Колко по-ясно от това трябва да се каже, за да го разберат в Скопие

Управляващите в Скопие печелят убедително на първия кръг от местните избори

Урсула фон дер Лайен прехвърли топката в полето на Скопие, Мицкоски не я отигра и я върна

Каквито и да бъдат окончателните официални резултати от първия кръг на местните избори в Северна Македония, те няма да променят представата за убедителна победа на управляващата ВМРО-ДПМНЕ и нейните коалиционни партньори. 
В над 50 общини от всичките 80 най-вероятно партията ще има мнозинство в общинските съвети, както и кметове. Вторият кръг на 2 ноември само може да потвърди победата, която някои от ръководството на ВМРО-ДПМНЕ вече определиха като историческа. Изводите тепърва ще бъдат правени, но още отсега мога да кажа, че една от последиците ще бъде втвърдяването още повече на позицията на претенции на премиера Християн Мицкоски към България и към Европейската комисия. Наред със законодателната и изпълнителната власт, той вече ще има в ръцете си и местната. Президентът също е негов. Оттук нататък дежа вю в поведението му, но на по-високо, агресивно и високомерно равнище. Защо ли?

В сряда на няколкочасово посещение в Северна Македония бе председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Визитата ? не бе проява на специално отношение и внимание към Скопие или пък израз на двустранните отношения на ЕС със Скопие. Тя бе част от нейната редовна, да не кажа, станала вече рутинна обиколка из шестте държави от Западните Балкани, които гледат с надежда към Брюксел. Столицата на Северна Македония бе последна в пътуването й. Само за няколко часа гостенката успя да изпълни предварително подготвената и обявена програма на посещението – среща с президента Гордана Силяновска- Давкова, бърз протоколен разговор с председателя на парламента Африм Гаши и накрая, разбира се, на четири очи диалог с премиера Християн Мицкоски. Какво гостенката е говорила с тримата така и не стана ясно, защото след нито една от срещите на фон дер Лайен с нейните домакини нито тя, нито тримата местни политици не излезоха пред журналистите да кажат поне две думи за същността на проведените разговори. Пълна мъгла! Няма официално съобщение, няма обща позиция, нищо няма! Даже колегите от бранша се питаха кога институциите ще излъчат някакви информации, за да стане ясно какво е донесла със себе си председателката на Европейската комисия, какво е сложила на масата и как са се отнесли нейните събеседници към всичко това. И това вълнение и неяснота продължиха даже до момента, в който фон дер Лайен се беше върнала в Брюксел. Така въпросите, които колегите бяха предварително подготвили и записали в бележниците си, не намериха отговор.

Всъщност изясняването дойде именно от фон дер Лайен. В платформата „Екс“ тя написа, че подкрепя Северна Македония по пътя ? към ЕС, а „следващата и единствена стъпка преди започването на преговорите е ясна“. „Трябва да направите договорената конституционна промяна. Топката е във вашето поле. ЕС е готов“. Мога да цитирам буквално цялото й послание, но и така става напълно ясно. Нито повече, нито по-малко.

Макар че, ако питате мен, лично аз не съм напълно съгласен с тази „единствена стъпка“, защото, както е добре известно, тя се съпровожда с договореностите от двата протокола, които също носят подписа на представител на властите в Скопие. И са тяхно задължение, което трябва да изпълнят. За да не останат после пак с отворена уста, когато им се каже, че включването на местните българи в конституцията върви заедно в пакет с двата протокола. И да почнат да се вайкат, че Брюксел не е изпълнил обещанието си промяната в основния закон да бъде единственото условие пред тях. Но че топката наистина е в полето на управляващите край Вардар, в това няма никакво съмнение. Макар че президентът Силяновска била изразила надежда, че след местните избори в неделя, 19 октомври, които управляващите печелят убедително, щял да започне диалог със София и всичко да тръгне по мед и по масло.

Да оставим настрана въпроса дали резултатите от местния вот, който мина в неделя в Северна Македония, са от такова значение, че заслужава да бъде определян като вододел, след който пътищата към решение на „спора“ със София да бъдат отворени. От гледна точка на управляващите и най-вече на премиера Християн Мицкоски това вероятно е така. Защото с една съкрушителна победа в местното самоуправление, каквато се очертава, той търси легитимация на ръководеното от него парламентарно мнозинство, както и оправдание за всички следващи политически ходове, които има намерение да направи. Нещо като нашия роден частичен местен избор в Пазарджик с последствията от него, само че из цялата територия на Северна Македония с нейните 80 общини плюс Скопие. Но ако си мислите, че въпросната легитимация на Мицкоски ще има някаква друга посока на действие, че той ще се вслуша в съвета на фон дер Лайен, ще останете разочаровани. Напротив. Защото само часове след като тя бе излъчила съобщението и позицията си, Мицкоски отиде в една от скопските телевизии и заяви категорично, че „никой няма право да очаква, че това правителство безусловно ще направи промени в конституцията на страната“. И още, че докато той е премиер „конституционните промени няма да се случат, без ясно изпълнение на задълженията на източния съсед, както и конкретни гаранции от Европейския съюз“. Да, с изборните резултати още от първия кръг той получи легитимация, но тя го води в погрешната посока да се противопоставя на ЕС.

Че Мицкоски е „перде“, е ясно. Че това беше неговият отговор на посланието на Урсула фон дер Лайен, също е ясно. Тук нещата са очертани и са видими. Но пък аз си мисля, че Мицковски не би могъл да каже друго само някакви си 72 часа преди първия тур на местните избори при положение, че през цялата кампания премиерът е повтарял едно и също – задължения на България, които тя трябвало да изпълни, и гаранции от Европейската комисия, че повече условия пред старта на преговорите няма да има. И това, както виждаме, му носи убедителна победа. От сутрин до вечер той е в героичната поза на човек и политик, който дръзва да се противопостави на чиновниците в Брюксел, макар че тъкмо от тях зависи членството на страната му в ЕС. И като имаме предвид, че кампанията за изборите в неделя само официално бе двадесет дни и че тя на практика продължава от момента, в който Мицкоски спечели парламентарния вот на 9 май миналата година, неговата позиция и опорките му вече са станали ежедневие. Повторението е майка на познанието, не беше ли така? А и реалността е такава, че в момента в държавата няма сериозен политик, който да му се противопостави. Местните избори го потвърдиха. А Урсула, тя какво, дойде за няколко часа, постави задачите, остави някакви милиони за проект за изкуствения интелект и си замина. И дистанционно каза какво мисли, та хвърли в недоумение доста хора край Вардар – промяната на конституцията и вписването на българите в нея е стъпката, която се отнася за старта на преговорния процес или за членството на страната в Съюза?

Това са вълнения на Мицкоски. За президента Гордана Силяновска обаче бе важно да разбере сериозни ли са намерения на Европейската комисия да промени процедурата за вземане на решения. И дали консенсусът ще бъде заменен от правилото за квалифицираното мнозинство. От съобщението, което канцеларията на Силяновска излъчи, останахме с впечатлението, че това е бил най-важният въпрос, който тя е поставила пред фон дер Лайен. Какъв отговор е получила, така и не стана известно, но все повече се налага убеждението, че подкрепата на едно такова решение на ЕС и надеждата, че то ще се случи, се превръща в приоритетна линия на поведение.

Пък аз тайно се надявам, че позицията на фон дер Лайен за промяна на конституцията може би е продиктувана от нейните грижи за онези над 140 хиляди (може би са и повече!) с българско гражданство от Северна Македония. В тази си битност те са и граждани на Европейския съюз. Значи, трябва да са грижа на председателката на Европейската комисия. И на нея не би трябвало да ? е безразлично с какви права се ползват тези хора в Северна Македония, в една държава от Западните Балкани, която стои и чака пред вратата на ЕС и пред която от Брюксел са поставили условие Скопие да ги впише в основния си закон. Ама мотивите им били икономически, а не патриотични. Какво значение има това. Имат ли легитимация като граждани на ЕС, имат. Трябва ли да се ползват с правата, които имат всички останали граждани на Съюза? Безусловно, да цитираме Мицкоски.
А ако Урсула фон дер Лайен в качеството си на председател на Европейската комисия не гледа на съдбата на македонските българи в тяхната цялост през този фокус, би било добре родните ни политици да ? го предложат. Защо не?