. 

Либерализмът днес е извратен и нараняващ до смърт режим на злоупотреба със свободната човешка воля. 
Либерализмът днес налага всекидневен арест на изявите на нормалното мислене чрез терора на cancel културата. 

Това е днешната, съвременната форма на автоцензура, която нашето поколение си спомня от комунизма. 
Доброволният отказ от споделяне на мисли и съждения поради страх от отхвърляне е джендър-либералната стигма върху цялото днешно младо поколение. 

Виждам го толкова ясно и толкова често, че нямам никакво съмнение в неговата същност. 
Наскоро бях гост в един подкаст на млад човек с традиционни възгледи и християнски убеждения, които не натрапва, но и не предава. 

Думите ми в този разговор произведоха поразяващ ефект върху водещия и оператора. Всъщност не казах нищо, което досега не съм казвал, но те бяха наистина дълбоко разтърсени. 

Не знаехме за това, не сме се замисляли в дълбочина - това повтаряха. 
А, и още нещо - притесняваха се как алгоритъмът на социалните мрежи ще потисне това видео, и как могат да бъдат атакувани заради това видео…
Кой ще ви атакува, попитах. 
Ами онези, знаеш - отговориха ми. 

“Онези” са ми добре известни, разбира се - в личен план за самите себе си това са самонараняващи се хора, решени да превърнат своите лични драми в обществена трагедия. Вероятно надяващи се тази обществена трагедия и социален реванш да се превърне в лекарство за болните им души. 

Грешат, разбира се. Спасителят е единственото спасение за душите, няма друго. 

В социален план обаче това са съвременните агресори - терористи, новите хунвейбини на новата културна революция, избухнала под знамето на Мао в Китай през 60-те и рециклирана през Франкфуртския “културен” марксизъм до проявите й в наши дни. 

Прочетете есето на Херберт Маркузе “Репресивната толерантност” - макар само заглавието да е достатъчно - и ще се уверите. 

Там е ключът към разбирането на днешния джендър-детерминиран либерал-екстремизъм, издигнат в знамената на шест/!/цветната дъга. 

Необходима е съпротива - първо на полето на словото - и то дългосрочна, за което трябва да бъдем готови. 
Няма да е кратко, няма да е лесно - това е известно. 

Ще трябва - на всичко отгоре - да изтърпим и онази тъжновата фрустрация на отказа да се приемат фактите за днешното състояние на либерализма. 

Днешният либерализъм е неизлечимо болна от джендър-детерминираност идеология, чиято етимология и семантични корени - свобода - нямат нищо общо нито с нейното начало, нито с исторически заявяваните цели от Джон Лок, та досега. 
И ако трябва да си представим по различен начин онази карикатура на Бай Ганьо, в която той стои изправен над трупа на създателя си Алеко - то тази карикатура би изглеждала и звучала ето така:
Бай Джендър стои над трупа на своя създател Либерализма. 

И на въпроса - ти ли я свърши тая работа, Бай Джендър - той/тя кима енергично-небинарно и гордо размахва шест/!/цветното знаме на джендър-либералната мастурбуция.

Така предлагам да се казва тяхната сексуал-културна революция - мастурбуция.