Данъчен консулт на "Труд": Осигуровки за член на борда на директорите

В съвета на директорите на търговски дружества влизат различни хора, някои от които може да са самоосигуряващи се лица. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на осигуровки в тези случаи.

В дружество е назначен нов член на съвета на директорите, който е самоосигуряващо се лице - адвокат. Има договор за участие в управлението на дружеството. Човекът е подал в дружеството декларации по чл.43, ал. 5 и 6 от ЗДДФЛ, според които е самоосигуряващо се лице. Поставен е въпросът: трябва ли да бъде осигуряван новият член на съвета на директорите?

По Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ):

Според чл.244, ал.1 от Търговския закон (ТЗ) дружеството се управлява и представлява от съвет на директорите. Той се състои най-малко от три, но не повече от девет лица. Отношенията между дружеството и изпълнителен член на съвета се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез председателя на съвета на директорите. Отношенията с останалите членове на съвета могат да се уредят с договор, който се сключва от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на акционерите или от едноличния собственик (чл.244, ал.7 от ТЗ).

В ЗДДФЛ, §1, т.26, буква “з” от допълнителните разпоредби (ДР) е определено, че правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, са трудови правоотношения. В тази връзка всички възнаграждения, които лицето е получило за управление и контрол, подлежат на облагане по реда, предвиден в ЗДДФЛ за доходи от трудови правоотношения. Платецът на дохода е задължен да определя авансовия данък за тези доходи по реда на чл.42 от ЗДДФЛ. Съгласно чл.42, ал.4 от ЗДДФЛ размерът на данъка се определя като месечната данъчна основа (облагаемият доход намален с удържаните от работодателя задължителни осигуровки, които са за сметка на физическото лице) се умножи по данъчна ставка 10%. Авансовият данък се внася в сроковете и по реда на чл.65, ал.11 и чл.66, ал.1 от закона.

Годишната данъчна основа за тези доходи, като доходи от трудови правоотношения се определя по реда на чл.24 и следващите от ЗДДФЛ. Определянето на годишния данък върху дохода от трудови правоотношения се извършва от работодателя по реда на чл.49 от закона при изчисляването на годишната данъчна основа.

Фактът, че лицето е самоосигуряващо се за целите на осигурителното законодателство не е определящ за прилагане на посочените в запитването норми - чл.43, ал.5 от ЗДДФЛ. Доходът на самоосигуряващото се лице (адвокат) като член на съвета на директорите подлежи на авансово облагане през годината по реда на чл.42 от закона. В случай, че лицето получава и други доходи, различни от разглежданите, следва да формира годишна данъчна основа и е необходимо да подава годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.

По осигурителното законодателство:

Според чл.4, ал.1, т.7 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети.
Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) се определят:

1. максималният месечен осигурителния доход;

2. минималният месечен осигурителния доход за самоосигуряващите се;

3. основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален осигурителния доход, както и минималния осигурителен доход за тях.

Осигуровки за работниците и служителите и за лицата по чл.4, ал.1, т. 7 и 8 от КСО се дължат върху месечните възнаграждения, но върху не по-малко от минималния и не повече от максималния осигурителния доход. Осигуровките за ДОО за лицата по чл.4, ал.1, т.7 от КСО се разпределят между осигурители и осигурени лица по реда на чл.6, ал.3 и ал.6 от КСО.
На основание чл.127, ал.1 от КСО, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (УПФ) лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд “Пенсии”, съответно във фонд “Пенсии за лицата по чл.69”, на ДОО, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл.4б от кодекса. Осигуровките за УПФ се внасят върху доходите, за които се дължат осигуровки за ДОО.

Съгласно чл.40, ал.1, т.1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) здравната вноска за лицата по чл.4, ал. 1 и 10 от КСО (вкл. упражняващи дейност като членове на съвета на директорите) се определя на база дохода, върху който се дължат вноски за ДОО.

В конкретния случай новия член на съвета на директорите е самоосигуряващо се лице - адвокат и е длъжно да внася осигуровки за своя сметка.

На основание чл.4, ал.3, т.1 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО).

Лицата по чл.4, ал.3, т.1 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО и се осигуряват по ред, определен в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

Осигуровките за тези лица са изцяло за тяхна сметка и се внасят авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния осигурителен доход. Окончателният размер на осигурителния им доход се определя по реда на чл.6, ал.9 от КСО - за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Съгласно чл.11, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ за лицата по чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО (в т. ч. регистрирани като упражняващи свободна професия) при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигуровки не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Самоосигуряващите се внасят осигуровки върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл.6, ал.9 от КСО.

В конкретния случай чл.11 от НООСЛБГРЧМЛ не може да намери приложение и следва за възнаграждението на члена на съвета на директорите в АД, да се внасят осигуровки.

Когато лицата (вкл. членовете на съвети на директорите) получават доходи от дейности на различни основания по чл.4 от КСО, осигуровки се внасят върху сбора от осигурителните им доходи по реда, определен в чл.6, ал.11 от кодекса, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход, по следния ред:

1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл.4, ал. 1 и 10 (включително за доходи от дейност като членове на СД на АД);

2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигуровки;

3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в дружества, лица, които се облагат по реда на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

4. доходи за работа без трудово правоотношение.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Данъчен консулт