Старата сграда от 1856 година ще приема отново туристи

Там бюрокрация няма, тук е водовъртеж, но не сменям страната си за нищо, казва бизнесдамата Зорница Зашева

Българи възкресиха най-стария хотел “Сент Юбер” в едноименния град в Белгия. Така емблемата на града, център на ловния туризъм, се оказа с български собственици, ремонтиран с български материали, от наши работници и с италиански мебели, купени в България. Инвестицията е на семейство от Търговище, което вече 3 години работи по възстановяване на строения още през 1856 година хотел, разказва бизнесдамата Зорница Зашева. Заедно със съпруга си тя инвестира в начинанието и се радва, че вече са на финала и са обзавели всички помещения.

Заради предизвикателството да правят бизнес и в Бенелюкс делят времето си между двата края на Европа. Въпреки че там имало фондове, които възстановявали 60% от вложенията в туристическата дейност, решили да налеят собствени средства. “Финансират се не само ремонти, саниране, но и атракции, свързани с туризма. Предлагаха и на нас, но ние разчитаме на себе си. Така сме свикнали”, казва Зорница.

У нас семейството й има разнообразен дългогодишен бизнес, имат опит и в туристическата дейност. На идеята за възстановяване и развитие на 30-местния хотел, който не работел отдавна, попаднали случайно. Дал я българин, който живеел там от години. Атрактивната сграда, на прекрасна локация до гората с дивеч, стояла запусната, тъй като собствениците и наследниците не били се връщали в Белгия повече от 40 години. И да искал някой да я купи, нямало как да ги издири. Така вероятно си мислели околните.

Предизвикателството дало амбиция на Зорница и съпруга й. Отнело им 1 години издирване из агенции, които имали стари данни. Документите били загубени и затова се наложило да тръгнат от човек на човек. Единият наследник се оказал в САЩ, другият в Япония, а между тях нямало комуникация. Отнели им още 8-9 месеца да ги срещнат и да се стигне до сделка. Работили с двама нотариуси от Брюксел и Люксембург. Само седмица, след като се разбрало, че емблематичната сграда има нови собственици, към българите заваляли оферти да го препродадат.

“Инвестицията не само, че не е рискова, но дори е изключително изгодна и атрактивна. Там почти нищо не се продава. Хотелите са малки и автентични. Нищо не се събаря. Всичко е старо и се държи на тази визия. Не е позволено да се променя фасадата, за да се запази обликът на населените места и историческата им ценност. Стените са много широки, с големи гредореди. Улиците са със старите павета и дори канализацията е стара”, разказва Зори.

Тя е впечатлена как още при появата на съпруга й там, на място пристигнал и кметът със служителка от общината, която била тяхна съседка и явно е информирала градоначалника. Той пък бил очарован, че имат инвеститор, тъй като предната седмица в местния вестник имало негативна статия как може емблемата на града да стои запусната и да не се развива, а този хотел бил дал началото на туризма там. Обгрижването не било само от кмета. На място запристигали служители, като например от пожарната, които в неформален приятелски разговор давали съвети каква изолация да се сложи и т.н. Вярно, че градчето било малко, около 6000 човека, но целият режим за инвестиране, ремонти, разрешителни бил толкова облекчен, че българите не усетили и за момент напрежение при реализиране на идеята си.

“Няма бюрокрация при тях, за разлика от нас. Мъжът ми е там, аз съм тук, защото при нас е водовъртеж от институции, срокове, документи и непрекъснато трябва някой да се занимава с тях. Там няма служба като ХЕИ, да ти дава разрешения и съгласувания. Имаш годишна застраховка за хотела и ресторанта. Каквото и да стане, тя поема всички рискове. Тук има контрол на храна, определени изисквания. Там, ако не му хареса на туриста, няма да идва. Така ще се принудиш да направиш нужното, иначе бизнесът ти изгаря. Това са техните принципи - пазарът регулира нещата. Имаше случай хотел в центъра сгафил нещо. Писали го във вестника и нямаше туристи близо месец”, разказва още инвеститорката. Според нея там най-контролиращият орган, вероятно и заради старите сгради с много дървении и газификацията, била пожарната.

Дори и законодателство за категоризирането на хотелската част било много старо, от 1937-1951 година, но работещо идеално. “Там няма тълкуване на закона. Всичко е написано и се прилага ясно и точно без всевъзможни тълкувания в зависимост на кой състав ще попаднеш”, обяснява бизнесдамата.

Тъй като от много години се занимава с отпадъци, подлежащи на рециклиране, казва, че най-редактираният закон у нас е този за отпадъците и все продължава да се променя. Разказва, че в провинцията, където инвестират, ако хвърляш разделно, нищо не плащаш или ти е минимална таксата. Ако имаш строителни отпадъци и използваш контейнер, поръчвайки го на някоя от многото фирми, то тогава за 4-5 кубика плащаш 700 евро. Имало вариант да изхвърлиш сам отпадъците на определеното депо и тогава цената била едва 3-4 евро. На никой не му хрумвало да пуска боклуци където му падне. Контейнерите се обслужвали редовно и нямало начин да са препълнени.

Единствено данъчната политика била по-тежка, но за сметка на това оборотът и приходите били достатъчни да ти покрият данъците. На принципа на скалата, се стигало до 33% плюс още 17%, при разпределение на дивидент. Минималният необлагаем доход бил 1250 евро. Плащаш си осигуровките, но ако не ползваш здравни услуги през годината, накрая ти ги връщат. Мъжът й така си ги получил с пощенски запис, защото не бил ползвал такива услуги.

“Националист съм. Болно ми е да говоря лошо за когото и да било. Навън са позитивни, може би защото нещата им са уредени. Ние тук превърнахме негативизма и самосаботирането в национален спорт. Там обаче ще ми е скучно, защото я няма тръпката, твърде е уредено всичко. И най-вече, тук имаме прекрасна невероятна страна. Да, имаме проблем с държавата, която се нуждае от сериозни реформи. Лошото е, че те се правят от твърде грамотни хора, които обаче не познават реалната работа на терен или проблема в същината му и така не ни се случат добре нещата”, смята Зорница. Но е категорична, че нейното място е България и много иска нещата да се променят.

“Ако едно нещо не можеш да го правиш, остави на някой, който може. Властта е отговорност, а не всеки може да я носи. Малко хора го осъзнават и са водещи принципите единствено да сме на власт, да имаме блага, но без отговорности. А иначе и дух, и борбеност имаме”, не се предава бизнесдамата. И прави сравнение с туризма там. Сега може да дадат хотела под наем на държавата, която ще плаща доста добри пари. Всеки ден на гарата в Сент Юбер пристигали десетки влакове, от които слизали групи деца, пътуващи на екскурзии. Така ги възпитавали още от малки. Затова смята, че и туризмът у нас трябва да има нова концепция и да се започне от децата, за да познават страната си, а не само чужденците да се възхищават на България.