Пеевски може да причини още някоя и друга мизерия на ДПС и лично на почетния председател
В зората на т. нар. демократични промени една от главните поставени отвън задачи за ръководството на преименуваната на БСП компартия беше да се разпадне и същевременно да си създаде опозиция. Дълъг разложителен процес, защото беше много силна и нямаше политически противници. Саморазпадът протичаше с години под девиза „Ставаме все по-единни!“.
Пръкнаха се някакви кресливи клиентелки с антикомунистически заявки, реанимираха се отдавна забранени партии, обединиха ги в СДС, родината потъна в синьо-червена социално-политическа мъгла. В която силно потърпевша се оказа държавата, а ограбен и измамен - народът. С приключването на раздържавяването и реституцията започнаха разпадните тенденции и в СДС.
В хода на тези процеси “Все по-единни!“ се зовяха и седасарите, и активистите в отделните партийки. Днес от СДС-движение и СДС-партия останаха слабо забележими следи. Закономерни процеси при партии с обща родова връзка и еднакво последващо възпитание.
Преди всичко поради пълната липса на идеология в политическите партии. Силно идеологизираната БКП просто беше идейно изкормена от перестройчиците зад московския човек Андрей Луканов и послушника му Петър Младенов. От свързаните с трудещите се работници и селяни идеи не оставиха нищо, но останаха и без здрави връзки с естествените си избиратели.
Никаква специфична стратегия, гола тактика, ориентирана ден за ден; партийна мимикрия с оглед оцеляването в и около властта на тарикатския елит; лицемерно общуване с намаляващия обезверен електорат; сервилно обслужване на външни фактори. Няма ляво, няма дясно. Преходът е десен, не е възможна дясна политика. Ще правим същото като другите, но по-добре.
Все по-единни, обаче докато лидерите съзнателно превръщаха големите обединения във все по-малки свои производни. В Русия по времето на Елцин със закон забраниха партийните идеологии. И в Америка няма идеологически разлики между двете големи партии, за други неща се блъскат там.
Та и тук. Какво тогава, като се скапят и изчезнат една, друга или трета блеснала вчера на политическия хоризонт партия! Пръкнала се, изиграла си ала-балата с един или друг актуален фактор или посолство, гушнали партийните измамници кой колкото успял и бегом по островите, както се изрази един такъв наскоро.
Или друга внезапно се класира първа на едни избори, а на следващите въобще е изпаднала под 4-процентната. Или се хулят свирепо и се мразят и в червата публично, а седмици по-късно се сглобяват в правителство и законодателстват с размах. Евроатлантици от най-широкоскроените, от надрасналите околните.
Не са новост обаче в нашата политическа история. За такива през 1897 г. Стоян Михайловски пише: „В преддверието на българското оскотяване негодниците стават великани - депутати и министри.“ Че и партия „Величие“ се появи наскоро в парламента с живот там от ден до пладне.
И тогава, и сега имаме период на политическо безвремие, през което в обществения, неизбежно и в политическия живот се настанява социално-психологическото разложение. Стига се до фрагментиране в политическия спектър, самоутвърждаване и общуване главно чрез непрестанно конфронтиране.
Резултат от политинженерния подход за създаване на клиентели вместо идеологически и електорално разположени партии. Политическият живот се превръща в бъркотия от горещи емоции и възпалени мисли, към тях користна пресметливост и цинична отмъстителност. Това е неолибералната система за упражняване на властта, каквато е и в „големите демокрации“.
Всички те по един или друг начин са засегнати от разнообразни ускоряващи се кризи, от които не се намират безболезнени изходи. Което и там и тук води до безизходици, прави ги объркани, колебливи, непоследователни, нерядко и агресивни. Политическото безвремие у нас до голяма степен е следствие на очевидното безвремие във Вашингтон и Брюксел.
Можело е да се прогнозира и е направено. През 1984 г. списание The Futurist преброява, че от 137 пророчества на Оруел към този момент са се сбъднали 100. През 2013 г. Guardian провежда допитване сред свои читатели, 89% отговорили, че са се сбъднали, и то именно във Великобритания.
През февруари т. г. в „Досадници имитират политически борби“ „Труд news“ писа: „Затова всичките са омръзнали на родната публика, досадили на избирателите. Станали ненужни поради безполезност, но неизбежни поради Вашингтон и Брюксел.“ Последните избори това показаха - не ги ихтибарят избирателите.
През май м. г. „Труд news“ писа в „Сгромолясване“ във връзка със сглобката: „ГЕРБ-СДС се представя в ролята на спасителка на загубилата ППДБ, която се превръща в камък на шията ѝ. Ритуално политическо самоубийство... Впечатление за трусове под краката и сгромолясване върху главите... В ГЕРБ се изживяват объркани, недоумяващи, разочаровани, някои гневни, други потиснати, трети напразно похарчени.“
Ето Радомир Чолаков, председател на Комисията за изменения на Конституцията в 49-ото НС: „Обидно е да се търпи повече... с пълна убеденост ви казвам: измененията на Конституцията бяха най-капиталната политическа грешка на ППДБ и най-капиталната юридическа грешка, реализирана със съдействието на т. нар. „конституционно мнозинство“, тоест с ГЕРБ и с ДПС!“
А защо го сторихте, щом предварително и отлично разбирахте, че е най-капиталната политическа грешка? Не сте ли народни представители, а само насилвани да слушкат клоуни! Какво като „сега се молите на колене тези юридически безумия да бъдат поправени“! Сгромолясахте ГЕРБ, не се вижда как ще я изправите на крака.
Но вече се дочува „Все по-единни ставаме!“.
Ами ДПС как би могло да си върне повечето морални и политически позиции след резила с „феномена“ Пеевски? Ахмед Доган похарчи огромна част от своя авторитет, като инжектира доверие в лице, което не заслужава и част от него. Дали ДПС също се е сгромолясало, е все още рано да се отсече, но е очевидно, че са нанесени на Движението тежки рани.
Но депесарски активисти вече се обявяват за „все по-единни“.
Самият Доган: „Преживяваме сериозна криза в организационния живот на партията. Тази криза е породена от Системно неспазване на Устава на ДПС; От грубото погазване на решенията на последната Национална конференция на ДПС.“
Така е. Криза като знак за разложение в редовете. Къде беше през това време действителният водач на Движението? Неизбежно се питат това и членове, и симпатизанти, и политици у нас, в Брюксел, Анкара и Вашингтон. Пеевски е приключил с политическата кариера, но някоя и друга мизерия още може да причини както на Движението, така и лично на почетния председател.
Как в този си разлагащ се вътрешнопартиен вид пред очите на докрай разочарованата българска публика шумно заявените евроатлантици ще вървят към избори наесен? С наведени глави те не могат, безсрамни са. За нагло перчене напълно липсва ресурс. С възгласи „Все по-единни сме!“, може би. Заедно и в срамотията на огромния си провал.
Че то така може и евроатлантически кабинет да спретнат! На ползу роду, както обикновено.
Труд
_4444356079193161328_small.jpg)
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш