Арестуваха младеж, умъртвил теле Непълнолетният злосторник удушил животното, докато се опитвал да го открадне

Обвиниха 27-годишен, буйствал в кръчма в Горна Оряховица

Посланикът на САЩ в Москва: Самолетоносачите в Средиземно море са „100 хиляди тона международна дипломация“ и сигнал за Русия

Ограничават движението на камиони над 12 тона в пиковите часове на 25 и 29 април

ООН: Повече цивилни афганистанци са убити от проправителствените сили, отколкото от талибаните

Съдът намали присъдата на бившия президент Лула да Силва

Данаил Кирилов: Трябва идентичност в режима на търсене на отговорност от “тримата големи“

Мъжът на Аня Пенчева изкачва Еверест с „Шушана”

Какъв е единственият начин съпругът ви да си спомни за годишнината от сватбата ви?

Главният прокурор взе на специален надзор разследването срещу Лютви Местан

Мария Габриел: ГЕРБ няма основания за повече тревожност, знаем как се носи отговорност

Изоставеното в Пловдив бебе е било в кашон, няма данни за родителите

Младен Червеняков, бивш посланик в Черна гора: Необходима е промяна в политиките на Балканите

Броят на задържаните за нападенията в Шри Ланка достигна до 58 души

Цветелина Пенкова, № 3 в евролистата на БСП, пред „Труд“: Не познавам Сорос, камо ли да съм негов човек

Икономиката ще расте по-бавно през 2019 г.

Очаква се спад в заетостта заради миграцията и ниското заплащане в България

Националният статистически институт оповести официално данните за брутния вътрешен продукт през 2018 г. Тъй като това е най-подробният измерител за състоянието на икономиката, използвам повода за кратък преглед. БВП достига 107,9 млрд. лв. и нараства с почти 6,9 млрд. лв. спрямо предходната година. Средният доход на човек от населението достига 15 311 лв. (7 829 евро), което отрежда на страната последно място по този показател в Европейския съюз. Българската икономика остава силно отворена, като относителният дял на външния сектор (износ и внос на стоки и услуги) към БВП е 128%.

През 2018 г. реалният растеж се забавя до 3,1% (спрямо 3,8% през предходната година) при средно 1,8% за еврозоната и 1,9% за ЕС. По този показател България се нарежда след 10 от присъединилите се към ЕС 13 държави от 2004 г. нататък, т.е. от тази група единствено Чешката република и Хърватия са с по-нисък растеж. Следователно българската икономика не се сближава достатъчно бързо със средните нива в ЕС, а освен това изостава от своите конкуренти в Централна и Източна Европа.

БВП от страна на търсенето

През 2018 г. вътрешното търсене нараства с 5,1% в реално изражение. Най-значимият му компонент продължава да бъде крайното потребление. То надхвърля 84,6 млрд. лв. и нараства с 6% в реално изражение, като най-съществен е приносът на домакинствата. От една страна това се определя от растежа на разполагаемите доходи поради понижаването на нормата на безработица и нарастването на брутната работна заплата със 7,4%. От друга страна исторически ниските лихвени проценти по кредитите допринасят за увеличаване на търсенето на стоки за дълготрайна употреба и на продукти с по-висока стойност.

Инвестициите, измерени чрез бруто образуването на основен капитал, са в размер от 20,5 млрд. лв. Тоест едва през 2018 г. те надвишават нивото си от 2009 г., но са все още твърде далеч от предкризисната 2008 г. (24 млрд. лв.). По този начин относителният им дял в БВП остава едва 19%, докато преди кризата те бяха достигнали 33% от БВП. В реално изражение инвестициите се увеличават с рекордните за последното десетилетие 6,5% на годишна база. Това е достатъчно, за да компенсира спада след 2015 г., но все още нивото е твърде далеч дори от кризисната 2009 г.

Разбира се, не по-малко значение от количеството на инвестициите има и тяхното качество. Инвестициите, направени през 2018 г., са насочени в по-голяма степен към промишлеността и по този начин увеличават потенциала на икономиката за увеличаване на производството и износа. Дори те да са с по-висока възвръщаемост, това трудно може да компенсира слабото нетно увеличаване на инвестирания капитал в икономиката, тъй като значителен дял от направените инвестиции всъщност служат за замяна на съществуващия капитал, а не за създаването на нов.

Друг аспект на проблема с инвестициите е свързан с факта, че статистиката се отнася единствено до физическия капитал. Инвестициите в човешки капитал обаче трудно могат да бъдат отчетени. Развитието на България като дестинация за аутсорсинг на дейности и процеси изисква минимална инвестиция в материални активи, но наличие на продуктивни служители. Работата им в такива центрове обаче обикновено е свързана с допълнително обучение и квалификация, от което след това работодателите реализират спестяване на разходи, а служителите получават над средната заплата за съответната професия. По този начин общите инвестиции в икономиката всъщност са по-високи от измерените чрез посочения показател, но за тях не са налични данни.

Причините за ограничената инвестиционна активност коментирах в предходната ми статия в тази рубрика, така че тук няма да ги коментирам подробно. Те се свеждат основно до недостатъците на средата за бизнес, които произтичат от честата смяна на законодателството без добра преценка на ползите и разходите от това, неефективната работа и скъпата издръжка на държавната администрация и регулаторните органи, недостатъчната защита на правото на собственост и неспазването на върховенството на закона, недоверието в правоохранителните и правораздавателните органи и т.н. Всичко това увеличава несигурността и води до високи разходи за спазване на регулациите, без от това да възникват действителни ползи за бизнеса и обществото.

Износът на стоки и услуги достига 69,6 млрд. лв., като по този начин нараства с 2,3% в парично изражение, но обемът му се понижава с 0,8%. Така, макар и минимално, той спада за първи път в реално изражение след кризисната 2009 г. Причините за това трябва да се търсят най-вече в забавянето на растежа в част от най-важните за българския износ икономики през 2018 г. – Германия, Италия и Турция, докато все още няма убедителни признаци за спад на конкурентоспособността на българските производители на международните пазари. Все пак относителният дял на експортния сектор в икономиката се понижава спрямо 2017 г., но стойността му е равна на средния дял през периода 2013-2016 г.

От друга страна регистрираният внос достига 68,7 млрд. лв. (растеж от 6,7% на годишна база), докато в реално изражение повишението е с 3,7%. Факторите за това са аналогични на тези, които определят размера на потребителските разходи. Като цяло обаче приносът на външния сектор към икономическия растеж през годината е отрицателен.

БВП от страна на предлагането

Брутната добавена стойност достига 93,5 млрд. лв. през 2018 г., като нараства с 6,7% на годишна база. Най-голям дял от добавената стойност се създава в услугите (68,4%), следвани от индустрията (27,4%) и селското стопанство (4,2%). Секторът на услугите увеличава приноса си към добавената стойност за сметка на останалата част от икономическите дейности, тъй като се разширява с 9,1% в номинално изражение, което се съчетава със свиването на селското стопанство (-4,3%) и умерен растеж на индустрията (2,9%).

В реално изражение БДС се разширява с 3% на годишна база и се забавя спрямо предходната година. Най-висок растеж се регистрира в секторите за операции с недвижими имоти (9,3%) поради благоприятното развитие на пазара в резултат от наличието на по-евтино финансиране, както и заради ниската възвръщаемост по алтернативни инструменти за спестяване, каквито са банковите влогове. От друга страна банките умело се възползват от ниските лихви като цената на привлечения от тях ресурс е минимална. Това допринася за повишаване на печалбите им и растеж на добавената стойност във финансовия сектор с 6,7%. Друга дейност, която е силно зависима както от ниските лихви, така и от обществените поръчки, е строителството, чиято добавена стойност расте с 4%.

Представянето на някои сектори обаче е под очакваното. Селското стопанство се свива с 1,1%, а промишлеността се увеличава с едва 0,8%, докато секторът на информационните и комуникационните технологии забавя растежа си до средния за икономиката.

Съществен принос за по-бавния растеж на добавената стойност има заетостта. Броят на заетите лица леко се понижава през 2018 г. (с 0,1%.), докато през 2017 г. нарастването е с 1,8%. Спад се регистрира в селското стопанство (с над 40 хил. души), докато нарастването в търговията и туризма (12 хил.), строителството (9 хил.), информационните и комуникационните технологии (5 хил.) и бюджетния сектор (5 хил.) и промишлеността (4 хил.) не е достатъчно, за да го компенсира.

Очаквания за 2019 г.

Официалните прогнози традиционно предвиждат по-висок икономически растеж и по-ниска инфлация от действително реализираните. В есенната си макроикономическа прогноза Министерството на финансите е заложило реалният растеж на БВП да достигне 3,7%. Очакванията на Българската народна банка и Европейската комисия са 3,6%, докато според Международния валутен фонд той ще бъде 3,3%. Част от тези прогнози обаче са правени при по-благоприятна конюнктура и не включват данни, които са налични в момента.

Забавянето на растежа в еврозоната през 2018 г. до 1,8% при 2,4% през предходната година се дължи на най-големите икономики в нея. В Германия понижаването на темпа спрямо 2017 г. е с 0,8 процентни пункта, във Франция и Италия – 0,7 п.п., а в Испания – 0,5 п.п. Това забавяне се прояви през втората половина на годината и вероятно ще продължи през 2019 г. Италианската икономика отбеляза две последователни тримесечия на спад, докато германската все още официално не е в рецесия. Тези процеси се пренасят в България обикновено след забавяне между първото и третото тримесечие, т.е. най-вероятно те още не са се проявили напълно, но това ще се случи през настоящата година.

Неблагоприятната международна конюнктура се подсилва от търговските спорове между Съединените щати и техните партньори от Европа и Китай, несигурността относно напускането на ЕС от Великобритания. Освен това важно значение има турската икономика, която се свива и вече е в рецесия. Тя беше един от основните фактори за забавянето на износа през миналата година, но ще продължи да влияе и през 2019 г.

Освен това българската икономика изглежда близо до потенциала си, а дори е възможно да го е надвишила по отношение на заетостта. Позитивната тенденция през периода 2013-2017 г., когато броят на заетите лица нараства с почти 104 хил., не продължи през 2018 г. Фактор за това е миграцията на част от работоспособното население, докато заплащането в България не е достатъчно високо, за да стане тя привлекателна за икономически имигранти от по-слабо развити икономики.

Поради тези причини икономическият растеж през 2019 г. вероятно ще бъде значително по-нисък, отколкото е според посочените официални прогнози.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.