Актрисата е в топ форма за “Играта на Моли”

Джесика Частейн е една от най-атрактивните и талантливи американски актриси. След успеха на философската и импресионистична драма “Дървото на живота” на Терънс Малик, където Частейн направи страхотна роля, тя се радва на огромен успех в киното.

Най-новото заглавие в нейната филмография е “Играта на моли”, който е вдъхновен от реални събития и разказва за ски шампионка, която нагазва в подземния свят и започва да организира ъндърграунд покер игри с огромни залози и световноизвестни имена, пристигащи при нея, за да усетят хазартната тръпка.

- Какво ви мотивира да се съгласите да участвате в “Играта на Моли”?

- В началото бях от хората, които първосигнално осъждат Моли и раздават морални присъди за нейните действия още преди да я опознят и да научат в дълбочина и детайли целия контекст на нейната ситуация. Когато прочетох сценария на Арън Соркин се съврзах с него и проведохме няколко разговори и в тези комуникации открих, че в образа на Моли има много нюанси и измерения, които не съм и подозирала, че съществуват. После се срещнах със самата Моли Блуум и колкото повече време прекарвах с нея, толкова повече започвах да разбирам нейната позиция, да и влизам в положението, така да се каже. В един момент от нейната история става ясно, че тя е била поставен в ъгъла, натикана в ситуация, в която е нямала много полезни ходове. Тя преминава от света на професионалния спорт, където има ясни правила, в една индустрия, които е доминирана от мъже и те са хората, създаващи правилата. Те са казвали на Моли как да се облича. Още в началото виждаме нейният шеф да коментира обувките и роклите на Моли, да казва, че са грозни. В тази среда нейното благосъстояние е било поставено в зависимост от моментните настроения и егото на мъжете, които са били над нея в йерархията. Заради тази ситуация аз успях да се идентифицирам емоционално с нея и да изпитам емпатия към образа. После започнах да чета за света на покера. Отидох да гледам състезания в Ню Йорк и се запознах с хора, които са участвали и в игрите на Моли.

- Кое е най-интригуващото нещо в този персонаж?

- За мен най-ценното нещо е подтекстът. Много обичам образи, в които се преплитат няколко линии и теми. В началото на филма, Моли казва на холата коя е тя и обяснява своята трансформация. Самата тя влиза в роля, за да може да бъде приета в определена среда и да функционира адекватно сред избраната група хора.

В края на филма, тя вече е извървяла дълъг път, преминала е през голямо приключение и решава, че ще направи това, което смята за най-важно и правилно. Всеки може да е против нея, да казва, че прави грешка, но тя знае коя и тя има автономията да вземе това решение.

Харесва ми и усещането за напрежение, което прорязва персонажа и цялото приключение на Моли. Харесва ми как тя изплува от цялата ситуация и в известен смисъл се връща там, откъдето е тръгнала, но по-мъдра. Тя е чиста и наивна, когато я виждаме за пръв път във филма. Моли е от хората, които ще станат на краката си независимо от това колко пъти са били събаряни на земята. Поради тези причини аз изпитвам уважение към нея, към нейния характер. В крайна сметка това е историята на един човек извън системата, който се изправя срещу по-силните и печели битката.

- Работихте ли заедно с Моли по развитието на образа във филма?

- Снимахме в Канада, а тя няма разрешение да посещава страната. Арън Соркин, който е режисьор и сценарист на “Играта на Моли”, успя да уреди тя да посети Канада за премиерата. Той издейства на Моли 48 часа в страната. Но докато снимахме филма в Торонто тя нямаше как да дойде и комуникацията ни се осъществяваше основно по имейл и лични съобщения. Както, разбира се, и по телефона. Тя ме увери, че мога да звъня в тях по всяко време. Моли наистина се постара да бъде открита и любезна, помогна ни много и винаги ще съм благодарна за възможността да я срещна и да я оп ознаия.

Но в крайна сметка, според мен, стана по-добре, че тя не беше на снимачната площадка. Причината е, ча аз имах нужда да си повярвам, че играя нея, че влизам в образа и се потапям в персонажа, а ако тя беше постоянно там в реално време винаги щях да си казвам, че не приличам на нея, не се държа като нея, нямам нейните жестове и маниери. А това в крайна сметка щеше да бъде контрапродуктивно – за мен, за филма и за нея самата.

- Какво е посланието на филма?

- За мен е важно, че хората трябва да говорят открито и да отстояват своите позиции, да бъдат независими и да не се страхуват от мненията и от оценките на останалите, особено на тези, които са над тях в някаква социална йерархия. Моли прави много грешки, но успява да бъде себе си. Когато и казват, че носи грозни обувки и рокли в началото, тя иска да се промени. Но в крайна сметка е важно да не слуша такива неща и ако трябва да продължи да носи грозни рокли и обувки. Идеята е да се появиш и да накараш хората да слушат теб и да оценят като важно това, което имаш да кажеш, а не да се втренчват в начина, по който изглеждаш. Това не значи пълно занемаряване. Има един стереотип за феминистките, че са грозни. Но не всички феминистки са грозни.

- Вие сте известна с прецизните избори, които правите в кариерата си. Какви са Вашите критерии за роля?

- Имам си процес на селекция на сценарии, който се променя през годините и отразява моята артистична еволюция. Наистина внимавам в какво участвам. Аз съм част от обществото и от филмовата индустрия. Също така съм част от проблема. И си мисля с какво мога да допринеса, за да изместим всичко в положителна посока. За мен това се състои в избирането на роли на сложни жени. Жени, които не са перфектни ангелчета или секси обекти на мъжко желание. Искам да играя автентични жени и се старая да го правя.