Енергийният форум за Зеления договор би трябвало да помогне на институциите за намиране на силните и верните решения. От АБВ искаме да поставим основите на сериозна дискусия, от която се нуждаем като общество, като държава, като институции. С тези думи лидерът на АБВ Румен Петков откри IV-тия Международен енергиен форум. Той акцентира върху три стратегически въпроса: “Първият е свързан с гарантиране на енергийната сигурност на България - това е елемент на националната ни сигурност. През призмата на Зеления договор – това е въпрос, който трябва да търси силна експертна дискусия, но и намиране на решения, гарантиращи енергийната сигурност на страната. Важно е енергийната сигурност, да е съпътствана със социалните гаранции. Те са нещо, което може да даде смисъл на реформи, от които се нуждаем, ако искаме да гарантираме по-добро бъдеще за България и за Европа“, каза лидерът на АБВ.

“Третият въпрос е гарантирането на социално-икономическата перспектива от гледна точка на Зеления договор и перспективата, която ще създаде тези условия за едно динамично икономическо развитие на България”, допълни Петков.

Програмата на форума включва три панела: „Енергия“, „Климатични изменения“ и „Българската позиция Зеления договор“.

Модератор на първия панел бе проф. Янко Янев.

“Светът отива към трансформиране на енергийната система. В България не тече правилната дискусия, защото ние трябва да анализираме преди всичко какви са опциите на страната ни за трансформиране на енергийната система“, каза проф. Янко Янев. Той обясни, че ако се направи анализ какво прави Америка по отношение на декарбонизация ще се види, че тя прави повече от Европа “без да го афишира”.

„Това, което аз виждам като цел на този форум е да се опитаме да видим каква дискусия ни е нужна, какви анализи България трябва да направи и как да вървим напред. 2005 и 2006 година затворихме най-евтиния производител на енергия в страната. Енергийната система на България щеше да изглежда по съвършено друг начин, появиха се заместителите, които са някои от централите, новите, които са в комплекса „Марица Изток“. Оказаха се по-скъпи“, обясни проф. Янев. Той показа графика, според която цената електроенергията зависи от количеството на възобновяемите източници, които си въведени в Европа.

„Колкото повече възобновяеми източници си въвел, толкова по-висока ти е цената. Този анализ е правен от Евростат, не от мен”, обясни проф. Янев. Той призова дискусията на форума да се съсредоточи върху това как трансформацията на енергийната система може да се случи в България: “Ако енергийната система на страната е правилна, ако тя работи добре - и икономиката ще работи по-добре и отделният гражданин ще се чувства по-добре”, посочи проф. Янев.

Модератори на втория панел бяха проф. Холгер Рогнер и проф. Стефан Ресл. Дискусията бе свързана с глобалния аспект на изменението на климата, зелената сделка на ЕС и последиците и въздействията от нея.

Според международния енергиен експерт проф. Холгер Рогнер няма универсално решение, което да работи за всички. Проф. Рогнер обясни, че трябва да се вземе предвид ситуацията във всяка държава, заедно с нейните характеристики.

“Малка промяна в енергийната система може да доведе до огромни проблеми”, каза проф. Рогнер.

“Това, което ще работи в страната Х, може изобщо да не е подходящо за страната У. Какво става в Германия. Много е просто. Може да се окаже, че това не е било точно най-продуктивното и ефективното решение. Ситуацията беше следната. През 2010 г. и 2011 г. в резултат на случилото се във Фокушима имаше много спонтанна реакция от страна на германското правителство и тя беше да спрем да използваме ядрената енергетика. От друга страна Германия се смята за една от водещите страни в областта на околната среда. Тези две неща не вървят добре заедно. Имаше доста голяма, силна инициатива да се ограничи използването на ядрената енергетика. През 2019 г. една от ядрените централи беше затворена не защото има проблем с нейното функциониране. Тя беше напълно добре функционираща и ефективна, решението беше изцяло политическо. Нямаше никакви технически причини“, каза още той.

По думите му, ако искаме преходът в енергетиката да стане спокойно, е нужна дългосрочна стратегия и гъвкав план.

„Никой не е способен да реши проблема, по начина, по който той е решаван в миналото. Никой няма да може да се справи с емисиите изведнъж. Искам да кажа не трябва да се насочваме само върху това, което не е наред. Трябва да помислим за положителните примери, да говорим и за тях, нека да поговорим за нефта. Какво стана, когато нефтът започна да бъде използван? Около 50 години трябваха да навлезе в широко разпространение, а след това още 60 години имаше преход да се използва по-широко”, каза експертът.

Според него преходът на енергетиката до 2050 г. ще зависи от начина, по който ще бъде преструктурирана околната среда, ежедневните навици и икономиката.

Третият панел ще бъде воден от Ивайло Калфин, който ще говори за националната политика за изменението на климата, декарбонизация на енергията и икономиката, както и с икономиката на знанието и енергийната политика и социалните и политически ефекти от изменението на климата и трансформацията на енергийната система.

“Искам да обърна внимание на въпроси, на които отговорите са неизбежни - дали знаем какво искаме, къде сме ние и какво правим”, попита зам.-председателят на енергийната комисия в парламента Таско Ерменков. “За мен основният проблем е дали знаем какво искаме да правим. Силно се притеснявам, че отговорът е не. Ние не знаем къде ще бъдем след 2035 година”, каза Ерменков. Според него въглищните централи в момента и в следващите 10 години са без алтернатива. „Проблемът на правителството е каква политика трябва да заложи от сега, за да може, когато бъдат затворени, енергийната ни сигурност да бъде гарантирана. Докато не си обясним тези въпроси, няма как да защитаваме позиции в Европа, защото когато отидеш там те те питат какъв план имаш и какво ще направиш. Това е важното за преговори, в другия случай ставаш непослушното дете в семейството, което не приема нищо, което са му предложили.

Накрая те взимат решението и ти го налагат”, обясни той. “Съгласен съм, че е нужен анализ, в който бизнесът и профсъюзите да се включат. Но силно се притеснявам, че в последно време анализите не са обективни, а платени”, отсече Ерменков. Президентът на КНСБ Пламен Димитров се включи в дискусията на форума, като обясни, че спрямо базата 90-та година, по последни данни на ЕК за 2018 г. България е намалила емисиите с 46%. “В същото време за миналата година сме ги намалили с 8,1%“, обясни още Димитров. “Двата синдиката ясно казваме, че България не би трябвало да подкрепя цел 50-55 % намаляване на емисиите за 2030 година”, заяви още той. „Ще започна оттам доколко европейските политики, които тук всички искаме да интегрираме и да направим далеч по-успешни, всъщност са обективни, а не лицемерни. Доколко компаниите, които работят основно в западната част на континента, но инвестират на изток, всъщност спазват едни и същи стандарти“, заяви Димитров.