С идеите за промяна на конституцията

България ще има безспорен национален празник чак тогава, когато българският народ сам освободи духа си и държавността си от вътрешни и външни зависимости. Самоосвобождението е в основата на националната гордост и самочувствие. От свободата на духа и мисълта зависи създаването на успешно работеща държавност и хармонични градивни отношения с околните народи и държави. Обединението пък на сродните по манталитет  и развитие родствени държавности в една цялостна  забележима и значима в планетарен мащаб държавоподобна структура, при запазване на националния суверенитет на участниците в нея е основна предпоставка за изграждане на международен авторитет на съответната нация.

Всичко това за сега е в сферата на мечтите и очакванията. Онова пък, което  представлява настоящата реалност е едно безвремие, в което сме изпаднали, сякаш цялата ни скъпоценна планета е пропаднала в енергийна яма и се лашка и тресе в немощта си  сама да изскочи от нея. А после, след като изскочи – накъде? Посоки – много, а никой не знае със сигурност коя е целта, към която трябва да се стремим, нито на накъде ще ни понесе течението, ако се оставим на него.

Точно в този момент, когато все още не е ясно  какво има зад хоризонта на съответните посоки, някакъв чуждопаветен хитрец умишлено подхвърля на българите, като на бездомни кучета, мръвка с отрова в нея, под формата на евентуална промяна на националния празник на държавата ни. Веднага  агитките на тъй наречената интелигенция, състоящи се предимно от  платени и безплатни русофоби и русофили,   самоотвержено се хвърлят в яростна битка за надмощие, без да осъзнават, че всъщност работят за вражески интереси против родината си и против себе си дори. Не се самовъзпират, не се замислят, че това е клопка, и че целта е увлечени в битките им едни срещу други да не разберат какво се готви зад гърба им, а когато се усетят, вече да е късно. 

Така, докато се губят време и сили в безсмислени разпри, вредоносните лобистки промени в Конституцията, разрушаващи и без това твърде крехкия баланс между институциите, вече ще са факт. Залисани в тези залъгалки няма и да осъзнаем навреме, че вече сме станали воюваща страна, и че прилагайки юридически трик съвсем тихомълком и едва забележимо, от чл. 65 (1)  на Конституцията е изпаднало изискването, че „за народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство“. На практика това означава, че всеки чужд гражданин – руски, канадски, турски, френски  или марсиански, може да влезе в народното ни събрание, веднага след като на някакво основание придобие българско гражданство, при това работейки успоредно и за своята държава и за нейните специални служби. Ако този трик с отпадане на изискването народните представители да имат единствено българско гражданство сега мине, резултатите от него ще се пренесат и в Министерския съвет и в другите държавни институции, каквато е и целта.  Няма предвидени никакви декларации за несътрудничество с чужди агентурни служби. Няма и изискване за представяне на автентична диплома за висше образование, придружена със съответната академична справка, а това означава, че всяка персона с основно образование има възможност да стане законен представител  на професорите, академиците и въобще на хора с много по-високо ниво на подготовка. 

Призивът пък на някои обществено известни персони да се откажем на държавно ниво от суверенитета си и да се впише в конституцията текст, който забранява на народа да решава в какви съюзи да участва държавата му – юридически и практически означава доброволно да се превърнем в подобие на безправните автономни републики в Руската федерация, само че – в западната империя. Това е крачка към колониален геополитически статут и наподобява на завръщане към статута на автономия, предвиден в Санстефанския мирен договор, така че на българския народ ще му се наложи да започне отново борбата за независимост.

За съжаление населението на идеализираната Санстефанска България се оказва някаква сбирщина от разнородни племена, неспособни да общуват културно помежду  си, камо ли да прозират вражеските ходове и да взимат навреме предохранителни мерки. Почти никой не се зае да издири и прочете самия Санстефански мирен договор, нито да сравни предлаганите конституционни промени с текстовете на действащата Конституция, нито да се поразрови в историята на националния ни празник и съответно – националния химн. Никой не забелязва, че вносителите правят предложение за промяна на датата на националния празник, а не предлагат и смяна на националния химн. Това по презумпция е наложително, за да се  избегне поредното разединение и създаване на хаос  в държавата с едновременното изпълнение на двата конкуриращи се химна - „Мила родино“ и „Върви народе възродени“ в един и същи празничен ден.  Следователно точно това е била и целта – създаване на допълнително противопоставяне по страничен проблем и по-лесно прокарване на действително вредните промени. Прави впечатление, че яростните бранители на досегашния национален празник се изживяват  като опълченците на Шипка на бойното поле, но въобще не атакуват предложенията за отпадане на изискването за българско гражданство на народните представители и експерименталната провокация срещу националния суверенитет на България. Да не би пък да има някакво задкулисно съглашение от типа - в края на краищата ще ви оставим празника, но ще отпадне изискването за българско гражданство?

От 1991 г. до сега, мислейки и пишейки по темата, съм успяла да издиря и обобщя  най-важното според мен в статията: „24 май е истинският ни национален празник“, публикувана в сайта на „Клуб 24 май“ – https://24may.bg/2020/05/23/24-май-е-истинският-ни-национален-празни/  Там съм разгледала по-подробно проблема.

И още – Да, наложително е преосмисляне на духа, посоката, конструкцията  и много от текстовете в действащата Конституция на Република България. Времената вече са други и скоро ще станат още по-други, а и тя бе изработена в много сложна обстановка, на външни и вътрешни диктовки. Ще бъде много полезно да се изчистят и конкретизират взаимоотношенията между основните институции, да се сменят радикално някои износени вече механизми за държавно управление, да се преработи частта за избор на народни представители, както и функционирането на самото Народното събрание.

 Наложително е да се засили изискването за професионализъм в управлението за сметка на политиканстването, въобще работа има много, и то повече в другите сфери, отколкото в съдебната.  Има текстове, които трябва да отпаднат, а други да се добавят, но не сега, не в този момент и не от сега властващите дилетанти в сложната юридическа материя на държавното конституционно устройство. Такова нещо се прави  след събиране на мнения и предложения от цялата професионална гилдия, задължителна предварителна оценка за въздействието върху правната система, всенародно обсъждане и накрая се приема само това, което е всеобщо одобрено.

Почтено е да се предупредят вносителите на сегашните предложения за конституционни промени, че на дъното на конституционната кутия на Пандора има една огромна ламя със зяпнала уста и че техните глави ще бъдат първите, които ще паднат в търбуха й. Най-разумно е да  намерят начини, чрез които да се спре и прекрати сегашната конституционна процедура, защото те и без това нямат необходимата обществена легитимност и професионална подготовка за нея. 

Преди много, много време, легендарният Кубрат бил казал на синовете си: „Съединението прави силата“ и им поръчал да не се разделят и да се държат здраво един за друг. Ако бяха го послушали и не бяха тръгнали всеки в различна посока, то сега щяхме да имаме стабилна голяма държава разположена на целия Балкански полуостров, на която другите държави щяха да се кланят, а не тя на тях.

Да не би пък Кубрат всъщност да е казал „Разединението води до немощ, до немощни народи и държавици и дава сила на враговете. Спорете, карайте се, избийте се помежду си, та други да завладеят земите ни, да развеят тяхното си знаме и да празнуват техния си празник!“

Ако някога се вразумим и послушаме митичния си праотец да преглътнем всинца егото си, не само българите, а и разединените балканци и да се хванем да се съединим в една единна сила, едва тогава ще сме заслужили правото да имаме свой истински общонароден Национален празник.