Много хора търгуват със злато, валути, криптовалути и акции, като тази дейност може да е основният източник на доходите им. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на осигуровки в тези случаи.

Човек търгува с инвестиционно злато и валути на Форекс пазара, както и с криптовалути и акции. В момента тече процедура за регистрацията му по Закона за ДДС като физическо лице. Не е регистриран в регистър БУЛСТАТ. Поставен е въпросът: Задължен ли е човекът да се осигурява и по какъв начин?

I Общи правила за осигуряване

Упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или за всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове. Според чл.10, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигуровки и продължава до прекратяването ѝ.

Съгласно чл.5, ал.2 от КСО самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигуровки за своя сметка. Самоосигуряващите се лица са изброени в чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО и това са:

- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

- лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, и лицата, които се облагат по реда на чл.26, ал.7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ);

- регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.

От 1 януари 2019 г. съгласно допълненията, направени в чл.4, ал.3, т.2 от КСО и чл.1, ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), към самоосигуряващите се лица са включени и лицата, които се облагат по реда на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ. На облагане по този ред подлежат доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), но не е регистрирано като едноличен търговец. Иначе казано, когато дейността на едно физическо лице може да се квалифицира като такава, присъща за търговец по смисъла на ТЗ, облагаемият доход и годишната данъчна основа следва да се формират по реда на чл.26 и чл.28 от ЗДДФЛ, независимо от обстоятелството, че лицето не е регистрирано като едноличен търговец.

По отношение на понятието търговец данъчният закон препраща към ТЗ. Съгласно чл.1, ал. 1 от ТЗ търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва дейностите, изброени в посочената разпоредба. Освен това, според чл.1, ал.3 от ТЗ за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал.1. Иначе казано, дори да не извършва някоя от дейностите по чл.1, ал.1 от ТЗ, когато спрямо физическото лице се установи, че то е образувало предприятие, чийто предмет и обем изисква делата на предприятието да се водят по търговски начин, е допустимо да бъде приравнено на търговец, независимо че няма съответната регистрация.

С разпоредбата на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ се цели физическите лица да се облагат като търговци, когато действат като такива, включително когато нямат регистрация по реда на ТЗ. Важно е да се поясни, че изискването лицето да бъде приравнено на търговец е образуването на предприятие, тоест то целенасочено да е структурирало дейността си като стопанска дейност, предоставяна в свободен пазар, с цел формиране на печалба/доход. На следващо място като предпоставка за определянето на едно физическо лице като търговец по смисъла на ТЗ е условието предприятието по предмет и обем да изисква неговите дела да се водят по търговски начин, при степен на организираност на предприятието, характерна за търговците - например задължението за водене на счетоводна отчетност.

Когато едно лице е образувало предприятие, чиито дела се водят по търговски начин, доходите от стопанската дейност, включително от сделки с финансови инструменти, следва да се разглеждат като доходи от стопанска дейност на едноличен търговец.

II Дължими осигуровки

Ако човекът подлежи на облагане по реда на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, приложение ще намери разпоредбата на чл.4, ал.3, т.2 от КСО и чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ, съгласно която следва да се осигурява като самоосигуряващо се лице.

Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от КСО физическите лица, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци и лицата, които се облагат по реда на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО). Видът на осигуряването се определя с декларация, която се подава по реда на НООСЛБГРЧМЛ (“Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице” - обр. ОКд-5).

Осигуровките са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл.6, ал. 8 и 9 от КСО).

На основание чл.127, ал.1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд “Пенсии”, съответно във фонд “Пенсии за лицата по чл. 69”, на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл.4б. Осигуровките за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигуровки за държавното обществено осигуряване.

Здравното осигуряване на горепосочените лица е по реда на чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Тези лица се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителния доход за самоосигуряващите се и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т.3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.9 от КСО.

Лицата по чл.4, ал.3, т.2 от КСО се осигуряват по ред, определен с НООСЛБГРЧМЛ. Задължението им за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) до компетентната териториална дирекция на НАП, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

Вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска - най-късно в срока за подаване на годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.