Съпругът на актрисата, детският писател Чичо Стоян, съчинявал мръсни стихчета

Тази година се навършват 140 години от рождението на голямата наша актриса Роза Попова (1879 г.) и 70 години от кончината й на 11 април 1949 г. Руска Михайлова Мануилова, както е истинското й име, е родена в Кюстендил. През живота си тя изиграва много силни драматични роли, включва се в много обществени дейности и името й е неизменно свързано с културния живот на София, Пловдив и Русе. Наричат я българската Сара Бернар.

Докато учи средното си образование, Руска постъпва в пътуваща театрална трупа „Зора“. Учи театрално изкуство при Константин Сапунов.

Омъжва се 15-годишна

за два пъти по-възрастния Стоян Попов, по-известен като детския писател Чичо Стоян, който е вдовец след като съпругата му умира от сепсис скоро след сватбата. Руска тръгва да пътува с неговата театрална трупа. Самият Стоян се превръща в продуцент, след като баща му завещава голяма сума пари от продажбата на фурната в родното му село Дивотино, Пернишко. По-късно актрисата оглавява трупата и тя приема името Драматичен театър „Роза Попова“, каквото е вече артистичното име на Руска Мануилова.

Съпругът й се грижи за нейното образование, особено държи на езиците, заедно пишат домашните й. Буквално я „отглежда“, докато съзрее като жена. Тя е със смугла кожа, блестящи очи и буйна къдрава коса – „рядък трагически талант“, както сам я представя учителят й Сапунов на конкурс за първата театрална трупа по онова време – „Сълза и смях“. В комисията са Иван Вазов, Иван Шишманов, Константин Величков. Роза е безспорен фаворит. Зад кулисите настава брожение, колегите отказват да й партнират, актрисите реагират невъздържано пред непреодолимата заплаха. В комисията избухва скандал, намесва се и Стоян. Роза потресена разбира, че това става заради нея и избягва от сцената.

Комисията е категорична –

подобни нрави са недопустими

за държавен театър. В резултат на това всички артисти са уволнени, а на младата звезда комисията предлага да избере стипендия за следване в чужбина или да остане като водеща актриса в трупата, която ще се сформира наново. Роза е потресена и наранена. Това са хора, на които се е възхищавала и смятала за свои братя и сестри, не може да забрави думите им: „малка мръсница, разгонено курве”... Не пожелава нито стипендия, нито театър, сама ще търси своя път! Моли Чичо Стоян да сформира нова трупа и тръгват на турнета.

Театър „Роза Попова” се прославя с репертоара си, на представленията публиката се чувства част от световната култура. Често студенти се впрягат вместо конете във файтона, за да я съпроводят до хотела й. На Роза не й е достатъчно да развива театъра – освен че следи за европейските тенденции в сценографията, има идеи за костюмите, осветлението, редактира и превежда много пиеси. Скоро открива, че е необходимо да образова и самата публика. Често преди представлението изнася сказка за времето, когато се развива действието, епохата, нравите или за стила на автора на пиесата.

След три сезона се установяват в София, където играят на различни сцени с неизменно препълнени зали. Поставят класически произведения, но и модерните Стриндберг, Ибсен. На едно от представленията на „Нора” самата Адриана Будевска, завърнала се скоро от обучение в Москва, се качва на сцената и коленичи пред съвсем младата Роза!

Без да иска, в един момент от живота си Роза

става жертва на лична драма

което за малко не коства живота й. Тя има не малко ухажори, на които Стоян гледа като на тълпа, която задължително обгражда знаменитостите. През 1900 г. двамата заминават на гастрол във Враца. Там се запознават с 25-годишния Тодор Богданов - литератор, завършил в Швейцария, журналист, учител, поет, голям романтик и фантазьор. Той се влюбва силно в актрисата и след дълго и маниакално преследване един ден я причаква пред дома на Попови. Съпругът Стоян излиза и Роза остава сама. Тогава Тодор звъни на вратата й, вади револвер и стреля в сърцето й, след което се прострелва и умира на място. За щастие тя оживява.

След тази случка Министерството на просвещението уволнява актрисата от страх, че на сцената на Народния театър може да играе жена, чийто морал е съмнителен. Този факт не стряска Роза. Напротив, трудностите сближават повече съпрузите. През 1903-1912 г. двамата създават театрални трупи в Русе и Пловдив, продължават представленията с пътуващия театър „Роза Попова“.

Чичо Стоян, когото дечицата знаят като автор на „Колко мило, колко сладко е при мама и при татко“, „Щъркел шарен дългокрак, я затракай трак-трак-трак“ и много други вечни творби, има и двойнствен талант. Той пише „скверни“ книжки под псевдонима Стар Чичо, които нарича декамерончета. Продава ги тайно с голям успех. Неговите „Ергенски раздумки“ и „Народни раздумки“ не са част от официалната ни литература, но й придават несравним балкански колорит. „Пушкин е писал къде-къде по-мръсни работи, че аз съм благородна девица в сравнение с него”, оправдава се Чичо Стоян.

Последните си години той прекарва в Шумен, където Роза е директор и режисьор на театъра. Умира на 31 декември 1939 г., а тя – десет години по-късно.