Данъчен консулт на "Труд": Плащане на ДДС за консултантски услуги

Много фирми предоставят консултантски услуги като фактурата е за клиент в чужбина, а реалното предоставяне на услугата е на друго място. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за начисляване на ДДС в тези случаи.

Дружество извършва консултантска дейност в областта на информационните технологии, научна и развойна дейност, разработване и въвеждане в производство на иновативни продукти, обучение и др. По договор за консултантски услуги, фирмата ще издава фактури към клиент в САЩ. Физическата доставка на услугата ще се извършва на територията на България, където се намира крайният клиент на американската компания.

Поставени са следните въпроси:

1. Трябва ли сумата по фактура, издадена към контрагент, разположен на територията на страна извън ЕС, да бъде включена в месечната справка-декларация по Закона за ДДС?

2. В случай, че стойността по фактурата трябва да бъде включена в справката-декларация, каква ще е приложимата ставка за ДДС и какъв номер (VIES, TAXID или др.) трябва да бъде посочен в справката-декларация?

I Място на изпълнение на услугата

На основание чл.124, ал.2 от Закона за ДДС, регистрирано по същия закон лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл.119 от същия закон в Дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.

Всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117 от закона. Законът предвижда и случаи, в които фактура може да не се издава и те са посочените в чл.113, ал.3, т.1-7 от ЗДДС.

За да се определи данъчното третиране на консултантска услуга, трябва да бъде определено мястото на изпълнението ѝ. За тази цел е от значение определянето на статута на получателя, дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице, независимо от физическото място на изпълнение на услугата.

Както в закона, така и в Правилника за прилагането му (ППЗДДС) не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя. Такива доказателства се съдържат в Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС (Регламент №282/2011). Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки.

В т.3 на чл.18 от Регламент №282/2011 е разгледана хипотезата, при която доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън ЕС, има статут на данъчно задължено лице:

- ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота - правила за възстановяване на ДДС на данъчно задължени лица, които не са установи на територията на ЕС;

- когато получателят не разполага с такова удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчно задължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице, и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.

Ако получател на услугите е физическо лице, по отношение на определянето на постоянния обект (обичайното пребиваване) за целите на определяне на мястото на изпълнение на съответните услуги, чл.5, ал.1 от Правилника за прилагане на закона за ДДС регламентира, че понятията “постоянен адрес” или “обичайно пребиваване” означават мястото, вписано като такова в паспорт или лична карта, а при липса на такива - в други документи за самоличност.

По-детайлни дефиниции на понятията “постоянен адрес” и “обичайно пребиваване” са дадени в чл.12 и чл.13 от Регламент №282/2011. По смисъла на чл.12 от същия Регламент, под постоянен адрес на физическо лице се има предвид адреса, вписан в регистъра на населението или друг подобен регистър, изпълняващ същата функция, или адресът, посочен от въпросното лице на съответните данъчни органи, освен ако има доказателства, че този адрес не отговаря на действителността.

По отношение на понятието “обичайно местоживеене” на физическо лице, според чл.13 от цитирания по-горе регламент, това е мястото, където физическото лице обичайно живее поради лични и професионални връзки.

II В конкретния случай

В конкретния случай дружеството извършва доставка на консултантски услуги с получател - лице, установено на територията на САЩ, за определянето на статута на което биха възникнали следните хипотези:

1. Когато получател е физическо или юридическо лице, установено в страна извън ЕС и съгласно Регламент №282/2011 има статут на данъчно задължено лице, приложение ще намери чл.21, ал.2 от ЗДДС. За дружеството не възниква задължение за начисляване на данък, тъй като доставките, които са с място на изпълнение извън територията на страната, не попадат в кръга на облагаемите доставки по смисъла на чл.12, ал.1 от закона. За доставките с място на изпълнение извън територията на страната не се начислява данък предвид разпоредбата на чл.86, ал.3 от ЗДДС. Документирането на доставката се извършва по реда на чл.113, ал.1 и във връзка с чл.111а, ал.3 от закона, като на основание чл.79, ал.2, т.4 от ППЗДДС във фактурата като основание за неначисляване на данък се вписва “чл.21, ал.2” от закона. Стойността на фактурата следва да намери отражение в колона №23 на Приложение №10 от Правилника за прилагане на закона за ДДС: “ДО на доставки по чл.69, ал.2, ДО на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка”.

2. Когато получателят е физическо или юридическо лице, установено в страна извън ЕС, в случай, че предоставяните услуги са с предмет - консултантски услуги, и съгласно Регламент №282/2011 същият получател няма статут на данъчно задължено лице, на основание чл.21, ал.5 от материалния закон, мястото на изпълнение на доставките на услугите ще е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване. В този случай за доставката на консултантската услуга, която е с място на изпълнение извън територията на страната не се начислява данък предвид разпоредбата на чл.86, ал.3 от закона. Документирането на доставката се извършва по реда на чл.113, ал.1 и във връзка с чл.111а, ал.3 от закона, като на основание чл.79, ал.2, т.4 от ППЗДДС във фактурата като основание за неначисляване на данък се вписва “чл.21, ал.5” от закона. Стойността на фактурата намира отражение в колона №23 на Приложение №10 от Правилника за прилагане на закона за ДДС: “ДО на доставки по чл.69, ал.2, ДО на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка”.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Данъчен консулт