Скопие отхвърля тезата, че македонският народ е създаден след 1944 г.

Спорове за термина „обща история“ са пречка за промяна на учебници и съвместни чествания

*Материалът е от интервю на Драги Георгиев пред македонската редакция на радио “Свободна Европа”

България не може да бъде определяна като класическа фашистка държава, както можем да кажем за тогавашната фашистка Италия или нацистка Германия. Можем да третираме България като пронацистка, профашистка страна, но България не е фашистка държава по онова време.

Това каза съпредседателят от македонска страна на смесената българо-македонска историческа комисия професор Драги Георгиев.

„Според мен терминът, който може да се използва тук, който трябва да бъде дискутиран, отново не можем да го наложим с нашето решение, разбира се, е да се използват термините окупация, инвазия и дори анексия, защото тези територии биха били присъединени към България, ако силите на Оста бяха победили, но не и терминът българска фашистка окупация“, категоричен е Георгиев.

„Профашистка да, но не и фашистка. България не е фашистка държава, не само според мен, но и според голям брой учени на запад. В България няма фашистко управление. В страната съществува авторитарен режим на цар Борис III, който преустановява работата на парламента, но в България няма фашистки режим. Условно казано в страната има фашистки движения, които имат фашистки идеи, но те не са част от българската държава, те не са част от управленските органи. В този случай най-адекватно би било използването на думите „българска окупация“ или „българска инвазия“, обяснява Георгиев.

Той подчертава, че историческата комисия не може да следи политическото темпо между две страни. „Още в самото начало ние ясно казахме, че не може да има срещи всеки месец. Съгласно Договора трябва да има 6 срещи в годината. Миналата година имаше 5 и поради тази причина за тази година добавихме още една. Това е оптималният начин на работа, защото и между срещите ние имаме много работа за съгласуване на позициите и стенограмите. С една дума ние ще имаме по 6 срещи годишно“, каза той.

По отношение на определението за обща история на Република Северна Македония и България в Договора за добросъседство от 1 август 2017 г., проф. Георгиев казва следното: „Да, този термин е използван в Договора в члена, който се отнася за историческата комисия, но не е дефинирано какво се разбира под това определение за обща история и така ние стигнахме до сблъсък с колегите от България по този въпрос“.

„Под този термин българите разбират, че става въпрос за историята на един народ, тоест българският народ, която започва в средата на IX век - когато първото българско средновековно царство завладява територията на Македония. Според тях, тогава е станала трайна етническа хомогенизация между прабългарското население, идващо от изток, и славянското население, което живее по тези места. Така се създава българският народ и оттогава до 1944 г. става въпрос за една история, на един народ, на българския народ“, разказва професор Георгиев.

На въпрос дали това означава, че македонският народ е възникнал след 1944 г., професорът отговаря, че „според мнението на по-голямата част от българската историография македонският народ е създаден, както те казват, чрез инженеринг на Комунистическата партия на Македония и на Югославия, на Коминтерна и на Тито“. „Ние веднага отхвърлихме тази дефиниция на определението за обща история и настоявахме с колегите да отделим специално внимание на този термин. Да дефинираме какво означава „обща история“, но това беше отхвърлено от българските колеги и сега фразата „обща история“ е една от пречките в нашите дефиниции за някои препоръки, както за учебниците, така и за съвместното честване (на личности и събития)“, споделя професор Георгиев.