Тези „природозащитници“ са на протестите и хората все по ясно ги различават
Има ли зелен рекет в България? Според Асоциацията на организациите на българските работодатели отговорът е „Категорично да“. Затова от АОБР на 17 януари разпространиха декларация , в която настояват правителството да вземе мерки срещу изнудването, маскирано зад еколочина кауза. „Труд“ потърси още отговори за зеления рекет от Васил Велев. Той е председател на Управителният съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България, която е част от АОБР.
- Г-н Велев, на 17 януари Асоциацията на организациите на българските работодатели, в която е и АИКБ, излезе с безпрецедентна декларация срещу „зеления рекет“. Защо се стигна до тази декларация? Досега работодателските организации не са ли повдигали този въпрос пред официалната власт?
- Темата за намесата на псевдо природозащитни организации е повдигана много пъти. Тук е мястото да се подчертае, че ние не се конфронтираме с истинските, авторитетни природозащитни организации, които наистина работят за запазването на природата у нас и по света. Отделен въпрос е, че самите работодатели също имат опазването на околната среда като приоритет в рамките на тяхната работа в областта на корпоративната социална отговорност. Ние протестираме срещу групи предприемчиви граждани, които скрити зад зелени етикети се занимават с най-тривиално изнудване – най-често чрез съдебно оспорване с цел забавяне на работата по даден инвестиционен проект. Понякога, спекулирайки некоректно със страховете на хората, те се опитват да нагнетяват допълнително напрежение и да организират протести с някакво локално значение. Типичен е случаят с Трън, където се предвижда пускането в експлоатация на стара златна мина, а жителите на общината продължават да са лъгани, че се организира добив на уран.
- В декларацията посочвате, че в последните 10 години има очевиден дисбаланс между интересите на всички, които формират здравословния бизнес климат у нас, като този дисбаланс започва да става убийствен за българската икономика. Визирате така наречените природозащитници. До колко те имат роля в дестабилизирането на икономиката на страната?
- Българската икономика в момента е във възход. Имаме ръст на БВП от 4%, ръст на заплатите от над 10% ръст на износа над 12%. Икономиката не може да бъде дестабилизирана с лъже екологични протести и рекетьорски съдебни процедури. Лошите практики на лъже-природозащитниците не могат да дестабилизират една икономика в растеж. Те обаче могат да забавят растежа и да провалят, а и провалят сериозни инвестиционни проекти, които биха могли значително да подобрят регионалната икономика на едно или друго място. За съжаление, когато говорим за използване на „екологични хватки“ за забавяне на инвестиционни проекти, свидетели сме били и на държавен рекет спрямо инвеститори у нас – слава Богу от управления, които отдавна не са на власт. Но „частният сектор“ в екоизнудването се учи и от държавните практики. Така че визираните в декларацията много лоши практики са заплаха за регионалните и локални икономики и поминъци и с тях трябва да се води открита и прозрачна борба
- Може ли да посочите конкретни проекти, не само от национално значение, които са - блокирани от зелените - извън споменатите в декларацията концесии за добив на полезни изкопаеми в Трън и Добруджа?
- Вижте, преди АОБР да излезе с декларацията си срещу лошите практики на лъжеприродозащитниците, имаше и други много сериозни сигнали, огласени публично, на които никой не обърна внимание. Един от най-красноречивите примери беше протестът на Българската минно-геоложка камара срещу използуването на местните референдуми за блокиране на изрядни в законово отношение инвестиционни проекти. Тази лоша практика създаде нов абсурд в българската политическа практика – свикване на местни референдуми, на които да се пита дали да се спазват законите. Ние категорично не сме съгласни, че подобно поведение е допустимо, но то е факт на много места. Важен е принципът, а не само отделният, изолиран случай.
- Стопирането на проекти има ли пряка връзка между цялостното намаляване на чуждите инвестиции у нас?
- Връзката е пряка, доколкото всеки забавен или провален проект представлява намаляване на инвестиционната активност. Друг е въпросът, че основната причина за намаляването на преките чуждестранни инвестиции е дефицитът на квалифицирана работна ръка. Бавенето и протакането на инвестиционни проекти чрез псевдоприродозащитна дейност е много неприятно и непочтено. Но когато говорим за намаляването на чуждестранните инвестиции у нас, трябва да сложим нещата по местата им и да ги степенуваме по значение. В момента най-тежкият проблем са човешките ресурси. В някои региони става дума не за липса на квалифициран персонал, а за физическо отсъствие на хора, за откровено обезлюдяване.
- Споменахте, че зелените бавят проекти и със съдебни дела. Съдебната практика показва, че накрая зелените обикновено губят, но забавянето е достатъчно, за да откаже инвеститора от намерението му. Имали ли сте сигнали дали „еколози“ са предлагали на бизнесмени да оттеглят жалбите срещу нещо в замяна?
- Както вече посочих и както многократно са протестирали инвеститорите, точно „нещото в замяна“ е проблемът. В тези случаи, срещу които ние протестираме не става дума за истински протести на природозащитници. Ние в никакъв случай не оспорваме правото на хората да са максимално взискателни към опазването на околната среда в един или друг инвестиционен проект. Нашата декларация е точно срещу тези екоброкери, които предизвикват напрежение, дори и протести, разпространяват неверни слухове, съдържащи откровени лъжи и след това известяват инвеститора, че всичко това може да спре, но спирането си има цена. Това е не само непочтено, това е криминално престъпление, което се нарича изнудване. Инвеститорите постоянно се оплакват от подобни практики и мисля, че истинските сериозни екологични организации трябва да ни подкрепят в противопоставянето срещу екоброкерите. Точно това изнудване, което е широко разпространена практика, е причината да излезем с въпросната остра декларация.
- От декларацията се разбира, че в АОБР сте на страната на правителството и го насърчавате да продължи законодателната политика срещу зеления рекет. Организациите от АОБР биха ли участвали в дискусия за създаването на нормативни актове в тази посока?
- Ние сме готови да участваме във всякаква дейност, която би допринесла за насърчаване на инвестиционната активност и за подобряване на бизнес средата. Въпросът е да се противопоставим точно срещу дейността на екоброкерите, а не срещу обществено полезните дейности за защита на околната среда.
- Имате ли други предложения, освен посочените в декларацията „точни и ясни критерии“ за представителност на екоорганизациите у нас?
- Мисля, че самите природозащитници имат интерес от изясняването на въпросите „кой кой е “ и „каква е обществената тежест на съответните природозащитни организации ?“ Винаги приемането на някакви критерии за представителност е съпроводено със спорове и дебати – това е повече от естествено. Вероятно ще бъдат представени и други предложения, включително и от самите зелени организации. Още един път искам да подчертая, че ние съвсем не се отнасяме враждебно към зеленото движение и към природозащитниците. През годините, те са дали сериозен принос за опазване на природата у нас и по света. У нас има много сериозни природозащитни организации – някои от тях са членове на много влиятелни глобални мрежи. И ние не искаме конфронтация с добросъвестните и сериозни природозащитници. Ние сме против псевдоприродозащитниците, които играят ролята на някакви своеобразни екоброкери, умишлено не ги наричам рекетьори, предлагащи спокойствие за инвеститорите срещу заплащане или получаващи пари от конкуренцията за спиране или забавяне развитието на един или друг проект. Това са изключително лоши практики, срещу които според мен са и истинските природозащитници. Въвеждането на критерии за представителност, просто ще извади от обръщение самозваните екоброкери и ще остави на обществената сцена сериозните, авторитетни, национално и международно признати организации.
- Говорите за екоброкери - виждате ли такива екоброкери да протестират срещу решението на кабинета за Национален парк „Пирин”?
- Да и мисля, че хората ги различават все по-ясно.
- Посочвате, че „природозащитниците“ имат неясно финансиране и обслужват неясни интереси? Дали не е време службите за сигурност да проверят именно това – парите на тези НПО и в чия полза работят?
- Категорично не сме искали намесата на службите за сигурност. Ние искаме всеки сам да си казва кого представлява, кой стои зад него и как се финансира. Нашият сектор „Сигурност“ е достатъчно раздут и финансово и ресурсно преосигурен, за да му измисляме допълнителни задачи, които да оправдават искания за още средства и нов, допълнителен личен състав. Не сме във времето на Хитлер и на Сталин, за да търсим навсякъде намесата на външен враг и да мобилизираме службите за сигурност. Стига ни това, че бюджетът за подслушване в страната от време на време надхвърля бюджета на Министерството на културата.
- Освен декларацията срещу зеления рекет, АОБР реагира остро за промяната в цената на тока. Обявихте, че има спекула с тази цена. Кой печели от тази ситуация?
- Печелят ограничен брой търговци на електроенергия, които са привилегировани купувачи на електроенергия не през борсата, а на платформата на държавните производители. Ако питате кои са те поименно, отговарям, че вече поискахме от КЗК изясняването на този не много дълъг списък.
- Имате ли данни за предприятия, които ще изпаднат в несъстоятелност заради поскъпването на тока?
- Поскъпването на тока винаги нанася общ удар по цялата икономика. Не е въпросът за едно или две предприятия. И преди, когато се противопоставяхме на лошите практики около ценовата добавка „Задължения към обществото“, непрекъснато повтаряхме, че в България има цели отрасли, които са почти сто процента експортно ориентирани, но не се състезават с европейски фирми или с фирми от страните, членуващи в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Те се състезават с аналогичните отрасли в страни от третия свят, където разходите за труд са неописуемо по-ниски. Един от най-нагледните примери е случаят с шивашката и трикотажната промишленост и производството на готово облекло. Там нашите основни конкуренти са Бангладеш, Камбоджа или в най-добрия случай – предприятия в Йордания, където са докарани да работят девойки от Шри Ланка. По отношение на себестойността, конкуренцията стартира с няколко гърди напред. Затова всяко увеличение на цената на електроенергията е гибелно за конкурентоспособността на нашата шивашка промишленост. А производството на метали, на хартия, на пластмаси са още по-електроинтензивни. Но това очевидно не вълнува Министерството на енергетиката и Комисията за защита на конкуренцията.
- Обявихте, че ще подготвите пакет от мерки за справяне с проблемите в сектор „Енергетика“, какви трябва да бъдат първите промени, които предлагате?
- В съвсем краткосрочен план, ние изпратихме писмо до малките и средните предприятия, включени в мрежата за ниско напрежение, в което даваме точна информация при какви условия - профил на електропотребление и локация - си струва те незабавно, като краткосрочна и палиативна мярка, да се върнат към регулирания пазар на електроенергия. Това, разбира се, не може да е никакво решение в перспектива, но ще минимизира загубите им в краткосрочен план. Други бързи мерки са промяна в графика и правилника на енергийната борса, увеличаване на предлагането на електроенергия, добавяне на правомощия на КЕВР за контрол на пазара и санкции при пазарни манипулации. Иначе ние категорично настояваме за нов Закон за енергетиката, който да доведе до пълно и реално либерализиране на пазара. Защото в момента има абсурдна ситуация – реални участници на уж либерализирания пазар са най-вече двата големи държавни производителя – АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица Изток 2“. Всичките останали производители са се подсигурили с различни привилегии – и т. нар. „американски ТЕЦ-ове“ и ВЕИ-тата и когенерациите, наричани за благозвучие – „високоефективно производство на електроенергия“. Всички те са извън борсовото предлагане на електроенергия. Ние искаме пълна и реална либерализация, а не да се налага да учим малките фирми кога и как да се връщат на регулирания пазар. Смятаме, че положителна мярка би било и „качването“ на фондовата борса на предприятията от държавния монопол или ако предпочитате – държавния енергиен олигопол. Това е едно много елегантно решение, защото вместо приватизация и свързаните с нея политически скандали, може да се приложи просто увеличаване на капитала на държавните енергийни дружества, като това увеличение се набере на борсата. Това е едно напълно пазарно решение, като качването на борсата неминуемо ще доведе и до подобряване на управлението на въпросните предприятия. Просто публичните дружества по закон са длъжни да дават разнообразна информация на инвеститорите в тях и това бързо ще доведе до отпадане на редица лоши практики, които в момента избуяват.
Нашият гост
Васил Велев е роден на 1 април 1959 г.. Той е изпълнителен директор на „Стара Планина Холд“ АД и председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ). Именно при неговото председателство на АИКБ, тя е призната за представителна на национално равнище организация на работодателите.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш