Процесът на получаване и изразходване на средствата трябва да е напълно прозрачен

Механизмът за определяне на изпълнителната власт при демокрация е чрез гласуване на избори. Кандидатите трябва да разполагат с финансови и други ресурси, за да успеят да предадат посланията си на избирателите и да получат обратна връзка от тях. От друга страна кампаниите ангажират хората в изборния процес. Така финансирането на политическите партии има позитивна роля - то подсилва тях и кандидатите и им дава възможност да се състезават при по-равностойни позиции.

Реформата на системата

Основната цел трябва да бъде равнопоставеност между отделните участници. Тя би могла да се постигне чрез прозрачност, отчетност, отговорност и ефективна работа на държавните институции.

Дискусията относно реформата на системата за финансиране на политическите партии трябва да се основава на три неща - политически цели, контекст и съществуващи регулации. Оказва се, че често тези промени представляват реакция към кризисни събития и дискусията се свежда до това дали конкретна регулация трябва да се използва, или не, вместо да се подходи по-цялостно към въпросите за ролята на политическите партии и кандидати и мястото на държавните институции при контролирането им. Тези въпроси представляват основна част от политическите цели, които би следвало да са водещи за реформата. Тъй като в различните държави целите за това какво е желано могат да са твърде различни, то регулирането на финансирането също силно варира.

Контекстът също е важен. Регулациите не възникват от нищото. Те са породени от реални ситуации, свързани със сериозни предизвикателства. Два са основните аспекти на тази идея. Първият е политическата система като цяло. Тя обхваща структурни и институционални фактори, които имат значително въздействие върху ефективността на политическите регулации. Пример за това са парламентарната и президентската демокрация. Другият аспект е свързан с предизвикателствата, които обхващат влиянието на групи със специални интереси, неравнопоставеност, липса на политическа воля за реформи и участието на организираната престъпност. Те могат да доведат до нежелани ефекти, неефективни реформи или изобщо да попречат те да се случат.

Следващата стъпка е да се оценят съществуващите регулации и предложенията за измененията им.

Накратко за американската система

Системата за финансирането на политическия процес в Съединените щати е сред най-либералните и същевременно най-ефективни в целия свят. По тази причина американският опит е в основата на актуалните промени в българското законодателство, според вносителите им. В нея се разчита на средства от дарители - физически лица, корпорации и фондации. Публичното финансиране се допуска при кампаниите за президентски избори, но кандидатите и партиите сами избират дали да получат такова, като участието в системата не е задължително.

Правилата при президентски избори са следните. Първите 250 долара от всяко физическо лице, което дарява, се дублират от държавния бюджет. За да могат да се получат тези средства, е необходимо кандидатът да набере минимум 5 000 долара в поне 20 щата от поне 20 човека в щат при първичните избори. По този начин обаче кандидатът се съгласява на национално ограничение от приблизително 48 млн. долара през 2016 г. и ограничения за сумите в отделните щати в зависимост от броя на гласоподавателите в тях. При същинските избори за президент размерът на ограничението е вече 96 млн. долара.

Освен това в САЩ не се прилагат форми на непряко финансиране на партиите, каквито са безплатно участие в медиите или използване на сгради без наем.

Системата в България

Настоящата система се характеризира с поне един съществен риск. Това е почти пълната зависимост на парламентарно представените партии от бюджетното финансиране. Този риск се материализира в момента при промяната в нормативната уредба, която предвижда значителен спад на субсидиите. Предложените промени ще либерализират режима, като позволят разширяване на възможните източници на финансиране.

Друг недостатък е определянето на субсидиите на базата на резултатите от предходните парламентарни избори. Това е обективен критерий, но той не отразява актуалната промяна в подкрепата за дадена партия. Тоест до края на мандата на съответното народно събрание дадена партия може да получава субсидия, въпреки че е загубила доверието на избирателите. Алтернативният вариант е новосформирана партия, която увеличава подкрепата си, но не е парламентарно представена, да не получава никаква субсидия. Промените в законодателството няма да променят размера на държавното финансиране в такива случаи, но партиите с нарастваща подкрепа вече ще имат възможността да получават повече дарения, чрез които да проведат кампаниите си.

При почти всички избори в обществото са налице подозрения за купуването на гласове. То обаче едва ли се извършва от официалните средства в партийните каси. Това най-вероятно се случва от неофициални дарения на бизнесмени и граждани, които имат интерес съответната партия да спечели повече гласове. Тези средства не се отчитат в никаква официална статистика, така че липсва надежден източник на информация за размера им. Тази практика вероятно няма да бъде силно засегната от промяната в системата, но все пак отчитането на размера на фирмените дарения ще повиши прозрачността и няма да позволи средствата да се използват за незаконни цели.

Какви ще са промените

Същественото намаляване на субсидиите за политическите партии от държавния бюджет изисква наличието на допълнителен източник на финансиране за тях. Такава възможност ще възникне чрез разрешението за дарения от фирми. Процесът на получаване и изразходване на средствата би трябвало да бъде напълно прозрачен. За тази цел при внасянето на законопроекти би било добре да се отбелязва дали съответната партия е получила финансиране от фирма, която е пряко засегната, или би могла да извлече ползи от промяната в нормативната уредба.

В случая от особена важност е качеството на държавните институции. Когато те работят неефективно, за фирмите биха могли да възникнат няколко риска. Един от тях е, че е възможно партиите с парламентарно мнозинство, които определят изпълнителната власт и ръководствата на регулаторните органи, да се опитат да принудят някои фирми да правят дарения. Това на практика би означавало въвеждането на своеобразен нов „данък”. От друга страна фирмите, които даряват на опозиционните партии, биха могли със същите средства да бъдат притискани да не го правят. Тази възможност не съществува при действащите разпоредби, тъй като те не позволяват дарения от фирми.

От друга страна и в момента тази забрана се заобикаля, като даренията от фирмите се разбиват на малки части и се декларират от името на физически лица. Тази практика обаче е свързана с високи трансакционни разходи - необходимо е да се използват личните данни на голям брой хора, които привидно са направили даренията.

Тъй като са незаконни понастоящем, за даренията от фирмите не се знае нито от кого са направени, нито в какъв размер са. Единственото, което по-точно може да се предположи, е, че те най-вероятно се използват за директно купуване на гласове. Легализирането им безспорно ще увеличи наличната информация за тях и ще позволи проследяването на произхода на средствата и тяхното изразходване от партиите.

Друга идея за заместване на паричната субсидия е сградите или офисите, държавна и общинска собственост, които се използват от партиите, да им се предоставят за тази цел безплатно. По този начин ще се понижат разходите за издръжка на съществуващите структури, но всъщност ще се намали прозрачността. Всъщност партиите и в момента се субсидират по този начин, тъй като не заплащат пазарни наеми, а по-ниски от тях. Това обаче не се отбелязва специално в отчетите им. Ако се използва такава мярка, е необходимо предварително да се актуализират наемите и след това да се отрази каква субсидия допълнително използват партиите по този начин. Алтернативното решение е, понижаването на паричните субсидии да бъде по-малко.

Друг въпрос, който възниква във връзка с измененията, е как ще се случи преходът към новата система. От една страна значително се намалява държавното финансиране в бъдеще, а от друга - партиите трябва да върнат сумите, които са им надплатени през периода от средата на 2016 г. до сега при изчисляването на субсидиите на базата на общия брой гласували, вместо на действително получените гласове на парламентарните избори. Начинът на връщане е чрез приспадане на процент от последващите плащания. Това обаче би могло да постави някои партии пред перспективата да не могат да финансират кампаниите си за предстоящите местни избори и след това. На практика те биха били изцяло зависими от дарения, които да са недостатъчни. По тази причина може би е добре да се помисли за по-дълъг срок за възстановяване на тези суми и отлагане на налагането на лихви с няколко години.

Тези аргументи показват, че е необходима детайлна оценка на въздействието на измененията в нормативната уредба относно финансирането на политическите партии. Дискусията на национално равнище вече започна Тя е първата стъпка при подготовката на такова подробно изследване на качествени и количествени параметри, които да позволят крайният резултат да бъде изборът и приемането на най-добрата алтернатива.