Борбата за контрол над лития се маскира като борба за „демокрация“

Разиграва се засега недокрай успешен сценарий за десен преврат в интерес на глобалните корпорации

Предишният ми коментар „Иде ли часът на „Латиноамериканската пролет“?“ излезе малко след убедителната изборна победа на левия боливийски президент Ево Моралес, който на 20 октомври спечели четвърти мандат на първи тур с над 10 пункта разлика пред опонента си от десницата Карлос Меса. Но вече бяха започнали протестите на десницата, бързо приели формата на „цветна революция“, и бе прозвучал призивът на Организацията на американските държави (ОАД, със седалище във Вашингтон) за провеждане на балотаж уж заради съмнения за изборни нарушения. ЕС повтори като ехо американското искане.

Всички последвали драматични събития - оставката на Моралес, след като военните не го подкрепиха срещу пуча на десните паравоенни отряди и разбунтувани части на полицията, опитът за убийството му и предоставянето му на политическо убежище от Мексико, възникналото двувластие, след като парламентът отказа да приеме оставката и да признае самообявилата се междувременно за президент дясна сенаторка Жанине Аниес, продължаващите до днес сблъсъци между привържениците и противниците на Моралес, в които засега по официални данни има 30-тина убити, 600 ранени и над 1200 арестувани - настъпиха в резултат на твърденията на ОАД и ЕС за изборни манипулации.

Какво беше „учудването“ на международната общност обаче, когато публикуван в средата на ноември детайлен анализ на авторитетния вашингтонски мозъчен тръст Център за икономически и политически изследвания (CEPR) заключи, че няма никакви статистически данни или свидетелства на очевидци в подкрепа на твърдението на ОАД, че Моралес не е спечелил с преднина над 10 пункта, което според конституцията на страната бе достатъчно за победа на първия тур.

Боливия често е сравнявана с Франция като страна, в която противоречията винаги се решават с революции. Има и нещо общо с България - боливийците са склонни периодично да разбиват всичко в държавата си на пух и прах и да почват отначало. Дори си имат специален термин за това, refundacion, „преосноваване“. Страната, казват, по традиция страда и от „каудилизъм“, или по нашенски вождизъм, макар че Моралес лесно се отказа от властта и сега дава да се разбере, че не се смята венчан за нея. Но в същото време, за разлика от България, в Боливия преизбирането на власт е почти невъзможно.

Моралес беше рядко изключение - популярността на партията му „Движение към социализма“ (МАС) се дължи на общо взето успешното му управление през последното десетилетие, с постижения в борбата с бедността и в образованието. Никой не очакваше сериозно Моралес да падне. Успешно бе управлението му, разбира се, от гледна точка на бедните боливийци, особено на индианците - мнозинството от населението. Богатите и белите средни класи по традиция се оплакват от селската и индианска власт.

Успешно бе управлението на МАС и от гледна точка на националната индустрия: най-голямото природно богатство на Боливия е литият, а политиката им бе насочена към ограничаване на западните добивни компании, които изнасят евтина суровина, и за развитие на собствено производство на завършен продукт - литиеви батерии.

На 4 ноември Моралес например отмени съществуващ договор от миналата година с немската корпорация ACISA за добив на литий в боливийския департамент Потоси след няколкоседмични протести на местни миньори срещу тежките условия на труд и ниското им заплащане. В този регион е най-голямото в света изсъхнало солено езеро Салар де Уюни, в което по някои оценки се намират от 50% до 70% от световните запаси на литий.

Този лек метал е основна суровина за производство на леки батерии за модерни електромобили и смартфони. ACISA е между другото основен доставчик на батерии за „Тесла“. Търсенето на литий в света се очаква да се удвои до 2025 г. Производството му в Боливия засега е незначително в сравнение със съседите Чили и Аржентина, но Моралес имаше големи планове, които не изключваха и пълната национализация на отрасъла. Това направи Боливия твърде важна, за да бъде оставена на самоуправлението на боливийците. Акциите на „Тесла“, естествено, поскъпнаха след преврата.

Разбира се, борбата за контрол над литиевите полета се маскира като борба за „демокрация“. Тръмп първи приветства „падането“ на „тирана“ Моралес и размаха заканително пръст и към Николас Мадуро във Венецуела и Даниел Ортега в Никарагуа. Боливийските десни се представят и за борци „за Христа“ срещу „езичниците“ индианци и тяхната богиня-майка Пачамама, горят ритуално „езическите“ знамена уифала и пръскат расистка отрова към небелите боливийци. Аниес нарича по тв индианците „сатанисти“, които „не бива да се пускат в градовете“. Пучистите са решени да не допуснат предимно индианската партия МАС, далече най-популярната в страната, да участва в нови избори.

Сайтът „Грейзоун“, който е сред малкото останали стойностни американски медии, разкри, че лидерът на въоръжения метеж срещу Моралес, милионерът Луис Фернандо Камачо, който фамозно нахлу в президентския дворец с Библия в ръката, заобиколен от шайка разбунтувани полицаи, не е борец за демокрация, а известен краен християнски фанатик, командир на фашизоиден паравоенен отряд.

Но, странно, и в тв кадри с лидерите на пучистите почти не се забелязват лица от европейски произход. Белите боливийци всъщност са само 5% от населението. Самата Жанине Аниес навсякъде в САЩ би била взета за типична смугла латина. Това обаче ни най-малко не смущава нито Тръмп, нито десните латиноамерикански лидери като венецуелския провален узурпатор Хуан Гуайдо, който също не е бял, и които радушно приветстваха преврата.

Индианците, сред които народите кечуа и аймара, са най-многобройни, над 90% от населението на Боливия, но т. нар. коренни (индихенас) планинци са 20%, а останалите (местисос и чолос) са повече или по-малко смесени с потомци на европейски колонисти.

Разбираемо, превратът възмути дълбоко индианското мнозинство, сред което „евистите“, привържениците на Моралес, са многобройни. Избухнаха масови протести на селяните и на някои профсъюзи, които не признаха превратаджийската власт. Долната камара на боливийския парламент реши, че не приема оставката и Моралес остава президент. Ево заяви от Мексико, че е готов да се завърне, без да претендира непременно да остане на поста. След което войската се разколеба в подкрепата си за пуча, отделни военни и полицейски части взеха да се побратимяват с протестиращите, с които често са от същата етническа група. Аниес отчаяно призовава от тв екрана армията към лоялност и издаде указ, освобождаващ военните, участващи в потушаване на протестите, от отговорност за извършените убийства и други престъпления. Смята се, че и конституционният съд продължава да подкрепя пуча и поддържа, че кандидатирането на Моралес за четвърти път е било антиконституционно.

Докато в страната властта им съвсем не е закрепена, превратаджиите взеха бързи мерки за преориентация на международния фронт, което пак демонстрира чуждестранния произход на пуча. Те скъсаха дипломатически отношения с Венецуела, изгониха венецуелските дипломати, кубинските лекари и специалисти и обявиха, че напускат Боливарианския съюз (ALBA), създаден от Венецуела и Куба - сякаш под диктовката на американския сенатор от кубински произход, ултрадесния Марко Рубио.

Но международната обстановка в региона не е в полза на преврата. Левият президент на Мексико Лопес Обрадор пръв протегна ръка на Моралес. В съседна Бразилия на ултрадесния Жаир Болсонару популярният работнически лидер Лула да Силва бе освободен от затвора, дето гниеше несправедливо уж за пране на пари, и е просто обречен да спечели следващите президентски избори. В съседно Чили, витрината на неолибералната икономика, продължава с пълна пара народното въстание срещу МВФ и десния президент-милиардер Пиниера с близо шест хиляди арестувани, много убити и ранени. Еквадор бе също разтърсен от народно въстание срещу наложения му от Запада остеритет. В съседна Аржентина изборите в края на октомври бяха убедително спечелени от левите Алберто Фернандес и Кристина Киршнер. В Уругвай кандидат-президентът на левицата Даниел Мартинес спечели с 11 пункта преднина на първия тур, но загуби на втория. Във Венецуела опитът за преврат срещу Мадуро окончателно пропадна. А и способността на САЩ да сменят леко нежелани от тях леви режими е под въпрос след Сирия. Бъдещето остава широко отворено за левия избор на Боливия.