Спират водата в Перник от 8 до 20 часа

Изложба за българските читалища гостува в Париж

Апелативният съд спря делото за двореца „Врана“

16 от БСП-Варна се разграничиха от Гуцанов: Не сме искали оставките на Нинова и Добрев

Боян Магдалинчев, ВСС: Цацаров би бил добра кандидатура за председател на КПКОНПИ

Хелена Бонъм Картър не се страхува от остаряването

Парламентът обсъжда държавния бюджет за 2020 г.

Удар в Монтанско срещу контрабанден тютюн

Инсп. Мария Ботева, „Пътна полиция“: Жертвите при катастрофи в периода от 1 до 12 ноември са 18

18 кг марихуана бе открита в Русенско, задържаха 30-годишен мъж

Най-малко 16 души са загинали при ракетен обстрел на Израел срещу Ивицата Газа

Фандъкова: Премахваме възможността за строителство на сгради с намалени отстояния и паркоместа

Поли Генова с първи снимки на мъжа и детето й

Акция на ГДБОП във Враца срещу група за трафик на жени и проституция, има 7 задържани

Предадоха на съд 64-годишен мъж, отнел живота на своя зет

Бюджет 2020 е оптимистичен сценарий за икономиката Повишението на заплатите ще се забави

Размерът на БВП през 2020 г. вероятно ще бъде по-висок от планирания и това ще означава преизпълнение на заложените приходни и разходни показатели.

Очакваният реален растеж ще бъде 3,3%, като двигателят му ще са потреблението и инвестициите

Проектът за държавен бюджет за 2020 г. беше приет наскоро от Министерския съвет и представен за публично обсъждане. Тук ще разгледам основните макроикономически параметри, както и някои рискове пред изпълнението му.

Икономиките от еврозоната и света

В предишната си статия коментирах проблемите на еврозоната, за които се търсят решения основно чрез паричната политика. Забавянето на икономическия растеж до 1% на годишна база е факт, като тенденцията започва в началото на 2017 г. и се очаква да се запази през 2020 г. Най-важната икономика в еврозоната, Германия, през второто тримесечие на 2019 г. отбелязва нулев растеж на годишна база и спад от 0,1% спрямо предходното тримесечие. До края на настоящата година е вероятно тя да изпадне в рецесия. Принос за това има и политиката на германското правителство, което се опитва да спази критерия държавният дълг да не надвишава 60% от брутния вътрешен продукт, като за целта поддържа излишъци в бюджета през последните години.

Въпреки членството си в еврозоната Италия никога не е спазвала този критерий и не демонстрира подобни намерения. Това обаче не помага на икономиката й да расте по-бързо и понастоящем тя също е близо до рецесия. От трите най-големи икономики в зоната единствено френската нараства, като темповете дори леко се ускоряват през 2019 г. Това обаче вероятно няма да е достатъчно, за да въздейства позитивно на останалите членове на Европейския паричен съюз.

Според септемврийската прогноза на Европейската централна банка растежът в еврозоната през 2020 г. ще достигне 1,2% при 1,1% за 2019 г. Това обаче не кореспондира с действията на ЕЦБ през октомври, когато бяха предприети нова серия стимулиращи мерки чрез допълнително понижаване на лихвения процент по депозитите на банките при нея и рестартиране на програмата за изкупуване на активи. Подобни действия са обосновани, когато се очаква текущата ситуация в еврозоната като цяло да се влоши и са насочени към предотвратяване на възможен спад.

Добрата новина за България е, че при два от другите й основни търговски партньори ситуацията все още е благоприятна. Румъния през 2019 г. запазва относително бързия си растеж, докато в Гърция той дори се ускорява. Разбира се, ситуацията през следващата година би могла да се промени.

Перспективите пред България

Според основния сценарий в бюджета очакваният реален икономически растеж в България през 2020 г. ще бъде 3,3%, като двигателят му ще са потреблението и инвестициите, докато приносът на външния сектор ще е отрицателен. Нормата на безработица ще продължи да спада, а растежът на заплатите леко ще се забави, но отново ще надхвърли темпа на инфлацията. Това означава, че покупателната способност на населението ще се увеличи. Относителният дял на чуждестранните инвестиции леко ще се повиши и ще достигне 2,6% от БВП – т.е. около 1,7 млрд. евро.

Обикновено при изготвянето на макроикономическия сценарий в основата на новия държавен бюджет се използват данни за брутния вътрешен продукт, които не са най-актуалните към момента на публикуване на прогнозата. При наличие на съществена ревизия, каквато се случи наскоро, това означава, че е възможно да се получи значимо отклонение между използваните стойности и последно наличните. В периоди, когато икономиката се разширява, това помага на управляващите да обосноват по-ниски очаквани приходи в бюджета и след това да отчитат по-високи данъчни постъпления спрямо заложените. На свой ред това се отчита като успех в борбата с контрабандата и сенчестата икономика. Тази практика се прилага от години и продължава в проекта за бюджет за 2020 г.

Така очакваният в прогнозата на правителството БВП за 2019 г. е 118,6 млрд. лв., докато по-реалистична прогноза при този сценарий е той да е с поне 1,5 млрд. лв. по-висок. Това е важно, тъй като от базовата стойност за 2019 г. зависи и размерът на БВП за 2020 г. При прилагане на официално очаквания номинален растеж на БВП към по-реалистичната базова стойност се получава, че през 2020 г. той трябва да бъде с над 1,6 млрд. лв. по-висок от посочения, като по този начин ще надвиши 128 млрд. лв. Така основата за пресмятане на приходите трябва да бъде по-висока.

Важен фактор при такава оценка е подценяването на темпа на инфлация. В коментарите си за бюджет 2019 отбелязах, че всъщност повишаването на цените ще бъде по-бързо от очакваното в бюджетната прогноза. Това се потвърди от наличните данни до момента, а актуалната прогноза ревизира очакванията за текущата година нагоре, като в нея се признава, че всъщност инфлацията е по-висока от прогнозираната преди това. Това развитие се обяснява с цените на храните и услугите. При храните са налице обективни обстоятелства – понижаването на продукцията и добавената стойност в сектор селско стопанство, повишаването на международните цени на зърнените храни, кризата с африканската чума по свинете в България и Европейския съюз, която представлява негативен шок върху предлагането на месо.

Цените на услугите както и на останалите стоки обаче до голяма степен се повлияват от нарасналите разходи за труд. Трудовият пазар се развива динамично, като се увеличават както коефициентът на икономическа активност, така и този на заетост за населението от 15 до 64-годишна възраст и достигат исторически най-високи равнища. Освен това броят на заетите лица се повишава във всички възрастови групи въпреки намаляването на населението от групата между 15 и 24 години. Така коефициентът на безработица спада до едва 4,2% през второто тримесечие на 2019 г.

Според данните в прогнозата на правителството темпът на растеж на производителността на труда е 3,9% през първата половина на 2019 г., като този в сектора на услугите изпреварва леко индустрията. Това се съчетава с повишаване на компенсацията на едно наето лице със 7,5% и на разходите за труд за единица продукция с 3,5%. Това развитие е определено като благоприятно и се очаква да продължи през 2020 г.

Ниската безработица и относително бързото покачване на цените, поради нарастването на разходите за труд, обаче са признаци за прегряване на икономиката, което е видимо на трудовия пазар. Това не е официално коментирано в прогнозата, но се разбира от очакването, че фактическият БВП ще надхвърли потенциалния през периода 2020-2022 г., като отклонението ще нараства. Освен това приносът на фактора труд към икономическия растеж ще се понижава и ще стане отрицателен. Ако тази прогноза се сбъдне, това ще изисква прилагането на по-ограничителна фискална политика от предвидената.

Фактически обаче правителството също съдейства за повишаване на разходите за труд чрез политиката на доходите в бюджетния сектор. Превишаващото търсене на труд над предлагането, което е резултат както от нарасналата икономическа активност, така и от миграцията на работоспособно население към чужбина, създава натиск за повишаване на работните заплати в частния сектор. Той се засилва от политиката на правителството и от нежеланието за оптимизиране на държавната администрация при намаляващо население. Този период на създаване на нови работни места можеше да бъде използван, тъй като щеше да позволи на трудовия пазар да абсорбира освободените служители, без да им се налага да преминават през период на продължителна безработица.

Рискове

Един възможен фактор за (временно) противодействие на рецесията в Германия е разхлабването на фискалната политика там чрез реализиране на бюджетен дефицит и финансирано чрез държавен дълг, който в момента е изключително изгоден за емитента. Това може да засили вътрешното търсене в страната и да стимулира производството в страните-износители за Германия, включително и България.

Рисковете – основният сценарий в макроикономическата прогноза да не се сбъдне, са най-вече в посока надолу. Изпадането на Германия и Италия в рецесия може да се пренесе чрез търговските връзки и капиталовите потоци към останалата част от еврозоната. Общата несигурност нараства от продължаващите търговски войни между Съединените щати и останалия свят, като наскоро бяха предприети поредните мерки за повишаване на митата върху европейски стоки. Скорошното отлагане на излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз също допринася за общата неопределеност. Възможни шокове върху предлагането на някои суровини или енергийни ресурси също биха могли да въздействат негативно върху световната и българската икономика, а по този начин и върху изпълнението на държавния бюджет.

Друг възможен риск е по-слабото от очакваното усвояване на европейските фондове. При нарастваща вероятност за икономически спад инвестициите са една от подходящите мерки за реакция и финансирането им дори чрез еврофондовете, които по принцип имат множество недостатъци, е източник, който не би трябвало да се пропуска.

Като цяло макроикономическата прогноза в проекта за държавен бюджет за 2020 г. представя по-скоро оптимистичен сценарий. Ако той се сбъдне, размерът на БВП вероятно ще бъде по-висок от планирания и това ще означава преизпълнение на заложените приходни и разходни показатели. При по-неблагоприятна конюнктура показателите е възможно да са по-лоши от очакваните. Практиката досега обаче показва, че неточните прогнози за някои (дори основни) параметри в крайна сметка не влияят в голяма степен на крайните резултати, тъй като част от грешките взаимно се компенсират. Разбира се, при по-резки изменения в посоката на развитие тези грешки действат в една и съща посока и влошават значително качеството на прогнозите.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.