Защо в България има толкова смъртни случаи на заболели от Covid-19? Какво е мнението на здравните власти за това, трябва ли да се употребява агресивно рекламирания у нас ивермектин, отхвърлен от СЗО? Защо липсват единни протоколи за доболнично и болнично лечение на хора с Covid? С тези и други въпроси, свързани с опасния вирус и неговото лечение, „Труд“ се обърна към акад. Ваньо Митев.

- Акад. Митев, каква е причината за високата смърност от COVID-19 в България и какво трябва да се направи според Вас?
- Вината е изцяло на тези, които отговарят за организацията на борбата с COVID-19 пандемията. Отдавна трябваше да се съберат водещи експерти, те да постигнат консенсус за протоколи за доболнично и болнично лечение и тези протоколи, подписани от всички, да се прилагат навсякъде. Трябва да се тръгне от анализ на данните за смъртността в отделните болници. Сега в интернет могат да се видят ежеседмични данни само в сайта на университетската болница „Св. Марина“ във Варна. Така например в седмицата от 19-25 април от 65 души преминали през интензивни отделения са починали 58. Направих си труда да проуча как стоят нещата в други болници от София и страната и тъй като данните са неофициални ще кажа само, че разликите са съществени, някъде с пъти. Защо не се установи как се лекува там, където смъртността е най-ниска? Какво е мнението на здравните власти за това, трябва ли да се употребява агресивно рекламирания у нас ивермектин, отхвърлен от СЗО, Aгенцията за контрол на храните и лекарствата в САЩ (FDA), Американските институти по здравеопазване (NIH), университет N1 като Харварт, болница N1 като Джон Хопкинс и даже сенатска комисия в САЩ? Съвсем наскоро този медикамент бе отхвърлен и от Европейската агенцията за контрол на лекарствата (EMA). Твърдо съм убеден, че при правилно лечение смъртността ще спадне значително, само че здравният министър, вместо да се занимава с чистки на болнични директори и в академичните среди, трябва да си свърши работата.

- Да се върнем на въпроса, какво трябва да се направи за намаляване на високата смъртност?
- 70-80% от заразените със SARS-CoV2 вирусa ще прекарат заболяването леко или с умерени симптоми. Ако на тази група се приложи ивермектин в ниски дози, те ще оздравеят по същия начин, както и без него. Около 15% ще го прекарат тежко и те са болничния контингент, а 5% стават клиенти на интензивните отделения. Ивермектинът няма да намали броя на пациентите, които подлежат на хоспитализация. Напротив, заблудата, че се лекуват може да доведе до забавяне на хоспитализацията и постъпването им в болница в „насипно“ състояние. Някои специалисти (доц. Атанасов от „Пирогов“) имаха смелостта да го кажат, повечето ги е страх.

Вирусът първо трябва да проникне в клетката, след това да се мултиплицира и накрая да зарази други клетки. Класическото заразяване става чрез отделяне на вируса чрез екзоцитоза, но се откри и друг, страховит начин за предаването му директно на съседни клетки, чрез т. н. филоподии. Това нормално са малки израстъци на клетката, които по време на заразата стават като „пипала на октопод“ или „коса“ и вирусът по тези „магистрали“ прониква в съседните клетки. Стратегията за лечение трябва да бъде следната:

1) Най-важното е да не се допусне или силно да се ограничи проникването на вируса в клетката. За това, обаче, лечението трябва да започне моментално. За проникването на вируса са отговорни две клетъчни протеази и тяхното инхибиране (блокиране) дава отлични резултати. Не случайно Пфайзер анонсира, че до края на годината ще предложи „анти-ковид хапче“, на базата на антипротеазни инхибитори. Бромхексинът е именно такъв антипротеазен инхибитор. Опитът, който имаме показва, че инхалаторното му приложение дава отлични резултати, особенно ако се стартира незабавно след проявата на първите симптоми. Теоритично, още по-добър би бил амброксол-ампули, който е дериват на бромхексина, но е неоткриваем в България. Убеден съм, че инхалаторния подход има големи предимства и е бъдещото за лечение и превенция. Бромхексинът може да повлияе на разпространението на вируса по класическия начин, но не u когато той се разпространява чрез филоподии. Инхалаторното приложение на бромхексина е български принос. Срещу образуването на филоподии може да въздейства колхицинът.

2) Колхицинът, под формата на есенен минзухар (Colchicum autumnale), се използва още през 1500 г. пр. н. е. за лечение на „подуване на ставите“ (подагра). Колхицинът се прилага при болестни състояния, характеризиращи се със системно възпаление и неконтролирано активиране на вродения имунен отговор. Неконтролираното освобождаване на основни провъзпалителни цитокини като IL1 и IL6 е основна патологична характеристика на COVID-19, както и предиктор за заболеваемостта и смъртността на пациентите. При предозиране колхицинът действа като отрова и прилагането му трябва да става под стриктен лекарски контрол.

- Откога лекарите прилагат колхицина?
- Научната общественост отдавна „заподозря“ колхицина като евентуално анти-COVID-19 средство. Проведоха се две силно рекламирани и с противоположни резултати клинични проучвания. При проучването COLCORONA (Канада) върху 4159 пациенти с PCR диагноза COVID-19, „колхицинът намалява хоспитализациите с 25%, необходимостта от механична вентилация с 50% и смъртните случаи с 44%. „Това голямо научно откритие прави колхицинът първото перорално лекарство в света, което може да се използва за лечение на нехоспитализирани пациенти с COVID-19“ с гордост твърдят авторите. Резултатите от друго голямо проучване с около 2500 хоспитализирани пациенти, RECOVERY (Великобритания), излязоха месец след тези на COLCORONA, със заключение, че колхицинът няма ефект. Къде е истината? Май отговорът ще се окаже в България. Колхицинът се прилага от лекари от Александровска болница на МУ-София от м. април 2020. Те стигат до заключение, че класическите дози (употребявани в горепосочените клинични проучвания) са неефективни или слабо ефективни. Ако изследователите от Охфорд и Монреал знаеха това, просто нямаше да губят толкова време за противоречиви резултати. Вдигането на дозата, съобразено с теглото на пациента (при стриктно следене за странични ефекти), доведе до отлични резултати. При повече от половин година третиране с по-високи дози колхицин, няма случаи на тежки странични ефекти. Най-често страничния ефект се проявява като диария при някои пациенти. Комбинацията бромхексин-инхалаторно и колхицин е водеща и решаваща за лечението на амбулаторен COVID-19. Дозирането на колхицина е друг български принос. Над хиляда COVID-19 болни, за които знаем, са лекувани амбулаторно с протокол, започващ с бромхексин-инхалаторно и колхицин и никой не е достигал до болница.

3) На много от читателите е известно понятието „цитокинова буря.“ По малко се знае, че повишените нива на брадикинин при COVID-19, водят до „брадикининова буря“ с вазодилатация, излив на хиалуронова киселина в алвеолите. Една молекула хиалуронова киселина може да свърже1000 молекули вода („хиалуронанова буря“). През м. ноември 2020 г. бе доказано на аутопсия, че при починали от COVID-19 алвеолите са запълнени с бистро течно желе, съставено от хиалуронова киселина. Болният бял дроб е като на удавен. Инхибитор на хиалуроновата киселина теоритично би свършил чудесна работа, нещо, което бе демонстирано в Александровска болница. 4-me­thylumbelliferone (Hyme­cromone) е евтин и много ефикасен препарат при тежък COVID-19. Практичното приложение на Hymecromone е също български принос.

- Как си представяте подобрението на лечението на COVID-19? 
- Представям си го така: Изготвяне на протоколи за профилактика, доболнично и болнично лечение, подписано от водещи специалисти, демонстрирали на практика лечение с ниска смъртност. В аптеките да има кит от медикаменти за доболнично лечение и когато някой заболее, да започне веднага лечение, съобразно указанията, които се намират в кита. В кита няма да има антибиотици. Те ще се включват единствено по преценка на лекуващия лекар, при наличието на съответните индикации за това. Лечението продължава под лекарско наблюдение. С антигенни тестове, всеки заболял може да докаже COVID-19 инфекция и да започне инхалации с бромхексин, да приеме колхицин и другите съставки на кита. Тези, които ще прекарат лека и умерена инфекция (въпросните 70-80% от случаите), ще съкратят периода на оздравяване, а тези които биха развили тежка инфекция биха я изкарали умерено тежко, без да е необходима хоспитализация. Естествено, ще има и такива, които се нуждаят от хоспитализация, но броят им значително ще спадне. Ранното започване на лечението е решаващо. Сега при зараза настъпва често паника, взема се какво ли не (напр. антибиотици), някои чакат да им мине от самосебе си, губи се ценно време и вместо излекуване, въпросните 20% заболели се хоспитализират със сериозни симптоми. Изготвянето на въпросните протоколи би трябвало да е най-важната задача на здравия министър. Правилната терапия няма нищо общо с отваряне и затваряне на заведения, хотели, фитнеси, плувни басейни и т. н. Разпространението на COVID-19 е едно, правилното лечение нещо съвсем друго.

- Какво бихте казали в заключение?
- През последните двадесет години корона вирусите (?-CoVs) са причинили три епидемии/пандемии, а именно SARS-CoV през 2002 г., MERS-CoV през 2013 г. и SARS-CoV-2 през 2019 г. Те действат по един и същ механизъм, чрез АСЕ2 рецептора. Ще има по всяка вероятност и други. Докато се появи съответната ваксина ние трябва да знаем как най-ефикасно да се лекуваме. Затова е важно, докато тече тази пандемия да се открие правилния терапевтичен подход. И не да чакаме пак някой отвън да ни покаже пътя. Ние, българите също можем да мислим, преосмислим и допълним световния опит, предлагайки оригинални решения.

Нашият гост
Проф. Ваньо Митев е роден през 1954 г. в Русе. Завършил е Френската езикова гимназия в София, след това Медицинска академия в София. Бил е редовен аспирант. Професор е в Катедрата по биохимия на Медицинския университет в София от 1998 г. - най-младият професор тогава в медицинските среди. Специализирал е във Франция от 1991 до 1994 г. Бил е заместник-декан, заместник-ректор и ректор на Медицинския университет в София. През май 2015 г. е избран за академик.