Идеите на Нобеловите лауреати по икономика за 2025 г.

Ограничаването на влиянието на групите по интереси, които се опитват да се предпазят от конкуренцията, е много важно

Мокиър се занимава с икономическа история

Кралската шведска академия на науките реши да присъди наградата на шведската централна банка в областта на икономическите науки в памет на Алфред Нобел за 2025 г. на Джоел Мокиър, Филип Агион и Питър Хауит за “обяснението им на движения от иновациите икономически растеж”. Половината от наградата е за Мокиър, а останалата част се поделя между Агион и Хауит, тъй като разработките им по темата са съвместни.

Всъщност посочената награда не е сред оригинално учредените за природни науки, литература и мир, а започва да се връчва от 1968 г. По този начин тя е еквивалентна на Нобелова награда по икономика и представлява едно от най-престижните отличия в тази научна област.

Мокиър се занимава с икономическа история. Той е професор в Северозападния университет в Съединените щати и изтъква силата на идеите. Според него икономическата промяна зависи в голяма степен от това в какво вярват хората, отколкото смятат повечето изследователи. Убежденията и дискусиите, заедно с материалните промени, представляват липсващите части от пъзела на съвременния растеж.

За Мокиър новаторът е своеобразен бунтар: човек, който не желае да приеме света такъв, какъвто е, а е решен да го преобрази. Проспериращите икономики се движат от иновациите, но самите иновации зависят от институционална среда, която трябва да създава благоприятни условия за творчески бунт. Без отвореност към експерименти дори най-талантливите умове няма да имат възможност да превърнат новите идеи в прогрес.
Междувременно Агион и Хауит са пионери в т. нар. теория на ендогенния растеж. Агион от INSEAD Франция и Лондонското училище по икономика и Питър Хауит от университета Браун в САЩ обединяват усилията си, за да оспорят по-ранните модели на растежа, според които растежът е движен от външни за икономиката сили - като натрупването на капитал или случайните технологични сътресения. Агион и Хауит изследват как иновациите възникват в самата система. Според тях технологичните възможности са заложени в институционалната рамка на всяко общество. Икономиките се развиват или стагнират в зависимост от това колко добре насърчават или потискат съзидателното разрушение.

Механизмът на последователно въвеждане на иновации е основният източник на дългосрочен икономически растеж.

Според тазгодишните лауреати устойчивият растеж не е просто въпрос на инвестиции или разходи за научни изследвания. Той изисква отвореност към технологичните промени и готовност да се приемат сътресенията, които те причиняват. Правителствата трябва да устоят на изкушението да се отдадат на вътрешните си страхове от иновациите. Свръхрегулирането и протекционистичните политики могат да поставят спирачка на предприемаческите експерименти, да спрат инвестициите и в крайна сметка да задушат творчеството. Ограничаването на влиянието на групите по интереси, които се опитват да се предпазят от конкуренцията, е също толкова важно. Когато утвърдени фирми диктуват политическия дневен ред, те често го правят за сметка на новаторите, които един ден могат да ги заменят.

Същност на съзидателното разрушение

Творческото разрушение, разгледано за пръв път в теорията на Шумпетер за растежа, е фундаменталният механизъм, движещ непрекъснатата икономическа трансформация. Този процес включва иновации, които заместват по-старите технологии, като революционизират икономическата структура чрез унищожаване на старото и създаване на новото.

Според посочените учени Индустриалната революция представлява “майката на цялото творческо разрушение”. Иновацията се разглежда като акт на съзидание, целящ улавянето на монополни ренти. Ключова характеристика обаче е, че успешната иновация едновременно унищожава монополните ренти, мотивирали предишното създаване - процес, наричан “ефект на открадване на бизнес”. Следващият иноватор измества предшественика си от пазара чрез гранично ценообразуване. Той се възползва от предимството си поради по-ниските си производствени разходи. Цените са по-ниски от тези, които биха му осигурили максимизиране на печалбата в краткосрочен период, но все пак са достатъчни за реализиране на такава. Същевременно те водят до загуби за конкурентите му, защото са недостатъчни за покриване на производствените им разходи.

Механизмът на последователно въвеждане на иновации е основният източник на дългосрочен икономически растеж, който произтича от предприемачески инвестиции в развойни дейности, мотивирани от перспективата за тези монополни ренти.

Съзидателното разрушение има важно значение и за икономическото измерване, тъй като обяснява значително количество “липсващ растеж” (неотчетена обща факторна производителност) в макроикономическата статистика. Този липсващ растеж възниква, когато статистическите служби използват оценка по аналогия при изчезване на продукти. Това води до надценяване на инфлацията, тъй като се пропускат корекциите на качеството, внесени от иновациите, които са изместили старите продукти. Някои оценки показват, че липсващият поради използването на този метод растеж, дължащ се на творческото разрушение, възлиза средно на около една трета от действителното относително нарастване на производителността, като този тип разрушение е основният източник на липсващия растеж, а не създаването на нови продуктови разновидности.

Специфични характеристики на съвременната теория на растежа

Съвременната теория на икономическия растеж, особено според подхода на Шумпетер, който е в основата є, се фокусира върху растеж, който е ендогенен - т. е. средният темп на растеж се определя от икономическите променливи в модела. Растежът е фундаментално движен от разширяването на полезното знание. Процесът на иновации включва две основни външни страни: положителна - “разпространение на знание”, при което всяка следваща иновация повишава бъдещата производителност, и отрицателна - “открадване на бизнес”, при което се унищожават рентите на предишния иноватор. Теорията отделя специално внимание на динамиката на фирмите и текучеството. По-бързият растеж, воден от иновации, обикновено е свързан с по-високи нива на текучество, характеризиращи се с непрекъснато създаване и унищожаване на фирми и работни места.

Връзката между конкуренцията и иновациите често приема формата на обърната U-образна крива. При ниски нива на конкуренция, нейното засилване стимулира иновациите (ефект на “бягство от конкуренцията”), докато при вече високи нива на конкуренция, тя може да намали рентите и да обезсърчи инвестициите в изследователски и развойни дейности. Също така, политиките и институциите трябва да бъдат “подходящи” за етапа на развитие на дадена икономика или нейното разстояние до границата на технологичното развитие.

Икономиките, които са технологично изостанали, разчитат предимно на имитация и догонване, докато икономиките на технологичната граница се нуждаят от институции, които насърчават фундаменталните иновации, задвижвани от творческото разрушение. Така корелацията между демокрацията и иновациите/растежа е по-силна и по-голяма в икономики, които са по-близо до тази граница.

Сходства и различия между европейския и други исторически модели за растеж

Изследванията на Мокиър подчертават значителната разлика между европейския път към “Голямото забогатяване” и историческите модели на растеж в други периоди и в останалата част от света.
Основните различия са свързани с динамиката - предмодерният темп е бил по правило бавен, непостоянен и силно обратим, т. е. често са се случвали продължителни периоди на спад на икономиката. Голямото обогатяване, от своя страна, е допринесло за устойчив, кумулативен и необратим растеж.

Растежът преди 1750 г. е бил по модела на Адам Смит, който се основава на печалбите от търговията, специализацията и по-ефективното разпределение на ресурсите, но неизбежно се е сблъсква с рязко намаляваща възвръщаемост. Съвременният растеж преминава към технологично-базиран модел, движен от натрупването и разпространението на полезно знание.

Европейският преход произтича от т. нар. Индустриално просвещение, което насърчава вярата в прогреса чрез знание, емпирична проверка и скептицизъм към установените авторитети. През по-голямата част от историята обществата са насърчавали уважението към знанието на по-ранните поколения и са наказвали “ереста” или неуважението, тъй като всяко изобретение по дефиниция е акт на неуважение към конвенционалната мъдрост.
Успехът на Европа се дължи и на уникалното съчетание на политическа фрагментация (мултицентричност) и интелектуално единство чрез разпространение на знанието. Политическата фрагментация е предоставяла “предпазни клапани” срещу преследване, което е позволило на иновативните мислители да процъфтяват. Ранната политическа централизация, като тази в Китай, е ограничавала подобна институционална и интелектуална конкуренция.

Европа е разработила корпоративни структури, независими от родствени връзки, като гилдиите, което е улеснило разпространението на “знанието как” извън семейните линии (напр. чрез вземането на калфи). Други региони, включително Китай, Индия и Близкия изток, са разчитали на организациите, основани на родство (кланове) за предаване на умения, което е възпрепятствало широкото разпространение на ново продуктивно знание извън семейството.

Въпреки различията могат да бъдат открити и общи елементи. Така икономическият растеж не е бил напълно нова концепция през 1800 г. - дори преди Индустриалната революция Британия и Западна Европа са преживявали периоди на икономическо разширяване, макар и с ниски темпове.

За да се появят интелектуални движения и търговия, е било необходимо както исторически, така и в началните фази на модерния растеж, обществото да генерира икономически излишък над прага на селскостопанското преживяване, за да поддържа градски центрове и класи, занимаващи се с интелектуален труд и търговия.
Както в предмодерните, така и в икономиките от времето на Индустриалната революция растежът е зависел от уменията и способностите. Успешното прилагане и “настройване” на новите макро-изобретения е зависело критично от техническата компетентност на способни занаятчии и техните специализирани умения. Това практическо знание често е било предавано чрез чиракуване.