Хаосът във военното законодателство

Народното събрание е на път да установи странни разпоредби, които ще объркат повече кадровия състав на армията. Те ще бъдат още един неудачен принос към досегашното законодателство на парче в това отношение.

Поредният ремонт на Закона за отбраната и въоръжените сили чака второто си четене.

Правителството, което е и вносител, залага в него идеята за подмладяване на войската. И смъква от 32 на 28 години горната граница за прием на войници. Аргументът, който трябва да убеди депутатите, е, че дори 30-годишните младежи и девойки у нас не са годни за военна служба, особено що се отнася до тяхното физическо състояние. Много негативна оценка за сегашното и бъдещите поколения!

В същото време, ако послушат правителството, народните представители ще намалят пределната възраст за военна служба на войниците от 50 на 46 години. Тоест по-стар войник от 46 години у нас няма да има. Така за голямата част от хората с пагони в България военната служба от професия се превръща в хоби. Защото каква е тази професия, която не ти позволява да придобиеш право на пенсия, докато я упражняваш? Същото това правителство и същото това парламентарно мнозинство промени преди година и три месеца Кодекса за социално осигуряване (КСО) и каза, че войникът има право да се пенсионира на 52 години и 10 месеца. Да, ама как да стане това, след като му съблича военната униформа поне осем години по-рано. И се прави на много щедро, като му обяснява, че уволнението не е толкова страшно, защото КСО му дава право да се пенсионира, след като... поработи нещо друго десетина и повече години. Това е! Блъскай 26 години в родната казарма и след това си търси друго препитание. Такава е перспективата, която законодателят чертае за българския войник.

Да се върнем на идеята за подмладяването на армията. Тя избледнява чувствително от друг текст в проектопромените на закона. Търсейки изход от липсата на кадри, правителството предлага на офицерите, които сегашният и предишни кабинети съкратиха или принудиха да напуснат сами, да се върнат в армията. И досега имаше такава възможност, но сега тя се разширява чувствително. Представете си офицер, напуснал преди десет години, да се върне във формированието, където е служил. Очевидно е, че това ще бъдат единични случаи, ако изобщо ги има. От сега са налице много основания да се твърди, че този текст в закона няма да работи. Да не говорим, че и заплащането в армията чувствително изостава в сравнение с останалите професии у нас. Може би затова се дава шанс и военни пенсионери да кандидатстват за връщане в армейския строй.

На практика българското законодателство води не до подмладяване, а преди всичко до състаряване на армията. Факт, който се отразява негативно върху резерва на въоръжените сили, особено що се отнася до сержантския и офицерския състав. Въвеждането на възраст за придобиване право на пенсия налага вдигане на пределната възраст за военна служба според военното звание. Това ще се случи с предлаганите промени на закона, които увеличават споменатата възраст за сержантите, офицерските кандидати и младшите офицери на 55 години.

Паралелно в парламента тече ремонтът на Закона за резерва на въоръжените сили. Той предвижда службата в запаса на тази категория военнослужещи да бъде също до 55 години. Тоест тези офицери, които се уволняват и са с най-добра и дългогодишна военна подготовка, няма да бъдат използвани в резерва. Едва ли има нещо по-нелогично от това! За военното ни законодателство обаче това няма значение.

Ако депутатите не поправят своевременно намеренията на правителството, поправките в закона няма да доведат нито до попълване на няколкото хиляди свободни войнишки длъжности, нито до осигуряването на резерва с подготвен командирски състав. Според прогнозите на експерти маневрирането с текстовете няма да доведе до успех. Кучето е заровено на друго място. Някой министър трябва да си сложи главата в торбата, знаейки, че колегите му ще го гледат накриво, и да направи военната професия привлекателна. Тогава няма да има такива съобщения от НОИ, според които новите военни пенсионери за първото девет­месечие на тази година са три пъти повече от същия период на миналата.