Неминуемо ще доведе до допълнителна несигурност в и без това сложната обстановка

Отношенията със САЩ и Израел са крайно обострени, а амбициите на режима в страната, касаещи ядрената програма, са все по-твърди

Президентът на Иран Ебрахим Раиси, заедно с външния министър Хосейн Амир Абдоллахиян, губернаторът на Източен Азарбайджан Малек Рахмати, имамът на Табриз Мохамад Али Але-Хашем и още няколко пътници, загинаха в катастрофа с хеликоптер в северозападната част на страната. Загиналите вече бяха обявени за мъченици, а в страната е обявен петдневен траур.

Ако президентът умре по време на мандата си, член 131 от Конституцията на Ислямската република предвижда първият вицепрезидент да поеме функциите му, като назначаването му за временен президент трябва да бъде утвърдено от върховния лидер аятолах Али Хаменей. Мохамад Мохбер е вицепрезидент и е част от тричленен съвет. Той ще има задачата да организира нови президентски избори в рамките на 50 дни след смъртта на президента.

Буквално минути след потвърждението, че Раиси е загинал, страната обяви, че ще продължи неговия външнополитически курс, като основните акценти са ядрената програма на Иран и продължаващата война с Газа, в частност – влошените отношения с Израел. Редно е обаче да посочим, че макар и президент, той беше вторият човек в държавата, чийто лидер е върховният водач Хаменей, от когото предимно зависят важните решения.

Споменавайки Израел, неминуеми са първите реакции, дошли от иранска страна, които загатват, че ислямската република подозира, че не се касае за трагичен инцидент, а добре планирано покушение. Факт е и че от Иран, макар и неофициални още, коментарите са, че президентът е бил убит. В момент, в който отношенията между двете страни са крайно изострени, случилото се допълнително ще доведе до ескалация на ситуацията.

Съмненията, че не се касае за случаен инцидент, се засилват от няколко обстоятелства – хеликоптерите в конвоя са били няколко, как точно този, превозващ президента, претърпява инцидент. Ако това, все пак, може да е плод на човешка грешка или злощастно стечение на обстоятелства, подозренията за чужда намеса се засилват и от обстоятелството, че буквално преди дни първо съветникът на върховния лидер на Иран Камал Харази заяви, че ако съществуването на Иран бъде застрашено, ще се наложи да променят ядрената си доктрина, което включва и създаването на ядрена бомба, а ирански депутат потвърди, че имат такива оръжия.

А преди около месец, и Рафаел Гроси, генерален директор на Международната Агенция по Ядрена Енергия (IAEA), заяви, че буквално след седмици Иран ще има достатъчно уран за ядрено оръжие.

Няма как да пропуснем и факта, че конфронтацията между двете страни е достигнала критични нива, след като преди няколко седмици Иран изстреля ракети срещу Израел в отговор на подобна атака срещу иранското посолство в Сирия и убийството на висши ирански генерали, които бяха там. И макар че това не доведе до сериозни щети в Израел, самото действие беше достатъчно красноречиво.

Ако разследването докаже, че катастрофата не е случайна и има външна намеса, това може да доведе до сериозни последствия за ситуацията в региона, а и не само, особено на фона на все по-изострящата се геополитическа обстановка.
Израелски длъжностни лица отричат, поне неофициално, страната им да стои зад станалото, но не бива да забравяме, че когато Иран изстреля ракети срещу Израел, те реагираха символично, обаче предупредиха, че скоро мюсюлманската страна ще си понесе последствията.

Извън вечния враг и заподозрян Израел, някъде в сложната политическа мрежа в Иран се намесват и вътрешните им проблеми, които макар и никой местен анализатор или политик да не може да извиси на висок глас, също биха могли да са фактор.

Раиси се считаше за близък до Хаменей и се очакваше, когато върховният водач си отиде от този свят, да го наследи – също хардлайнер, негов последовател във водената политика. Но още през 2021г. беше избран с рекордно ниска избирателност и съмнения за множество фалшификации, а в последните години популярността му и подкрепата към него все повече спадаше. Това неминуемо оказваше своето влияние и върху избралия го за негов наследник Хаменей.

Сега, след тази неочаквана смърт, синът на върховния лидер, Моджтаба, е доста вероятно кандидатура за президент. Там обаче има проблеми от по-различни естество. Моджтаба е крайно непопулярно лице, което няма публични изяви, а и Иран още пази лошите спомени за наследственото управление, което беше категорично отречено от лидерите на Ислямската революция от 1979 г.

И докато преди тази смърт всички останали вероятно кандидатури бяха бутафорни, сега към високия пост се е устремил и вицепрезидентът Мохамед Мохбер, който сега ще управлява временно страната, поне до изборите. Той също е от хардлайнерите и не се очаква политиката му да се различава съществено от тази на Раиси.

За разлика от Израел, САЩ бяха доста по-категорични в отричането си на каквато и да е съпричастност към инцидента. Но не бива да забравяме, че Техеран е сочен за непряк участник - чрез шиитските милиции - в атаките срещу търговски кораби в Червено море и американските военни сили в Ирак и Сирия. Разбира се, страната отрича, но както милициите, така и йеменските хути, са близки до режима.

Дали случаен или не, дали дирижирана от външни или вътрешни фактори и интереси, смъртта на Раиси неминуемо ще доведе до допълнителна несигурност в и без това сложната обстановка. Отношенията със САЩ и Израел са крайно обострени, а амбициите на режима в страната, касаещи ядрената програма, са все по-твърди.

Не на последно място, в Иран действат и много други групи, включително има и разклонения на "Ислямска държава", които със сигурност ще се опитат да се възползват от ситуацията. Раиси бе често обвиняван, че има решаваща роля за редица репресии и масови екзекуции на политически затворници през 80-те години, което сега може да вдъхне увереност на много дисиденти и противници на тази хардлайнерска политика. Или обратното – още повече да ограничи правата и свободите в страната.

Към момента най-лошият сценарий е свързан с евентуална свързаност на Израел със случилото се и вероятно подобно разкритие или дори само твърдение на Иран, означава нова ескалация на напрежението в Близкия изток и неясни към момента последствия, макар че е сравнително малко вероятно Израел да е нападнал действащ президент, защото това би означавало война.

Тук обаче съществува и хипотезата, че всички скорошни действия и политиката, водена от израелския премиер Бенямин Нетаняху, сочат неговата твърда решимост, дори с цената на мащабен военен конфликт. А това че Нетаняху е безкомпромисен и вече не се вслушва и в най-близките си съюзници, е подкрепено и от новината от последните часове, че главният прокурор на Международния наказателен съд е поискал да бъдат издадени заповеди за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху и министъра на отбраната Йоав Галант за „престъпления срещу човечеството, извършени най-малко от 8 октомври 2023 година”.

Mакар Израел, а и САЩ, да не признават юрисдикцията на МНС, и този акт да е по-скоро символичен, несъгласието с действията му е все по-изострено и във вътрешен план, където той търпи постоянни критики – както от опозицията, която от седмици е по площадите, така и от партньорите му в управлението.

Но за момента поне, вероятността хеликоптерът на Раиси да е претърпял тежко кацане, довело до смъртта на всички пътници, е доста по-вероятна от тази Израел или САЩ да имат пръст в инцидента. Нека не забравяме, че през последните години буквално хиляди са умрели в подобни авиокатастрофи – предимно заради остарялата авиобаза. Това, което по-скоро би било сериозен проблем след тази неочаквана смърт, е, дали вътрешни междуособици и борба за власт няма да доведат до още по-голяма конфронтация на Иран със страните, с които и без това има сложни отношения.