- Приехте да бъдете посланик на кампанията “Европейски месец на киберсигурността”, която се провежда през октомври във страните от ЕС.
- Досега, никога не съм предполагала, колко застрашен може да бъде човек в онлайн пространството. Когато ми предложиха да бъда посланик на кампанията, споделих, че тъй като тази тема ми е страшно непонятна и сложна, ако успеят да ме обучат как да се пазя, ще успеят да обучат всеки. Дори приятелите ми знаят, че съм технически неграмотна. Впуснах се в кампанията, защото хората трябва да се научат да се пазят онлайн, да съхраняват личните си данни и да учат децата си да внимават какво и с кого споделят. За огромно мое съжаление, техният свят е виртуален и ще става все по-зависим от технологиите.

- Трудно ли беше за приемете присърце тази мисия и кои кибер съвети ще използвате в ежедневието си?
- За мен киберсигурност звучи като нещо много страшно и сериозно. Истината е, че по много забавен начин научавах нещата, като например чрез игри на думи. Вече знам, че паролата ти не трябва да е 123456 и е препоръчително тя да се сменя често, че при никакви обстоятелства не трябва да плащаш откуп на кибер престъпник. Всe повече хора пазаруват онлайн, но малко от тях знаят, че кражбата на данни от кредитни карти или банкови сметки е широко разпространена киберизмама. И още много информация, която споделена на Фейсбук страницата ми, която е важна, за да защитим нашия дигитален живот. Съветът ми към всички е - внимавайте къде кликвате, защото последиците, може да са ужасни. Имах един доста неприятен случай. Преди време, дъщеря ми, играейки си на телефона ми, е натиснала нещо и аз започнах да получавам нежелани известия в календара си. Въпреки че ги триех, те се появяваха отново и се принудих, да потърся експретна помощ. Затова всички трябва да се научим на кибер хигиена - както сутрин ставаме и си мием зъбите, така трябва да се научим на елементарни кибер навици.

- Подрастващите са почти постоянно в интернет и социалните мрежи. Говорихте ли за рисковете, които крият те, с дъщеря си?
- Да, обсъждахме, гледахме обучителни клипчета и инфографики, чрез които лесно и забавно є разказвах нещата, за да може по детски да разбере опасностите, които крият социалните мрежи. Ако трябва да съм честна, не одобрявам това, че децата са постоянно в интернет, не одобрявам онлайн обучението. Защото след време, това ще доведе до социална катастрофа, децата ще бъдат асоциални и неграмотни. Те ще бъдат лишени от предимствата, които им дават срещите на живо.

- Следях постовете във Фейсбук страница Ви по време на кибер месеца, които и за мен бяха полезни и интересни. Но, последователите, които харесваха всичко, свързано с театъра и лично с Вас, бяха в пъти повече от тези, които харесваха постовете за киберсигурност. Продължават ли хората да неглижират тази важна за всеки от нас тема?
- Нямам обяснение за това. Истината е, че ако качиш във Фейсбук или Инстаграм себе си, в компания, седнали около маса, ще получих хиляди харесвания. Но, когато качиш нещо сериозно и важно, хората, сякаш се притесняват от тези неща, да ги коментират, да ги споделят. Ще дам един актуален пример - днес, хората се ваксинират, за да могат да влизат в молове и дискотеки, но не и да отидат на театър. Затова театрите преживяват пълна катастрофа. Откакто се въведоха новите мерки, хората връщат билети, представленията падат.

- Подготвят локдаун в държавата. Това ще е поредния удар за театралното изкуство.
- През март миналата година, първо затвориха театрите и последни ги отвориха. Докато театрите работеха с 30 процента капацитет, някои заведения бяха на 70 и дори на сто процента. Ние не протестирахме, не мрънкахме, а продължавахме да работим, въпреки трудностите. Истината е, че ударът върху културата е жесток. Връщат ни в 90-те години, когато на сцената имаше повече актьори, отколкото зрители в залата. Явно хората имат повече необходимост да ядат, да пият и да пазаруват, отколкото да получават духовна храна. Вярвам, че театърът може да възпитава и да променя човешки животи.

- Какво е да разкриеш най-съкровени моменти от живота си пред публика в моноспектакъла “На живо”?
- Огромно вълнение, голямо предизвикателство. Нещо, което никога не ми се е случвало през живота. Най-трудната роля е, човек да играе себе си. Да излезеш на сцената и да бъдеш това, което си, да изиграеш пред публика живота си наново. Нямах маска, зад която да се скрия, нямах право да кажа, че няма да се справя. Дни преди премиерата, бях готова да се откажа. Не вярвах, че моята житейска история ще докосне, ще трогне хората. Щастлива и благодарна съм, че представлението “На живо” се превърна в нещо много по-голямо, отколкото аз си го представях. Има смисъл дори да съм развълнувала и докоснала и един човек. Виждам, че след представлението, хората преосмислят неща от живота си. Не вярвах, че моята история ще докосне младите хора. И разбрах, от писмата, които получавам, че в държавата ни има младо, мислещо и адекватно младо поколение.

- Вашето послание към публиката, извън театралната сцена.
- Да бъдат здрави. Да се вглеждат повече един в друг и по-често да си казват, че се обичат. Животът минава много бързо, той е просто едни миг. И би било прекрасно, ако успеем да го изживеем по достоен, смислен начин.

Нашият гост
Александра Сърчаджиева е българска актриса, дете на известните актьори Пепа Николова и Йосиф Сърчаджиев. Завършва 8-о СОУ в София. След това следва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” през 2006 г., в класа на проф. Здравко Митков. На 1 септември 2006 г. е назначена на щат в театър “Българска армия”. Играе в различни пиеси като по-известните от тях са: “Ножица - трепач”, “Процесът срещу Дон Жуан”, “Чайка” и други. Има участия и в няколко филма, като за “Шивачки” е номинирана за награда за главна женска роля. От 2014 г. е на щат в Сатиричен театър “Алеко Константинов”. Била е водеща на BIG и VIP BROTHER (2012-2018 г.) заедно с Ники Кънчев, както и самостоятелно на първи сезон (2019 г.) на “Игри на волята”.