Софиянките са с най-малко деца

Нацията ни изчезва, жените раждат все по-малко

Тези без образование имат най-много наследници

Най-често имат три деца в Кърджали

Жените в София раждат най-малко деца. Причината за това вероятно е по-високото им образование, както и по-малкият дял на ромите в града спрямо други населени места в страната. Това става ясно от данни на НСИ от преброяването на населението, което беше направено през миналата година.

Средният брой живородени деца на една жена на възраст над 12 години е 1,47, обявиха от НСИ. Този показател е по-висок в селата (1,75 деца), отколкото в градовете (1,37). Броят на ражданите деца не е достатъчен за просто възпроизводство на населението, посочват от НСИ. Ако този тенденция продължи нацията ни е обречена на изчезване.

Има съществени различия в средния брой на ражданите деца от жените в отделните области на страната. Най-много деца раждат в областите Кърджали (средно 1,81 деца на една жена) и Сливен (1,7). Общо в 23 области този показател е над средния за страната (1,47). Под средното ниво за страната са 5 области, като най-нисък е броят на децата в област София-столица – 1,18 деца, показват данни на НСИ.

Причините за това са няколко. От една страна в столицата е най-малкият дял на жените, които имат три и повече деца – само 4,6%. Освен това София е градът с най-голям дял на жените без деца и с едно дете. Във всички области преобладават жените с две деца, но делът на жените с две деца варира от 53,4% за област Смолян до 36,1% за област София-столица.

Тенденцията на повишаване на образователното ниво на населението оказва влияние върху равнището на раждаемостта, посочват от НСИ. С повишаване на образователното ниво намалява средният брой на децата. Данните от последното преброяване потвърждават тази тенденция. Най-висок е средният брой деца при жените без образование – 2,75 деца. Близък по стойност е този показател за жените със завършено основно и начално образование - съответно 1,72 и 1,63 деца. Най-нисък е средният брой деца при жените с висше образование – 1,25, при 1,47 деца средно за всички жени.

Безработните и без образование жени на възраст 15-64 години имат най-висок среден брой деца – 3,07. На срещуположния полюс са безработните жени с висше образование със среден брой деца 0,90. Като цяло по-висок е средният брой деца при безработните жени с основно, начално и без образование, докато при тези с висше и средно образование е по-висок броят на децата при работещите жени.

Раждаемостта е един от основните фактори, оказващи влияние върху броя и възрастовата структура на населението. От началото на 50-те години на миналия век има трайна тенденция на намаляване на раждаемостта в страната. Причините за това са много и различни през различните периоди от развитието на България. Промяната в семейния модел, променящата се социално-икономическа среда, общото намаление на населението, отлагането във времето на сключването на брак и раждането на първо дете и не на последно място - емиграцията от страната предимно на население в активна възраст, водят до намаляване на населението.

Броят на жените в детеродна възраст нараства до 1975 г., като достига 2,178 милиона, след което започва да намалява, за да достигне 1,295 милиона жени на възраст 15-49 години при преброяването през 2021 г. Най-голямо намаление е регистрирано при последния десетгодишен период (2011-2021) – с 377 хил., или 22,5%.

Към датата на преброяването 748 хил., или 24,7% от жените на възраст над 12 години имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок сред жените, които живеят в градовете (27,1%), отколкото сред тези, които живеят в селата – 17,6%. Най-високи са броят и относителният дял на жените с две деца – 1,353 милиона (44,6%).  По три деца имат 204 хил., или 6,7% от жените, като този дял е два пъти по-висок в селата, отколкото в градовете - съответно 11,3 и 5,1 на сто. Четири и повече деца имат 78 хил., или 2,6% от жените. Малко повече от една пета от жените - 650 хил. (21,4%), нямат деца към момента на преброяването.

Най-много наследници при мюсюлманите

Само ромите имат по повече от две деца

И при тях раждаемостта намалява

Само при жените от ромската етническа група средният брой деца е достатъчен за възпроизводство на населението - 2,25 деца.

Данните на НСИ за раждаемостта по етническа принадлежност показват, че само при жените, които са отговорили, че са от ромската етническа група, средният брой деца е достатъчен за  възпроизводство на населението – 2,25 деца. Значително по-младата възраст за раждане на деца и ниското образователно равнище са фактори, които определят по-високата раждаемост сред тази група от населението, посочват от НСИ.

По-висок от средното за страната е този показател и при турската етническа група – 1,79 деца. Средният брой живородени деца при жените от българската етническа група е само 1,41. Но сравнение с данните от преброяването преди десет години (през 2011 г.) показва, че раждаемостта намалява и при ромската и турската етнически групи.

Разпределението на раждаемостта по вероизповедание показва, че средният брой деца е най-висок при жените, изповядващи мюсюлманско вероизповедание – 1,83 деца. Сред изповядващите християнски вероизповедания най-висок е средният брой на децата при протестантите – 1,82, следват друго християнско (1,63), източноправославно (1,43), католическо (1,36) и арменско апостолическо (1,26). При жените, които са посочили, че нямат вероизповедание, средният брой деца е 1,40, показват данните от преброяването на населението.