От забвението възкръсна една масивна личност от българския политически пейзаж. Покрай арендосването на СДС в полза на ГЕРБ, на избираемото шесто място в листата на партията на Бойко Борисов за евроизборите се появи един от сините ястреби на прехода - Александър Йорданов.

Малко преди като библейския Лазар да стане от пещерата на вечния мрак и да се върне на политическата сцена, бившият шеф на Народното събрание преживяваше нелошо като професионален антикомунист и антируснак. Заедно с неговите съмишленици от Атлантическия съвет в България с такава злост и страст налитат на червено, че биха се зарадвали да ги видят на Plaza de Toros (арената за бикоборство в Мадрид).

Фиксацията на Александър Йорданов в сенките на комунизма и хибридната заплаха от Кремъл е толкова силна, че само за това говори и пише. Малко след като целуна Борисов, едно от първите неща, които Големият Ал сподели, е страхът му от “рекомунизация на БСП”. Не може да се отрече, че Борисов постъпи мъдро с лизинговото шесто място в листата си. Сега няма нужда да се мърси с антикомунизъм - вече си има човек за тази работа, а той ще си строи естакадите.

Днес, почти 30 години след началото на демократичните промени у нас, много неща излизат наяве, а и хората правят своите изводи, спомняйки си за главните герои от онези бурни години на началото. Отвсякъде е видно как самопровъзгласилите се политически водачи тогава - бедни на идеи, но алчни за власт, пуснаха в ход “площадния антикомунизъм”. Техните крясъци обаче се оказаха спасителни за “Столетницата”, защото омразата я мобилизира. Страхът от възмездие сплоти нейните редици.

Александър Йорданов беше видна, корпулентна фигура в някогашното СДС - онова СДС, което събираше хиляди по площадите в страната. Ама днес тези хора си признават, че са били излъгани от видните седесари. Та АлЙо си беше точно такъв. Според бивши сини симпатизанти, днес хора като него са част от “келепира в политиката, загърбили националните идеали и превърнали се в колаборационисти”.

Самият АлЙо сигурно отдавна е забравил как успя да влезе в голямата седесарска политика и как стана част от нея - байганювщина в политическото поведение и креслив антикомунизъм. След възстановяването на Радикал-демократическата партия (14 ноември 1989 г.), “литературоведът” и бивш комсомолски секретар в студентската организация на Института за детски и начални учители в Шумен, започна възходящо да се изкачва нагоре в политиката. След като на втория конгрес на РДП (1991 г.) доста нахално бе избран за зам.-председател на партията, то на следващия - Трети конгрес през 1993-а активни участници в партийната сбирка, разказват, че изборът му за председател хич не е бил сигурен.

В тази партия все пак беше пълно с интелектуалци, а проф. Елка Константинова, която я оглавяваше, бе решила да даде път на... Сашо. И заверата е направена с активното съдействие на врачанската група, която дава всичко от себе си за избора на “правилния кандидат”. Десетки делегати от столицата са недоволни, но обработката на групите от провинцията е желязна. И АлЙо, който още от началото на промените иска да блесне, е доволен.

Йорданов - с брадичка “а ла Ленин”, се откроява и по време на Великото народно събрание. Архивите, както се казва, все още са живи. Тогава всъщност е епопеята на 39-има сини депутати, които гладуват през юли 1991 г. срещу приемането на Конституцията. Днес 9-дневната епопея на големия депутатски глад си я спомнят повече с комичните, отколкото с драматичните сблъсъци. Баш демократите обаче със сигурност не са забравили как когато Сашо Йорданов стана шеф на парламента през 1992 г., само месец след това екс премиерът Андрей Луканов е освободен от ареста и впоследствие освободен. Всъщност радикал-демократът Сашо стана парламентарен спикер благодарение на гласовете на БСП и по този начин им се отблагодари за това.

Александър Йроданов е роден на 13 февруари 1952 г. във Варна. Завършва Българска филология в Шумен през 1976. Работи като журналист и литературен критик на свободна практика.

Става председател на 36-о Народно събрание (1992-1994).

След като ОДС, начело с Иван Костов, поема властта през 1997-а, Йорданов е натирен на длъжност посланик във Варшава. Веднага след това изкарва един мандат в Скопие, без някаква съществена диря в родната дипломация.

Червените също ще имат повод да се надъхват с АлЙо. В техните редици сe твърди, че неговият чичо Коста Йорданов е ръководел разстрела на хлапетата от Ястребино през 1943 година. Йорданов твърди, че фамилното име е съвпадение, но социалистите не му вярват.

Във възхвала на Тодор Живков

Васил Петев - синът на покойния писател и председател на Съюза на българските писатели Николай Петев разказа във фейсбук следната история на баща си.

“Избират за председател на Народното събрание Александър Йорданов, видния отвсякъде. И става в залата един депутат, от неговите, и вика:

- Сашо Йорданов да каже писал ли е похвални статии за Тодор Живков във вестник “Литературен фронт”.

Сашо излиза на трибуната и казва:

- Да, писах статии за Тодор Живков, но Николай Петев ме накара!

Избраха го за председател и след месец-два го виждам да върви по “Раковска” с него двама пазванти. Спирам ги и казвам на охраната:

- Разкарайте се, щото първо вас ще ви бия!

И питам Сашо Йорданов:

- Кажи бе, сестро, кога аз съм те карал да пишеш за Тодор Живков или друг, а?

Той ми отговаря:

- Никога не си ме карал! Ама ако не бях казал това, нямаше да ме изберат за председател на парламента!”

ЗА НЕГО

Той е знаков за СДС

Малко съжалявам, че Владо Кисьов е направил отвод, но не се бъркаме в работата на СДС. Одобрили сме това, което са избрали, така че сега съвместно да се борим на евровота. В коментарите, които съм чул, мисля че Александър Йорданов действително е един знаков човек от СДС. Ние можем да гарантираме, че нашите структури ще работят еднакво добре за всички, които са в листата.

Бойко Борисов, министър-председател

Остана верен на СДС

Да не забравяме кой е основният опонент на СДС и ГЕРБ. Това е БСП. Александър Йорданов има дълга борба със социалистическата партия. Така че, когато става дума за премерване на сили между дясното и лявото, той би бил много полезен. Не виждам нищо лошо в това всеки да изразява позициите и недоволствата си (по повод това, че Йорданов критикува нееднократно Бойко Борисов). Йорданов не е отстъпил на позициите, които отстоява толкова години и остана верен на партията. Именно това са качествата, с които спечели доверието за представител в листата за евровота.

Румен Христов, лидер на СДС

Настояваше да оглави „Демокрация”

Опитвам се да гледам хладнокръвно на седесарската концесия за Европарламента в листата на ГЕРБ. Общувал съм си със “сигурния евродепутат”, шести в листата на ГЕРБ, Александър Йорданов. Вече не беше депутат, (...) не беше посланик. Беше около 2007-а, бях главен редактор на “Демокрация” и той идваше в “Синия лъв”, където ни беше редакцията. И искаше да е главен редактор. Викам му - Сашо, под нивото ти е! Но ако го искаш - вземи го. Само не бастисвайте вестника.

Георги Даскалов, бивш главен редактор на “Демокрация”

Въплъщава байганьовщината

Да си затворим очите пред действията на въпросния господин, който въплъщава едновременно байганьовщината в политическото поведение и компромисността към политическия морал, би било акт с катастрофални за бъдещето на цялата коалиция последици.

Едвин Сугарев, през декември 1993 г.