Българското общество не е тези 25-30 процента, докарващи на власт бездарието и безхаберието. Смятам, че голям ресурс се крие в онази част - 70 на сто негласуващи, отвратени от това, което се случва, каза пред “Труд news” Вежди Рашидов, който допреди една година бе част от голямата политика. Търсим го заради позициите му по злобата на деня и заради факта, че не се страхува да изрече това, което мисли. Независимо от последиците за самия него.

- Господин Рашидов, за пореден път сме изправени пред предсрочни избори. Какви са причините да става все по-трудно създаването на правителства? 
- В тази конфигурация парламентарните партии трудно ще бъде съществуването на който и да е парламент. Държавническото мислене и поведение, самата концепция за правене на политика все повече абдикира от хората, които са в управлението на страната. Факт е, че все по-голямата отдалеченост на отделните лидери, все по-голямата ненавист, алчност и липса на диалог доведе държавата и политиката до дъното на всякакъв вид понятия като политици, държава и държавност - нещо, което не присъства нито в речника, нито в програмите на която и да е партия. На власт биват избирани едни и същи хора, благодарение на все по-твърдите им електорати, като ги държи единствено омразата и неуважението към нацията и националните ценности. И от всичко това единствено страда българското общество.

- Смятате ли, че има лидерска криза?
- Не бих казал криза, а по-скоро липса на лидери, които днес се занимават не с програмите, не с бъдещето на обществото и неговия успех, а със своите тесногръди лични интереси и низки страсти. А това не води към нищо добро. А онези, които са по-отдавна в политиката, до такава степен са се самовлюбили в собственото си величие, че докато те ухажват мнимата си лична слава, българският народ става все по-беден и все повече отвратен от така наречената политика. Вече имахме примера на вечните политици в лицето на развития социализъм, на това ли днес искаме да заприличаме? Някои лидери не можаха да разберат, че всяко удоволствие трябва да бъде напуснато навреме, иначе удоволствието ще ги напусне. Какво да се прави - нрави български.

- Има ли начин да се върне нормалността в политиката?
- Винаги за всичко има начини. Всичко е в ръцете на големите политици, призвани да бъдат такива - тези, които могат да надграждат и живеят за опазване на националния интерес, пренебрегвайки личните си интереси, личното си его - хора идеалисти и мечтатели, хора умни, образовани и отговорни. Днес живеем в хаоса на времето между безотговорни управници и деморализация на обществото, а това единствено създава условия за разпад на държавността. Само един пример: доживях да видя парадокса как двама занимават цял български парламент с комисии, заседаващи по четири часа да умуват кой е прав и кой е крив в момент, когато цялата държава гори в пожари. Единствените, които за добро или за лошо са денонощно до огъня, са вътрешният министър Калин Стоянов и премиерът Димитър Главчев, за да създават организация. В това време едни безполезни хора в парламента, вместо да грабнат лопатите и да дадат личен пример и отговорност, продължават да искат оставката на тези двама мъже, които са денонощно там, където гори. А българските пожарникари, военни и доброволци заслужават дълбок поклон и награда за проявената храброст.
Аз лично смятам, че българското общество не е тези 25 - 30 процента, докарващи на власт бездарието и безхаберието. Смятам, че голям ресурс се крие в онази част - 70 на сто негласуващи, отвратени от това, което се случва. Там са и учените, и образованите ни професори, инженери, летци, лекари, работници, строители, народ и дълбоко вярвам, че рано или късно тези хора трябва да се събудят от летаргията и да вземат властта в ръцете си, за да може децата ни да имат една малка, красива, направена България - такава, в каквато те заслужават да градят бъдещето си. Иначе не ни чака нищо добро.

- Досега ДПС бе стабилна, системна партия как си обяснявате конфликта там и каква е прогнозата ви за изхода?
- Избягвам да коментирам вътрешните проблеми на която и да е партия, освен на тази, на която съм отдал много години от живота си. Смятам, че имам правото на това. А колкото до ДПС - там проблемът е дори комичен - партия, създадена и яхната от Държавна сигурност, лепвайки етикета на пазителка на етнически модел, се цепи. Много пъти съм казвал, че етническият модел не е на един или двама, за този модел може да се говори единствено когато разпределяме достойнствата 50 на 50, а именно на толерантността и търпимостта на два етноса и техните усилия. Това създава етническия модел. Той е като любовта, където също са необходими двама човека. А за господин Пеевски - не аз съм го създал и не аз съм извел феномена да бъде лидер. Има една българска поговорка - Кой ми оцапа гащите. Етническият модел отдавна изигра своята роля. Някои управляващи не можаха да разберат, че не може постоянно от формалина да се вади тази карта. Първо -не работи, второ - в 21-ви век новото поколение дори не разбира за какво му се говори. Младите хора ще бъдат не само бъдещето на ДПС, но те като граждани ще бъдат бъдещето и на българската държава. Всичко останало са приказки от едно време.

- Възможно ли е да видим Бойко Борисов отново премиер на страната? 
- В тази държава при тези условия всичко е възможно. Но друг е въпросът дали той би се съгласил, за което смятам, че е необходима смелост. Ала и самоубийството също е човешко качество. В една песен се казва, че смъртта е също форма на живот.

- Липсва ли ви политиката и бихте ли се върнал в нея?
- Не бива човек докато е жив да казва никога. В живота хиляди вражди са се превръщали в приятелства, а много пъти лъжите са ставали истина, животът е динамичен и затова заричането не е толкова полезно. Аз приех политиката именно заради каузата ГЕРБ. Работих честно и почтено за партията ГЕРБ и смея да кажа, че направих доста неща, само за слепите те ще останат незабелязани, докато във времето партията бе овладяна от едни хора, внедрени по поръчка. Благодарение на това, че охотно оплюваха лидера Бойко Борисов, както и самата партия, днес те са негови очи и уши, те са негови любимци и негови заместници. Каква перверзия на живота. В политиката това се нарича пълзящ преврат. За сметка на хора, предани на каузата ГЕРБ, основатели и създатели на тази партия, които бяха употребени и изоставени, което е класическо предателство. Не виждам мястото си в компанията на хора, стигнали до властта на гърба на Борисов и превърнали партията в копче на г-н Прокопиев и Галя от посолството. Но ако моето присъствие би помогнало на хора идеалисти, желаещи да имаме едно по-добро място за живеене - да, аз ще бъда готов да помагам с каквито сили имам.

Нашият гост

Вежди Рашидов е български скулптор и министър на културата в първото (2009-2013) и второто (2014-2017) правителство на Бойко Борисов. Народен представител е в няколко парламента, а в 48-ия бе председател на НС.
През август 2023 г. Рашидов подаде оставка като народен представител в 49-ото НС.