Очакват 300 млн. лв. допълнително в хазната само за един сезон
Няма да замести имуществения налог
Втори данък ще плащат всички собственици на втори дом край морето или в планински курорт, които не са ги регистрирали като туристически обект за отдаване под наем по Закона за туризма. Това предвиждат промени в Закона за местните данъци и такси, които бяха приети от народните представители от бюджетната комисия към парламента на първо четене по предложение на група депутати от Обединени патриоти. Със законопроекта се предлага да се въведе нов данък за жилищата в курортите, които са ”обекти за настаняване, за които не се плаща наем”. Като целта е да засегне апартхотелите, които се дават под наем на туристи без да са регистрирани като туристически обект. Законът обаче ще засегне и собственици на ваканционни имоти, които ги предоставят безвъзмездно на роднини и приятели, жилища край морето, които са обитавани само от техните собственици през летните месеци, както и ваканционни имоти, със смесено ползване, поделено във времето.
Във вида, в който е внесен в парламента, проектозаконът предвижда да се въведе изцяло нов данък, който да се заплаща за имоти край морето или в планината, ако те не са основно жилище за собственика. Според вносителите на закона обаче това е алтернатива на курортната такса, която се плаща при настаняване в хотели или други регистрирани туристически обекти. Огромно количество туристи ползват услугите на стаи под наем или апартхотели, вместо да посещават хотели, за които са направени големи инвестиции и се плащат данъци, мотивират се вносителите.
Проектът предвижда новият налог да бъде между 0,5% и 0,7% от данъчната оценка на имота за жилища, разположени в планинските и морските курорти от национално значение, и от 0,2% до 0,4% за апартаментите в останалите курорти. Като списъкът на общините, за които ще важи новият данък, ще трябва да бъде приет от Министерски съвет. Процентите са съобразени със средните годишни плащания на такси за апартамент в курортите, който е регистриран като туристически обект. За по-големите курорти те варират от 300 лв. до 600 лв., по сметки на народните представители в комисията.
Идеята е законопроектът е да обхване сивия бизнес с апартхотелите, които не се регистрират като туристически обекти и съответно не плащат данъци като такива. Прогнозите на народните представители са, че в хазната ще влязат допълнително 300 млн. лв. на сезон от новия данък. Според техни сметки, за над 500 хиляди апартаменти по Черноморието и в планините ни се прикриват приходите от туристи. Тази неконкурентна среда създава нервнопоставеност между хотелите и собствениците на имоти, които ги отдават под наем сезонно.
Според председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова трябва да се търси решение за облагане на сектора, защото в момента събираемостта от данъци е твърде ниска и не се случва, както трябва. Нужна е алтернативна данъчна основна, например като при таксиметровите превози, където са намерили точно такова решение, смята Менда Стоянова.
Стимули за собствениците да се регистрират
Голяма част от имотите край морето са собственост на руснаци, които ги дават под наем на техни сънародници, но не плащат никакви данъци в България. Затова основната цел на проекта за промени в Закона за местните данъци и такси е да създаде натиск за собствениците, които отдават имотите си под наем на туристи, да се регистрират като хотелиери и да плащат данък за дейността си. Народният представител от БСП Румен Гечев обаче предложи вариант да се стимулират собствениците на имоти по курортите доброволно да декларират приходите си от туристическа дейност чрез намаление на налога.
Да се промени настоящият налог
Няма как да обложим с още един данък собствениците на имоти в курортите, затова предлагаме да се промени вече съществуващият имуществен налог. Това заяви Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините.
По думите й асоциацията подкрепя законопроекта, тъй като приветстват всяка възможност за по-справедливо облагане на имотите в курортите, които носят доходи. „Приходите от 300 млн. лв. на сезон от новия данък са малко надценени, защото същата сума се събира от всички общини за данък недвижими имоти годишно”, допълни Георгиева.
С решение на Министерството на финансите
Пращат закона за хазарта за одобрение в Брюксел
Срещу текстовете се обяви най-голямата работодателска организация
Промените в Закона за хазарта, които бяха предложени от група депутати от Обединените патриоти, да бъдат изпратени на Министерството на финансите, което трябва да прецени дали да ги изпрати за одобрение в Брюксел. Това реши бюджетната комисия към парламента на вчерашното си заседание. Но според внесеното в парламента още на 18 юни становище на МФ проектът за промени в Закона за хазарта трябва да бъде представен за нотифициране от Европейската комисия. Причината е, че настоящият Закон за хазарта е одобрен от ЕК. А според директива на ЕС, ако се предложи проект, който въвежда нови изисквания или по-строги ограничения, те също трябва да бъдат нотифицирани от ЕК. Ако промените не бъдат изпратен за одобрение в ЕК, ще бъде открита процедура за нарушаване правото на ЕС срещу България.
Законопроектът предвижда да се забрани разпространението на лотарийни билети от обекти, които нямат лиценз от Държавната комисия по хазарта, както и непряката реклама като например обявяване на печелившите от хазартни игри. Предлага се да останат наименованията на игрите върху рекламни материали, като например върху тениски.
Срещу приемането на текстовете се обявиха от Министерството на младежта и спорта. В становище, изпратено в бюджетната комисия, се посочва, че една категорична забрана на непряката реклама на хазартни игри ще засегне дейността на Българския спортен тотализатор, като оборотът му ще падне значително. Срещу приемането на текстовете от законопроекта се обявиха и от Асоциацията на производителите и организаторите от игралната индустрия, както и от най-голямата работодателска организация КРИБ.
Менда Стоянова:
60 млн. лв. повече приходи от лотарии
С нотификацията на промените в Закона за хазарта спазихме директива на ЕС. Текстове от такъв тип трябва да се представят четири месеца преди входирането им в Министерски съвет. Това заяви председателят на Комисията по бюджет и финанси към парламента, Менда Стоянова по повод процедурата за одобрение на проекта в Брюксел. На въпрос колко време нотификацията ще забави закона, тя отговори, че зависи единствено от ЕК.„В последните две години има ръст на приходите от данъка за лотарийните игри в размер на 60 млн. лв.”, допълни тя.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш