- Госпожо Йончева, можете ли да изясните веднъж завинаги поемала ли е България задължение да приеме хиляди мигранти като част от договорката с Австрия за частичното ни присъединяване към Шенген?
- Тристранното изявление на Австрия, България и Румъния, в което се поставят допълнителни условия за членството в Шенген по суша, съдържа и текст за по-бързо обратно приемане на мигранти. То е основано на действащия Дъблински регламент за политиките по миграция на ЕС. Всяка държава членка е длъжна да приеме обратно мигранти, за които е отговорна, а отговорна е тази държава, в която те са регистрирани за първи път. Според тези правила не можем да очакваме, че Австрия или която и да е друга европейска държава, може да ни върне хиляди. Министърът на вътрешните работи на Австрия Герхард Карнер е цитиран от австрийски медии, че Виена иска да върне в България над 6000 души. Виждаме и документи от австрийския парламент - на зададени въпроси от депутати, вътрешният министър отговаря, че през 2022 г. са настоявали да приемем обратно 9200 души, но България се е съгласила за малко над 6619 души. В същото време миналата година Австрия ни е върнала само 113. Има разлика между броя на тези мигранти, които искат да ни върнат, и тези, които ние приемаме обратно. Отговорността на държавата от момента на регистрация е за срок от една година. Никой не може да ни задължи да вземем хора, които са били регистрирани извън този срок. Има срок и в който държавата, която трябва да ги изпрати, да го направи - шест месеца. За това време някои от мигрантите са напуснали, други започват съдебни процедури и обжалвания. Много от тях завършват успешно, а когато процедурите се проточат повече от 6 месеца, срокът за връщането им вече е изтекъл. Така че има числа на хартия, но реалността е съвършено друга. Извън всякакви договори, обаче, за съжаление, нищо не пречи на което и да е правителство да отвори границата и да върне неограничен брой мигранти, ако реши да не се съобрази с националната сигурност и интересите на страната. В България има страхове от приемането на мигрантите, защото има недоверие в правителството.

- Бихте ли разяснили основните елементи от Дъблинския регламент?
- Според Дъблинския регламент мигрантите трябва да бъдат регистрирани в първата държава членка на ЕС, до която достигнат, тоест обикновено държава по границите на съюза. На практика, сега действащите правила са толкова неработещи, че в момента държавата, която прави най-много първи регистрации всъщност е Германия и остава въпросът как тези хора достигат до там. Това означава, че те преминават през редица други страни, без въобще да са засечени от властите, което разбира се представлява риск както за ЕС, така и за самите мигранти, а и създава бизнес за каналджиите. Точно този хаос трябва да бъде предотвратен, но без да представлява допълнителна тежест за държавите на първа линия като България. Страните, които са регистрирали тези лица, са длъжни да приемат обратно мигрантите, за които не са приключили процедурите по закрила. В същото време България не може да задължи кандидатстващите за закрила да останат на нейна територия, а повечето от тях предпочитат да се насочат към други страни. Дъблинският регламент е изключително несправедлив. България, а и другите гранични държави в ЕС, не би следвало да носят тежестта заради географското си положение. Както знаете аз отговарям за преговорите между Европейския парламент, ЕК и Европейския съвет по новия Пакт за миграция. На 20 декември 2023 г. бе постигнато споразумение по него. Дъблинският регламент вече няма да съществува в този вид. Дискусиите и споровете за промяната му продължават повече от 10 години. Основната съпротива, с която и аз се сблъсках, беше от държави членки от вътрешността на ЕС, а и страни, които отказват да помогнат по какъвто и да е начин.

- Кои са най-важните промени според новия Пакт за миграция на ЕС?
- Това е пакет от девет законодателни акта - регламенти и директиви, които въвеждат правила за управлението на миграцията в различни и подробни аспекти. Един от тези регламенти - за управление на убежището и миграцията, заменя Дъблинския регламент. Той съдържа правилата за определяне на държавата, отговорна за мигрантите. Изключително важен е принципът на солидарност и релокация. Като председател на групата, която преговаря, бих определила съгласието по него като голям успех. Успяхме да защитим интересите на държавите на първа линия и най-вече на България. В случай на натиск по границите ни, ЕС ще е длъжен да разпределя сред другите членки не по-малко от 30 000 мигранти годишно. Ако има криза, се задейства друг регламент, според който броят им няма да бъде ограничаван. Държавите ще вземат поне 30 000 души годишно, както и ще отделят поне 600 млн. евро годишно или ще предоставят експерти, за да помогнат на тези, към които има натиск. Това е смисълът на релокацията и механизма за солидарност - нелегалните мигранти да се преразпределят от България и другите държави под натиск, за да не бъдат в тежест. Отговорността за това кой колко ще релокира се определя на формула на база на броя на населението и БВП на страната, спрямо средната стойност за ЕС. Съгласно сегашните стойности, България би била отговорна за релокация от под 1% от общата за ЕС, което е под настоящия капацитет на центровете u за мигранти. В Пакта има и регламент, който определя стриктни правила по отношение на рисковете за сигурността. В последните години се оказа, че е възможно да има пропуски в сегашната политика по миграцията. Атаките в Париж през 2015 г. бяха извършени от хора с фалшиви сирийски паспорти. През 2015 г. журналист от Нидерландия дори успя да се снабди с такъв паспорт на името на премиера Марк Рюте. Проверките за сигурност сега ще бъдат щателни, експерти ще проучват достоверността на документите, а ако няма документи - ще се установява държава на произход, чрез вземане на биометрични данни като пръстови отпечатъци или лицеви снимки. Тези мигранти, които попаднат в рискова група, много бързо ще бъдат екстрадирани в трети държави, извън ЕС.

- Кога очаквате да започне да действа новият Пакт за миграция?
- Европейският парламент настояваше Пактът да действа една година след неговото окончателно приемане, което се очаква през април. По искане на Съвета, обаче, бе взето решение действието му да започне след 24 месеца.

- Според Вас успех ли е присъединяването на България към Шенген по въздух и море, или трябваше да бъдем по-неотстъпчиви и да настояваме за пълноправно членство или поне за дата за приемането ни и по суша?
- Дали е успех? Самото правителство обяви, че една от причината за неговото формиране е пълноправното членство в Шенген през 2023 г. Това щеше да е успех. България не е пълноправен член на Шенген. 97% от българския стокообмен е по суша, а условията за него не се подобряват. Би било успех, дори ако имаше конкретен ангажимент за дата, от която България да бъде приета и със сухопътните си граници. Според тристранното изявление на Австрия, България и Румъния тепърва евентуално ще се говори за уточняване на дата, и то под условие, което отлага решението във времето. Предстоящите събития в Европа не създават благоприятна среда за това. От 1 януари председателството на Съвета на ЕС бе поето от Белгия, за която разширяването на Шенген не е приоритет. От юли месец мястото u ще заеме Унгария, за която тази тема също не е належаща. През юни предстоят европейски избори и фокусът ще е насочен към формиране на Европейския парламент, Европейската комисия. В Съвета се очаква да има повече представители на десни и крайнодесни правителства, които в последното десетилетие са спъвали пътят ни към Шенген. Ако говорим успех ли е или не е постигнатото от правителството, нека да отидем на българо-румънската граница и да видим, че контролът там се е засилил, а целта на Шенген е него изобщо да го няма.